Определение № 101 от 10.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 214/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, представлявано от юрк. Д. З., за спиране изпълнението на въззивно решение № 86 от 19.01.2023г. по в.гр.д. № 1118/2022г. на Софийски апелативен съд. С решението, чието спиране се иска, след частична отмяна на решение № 260672 от 24.02.2022г. по гр.д. № 13846/2019г. на СГС, ГО, I - 22 състав, „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъдено да заплати на основание чл.199а, ал.1 КЗ /отм./ на „Банка ДСК“ сумата 27 576,40 лева, съставляваща застрахователна сума по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ № 3270868 от 16.10.2015г. и сертификат № 4005000121874, обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за кредит за текущо потребление от 16.10.2015г., сключен между наследодателя П. И. П. и „Банка ДСК“ АД, по иска на Надежда Х. И., както и на основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./ да заплати на Надежда Х. И. сумата 443,30 лева, ведно със законната лихва от 24.10.2019г. до окончателното плащане, съставляваща застрахователна сума по посочената застраховка, съответна на платената при настъпване на застрахователното събитие вноска. Въззивното решение е съобщено на молителя на 25.01.2023г., а касационната жалба срещу него е подадена на 02.02.2023г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лева, както и надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2 ГПК в размер на 28 019,70 лева, която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 02.02.2023г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че искането е частично основателно. Налице са условията за спиране изпълнението на въззивното решение в частта, с която „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъдено да заплати на основание чл.199а, ал.1 КЗ /отм./ на „Банка ДСК“ сумата 27 576,40 лева, съставляваща застрахователна сума по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“. В останалата му част – за спиране изпълнението на въззивното решение по предявения от Надежда Х. И. осъдителен иск с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 443,30 лева, съставляваща застрахователна сума по посочената застраховка, съответна на платената при настъпване на застрахователното събитие вноска, искането е неоснователно. С оглед цената на предявения иск съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивно решение в тази част е изключено от касационен контрол и е влязло в сила с постановяването му. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение