Определение № 60265 от 17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. В. срещу въззивно решение № 260150 от 27.11.2020 г. по въззивно гр.д. № 524 /2020 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.02.2020 г. по гр.д. № 826 /2018 г. на Районен съд Левски, с което е отхвърлен иск на Г. А. В. срещу А. Й. Т. с правно основание чл.109 ЗС за премахване на извършено строителство – изградена канализационна инсталация чрез полагане на канализационни тръби в южната част на собствения на ищцата урегулиран поземлен имот в [населено място] с площ 1 170 кв.м. и за възстановяване на ограда по западната граница на имота чрез поставяне на премахнати винкели и мрежа. Насрещната страна А. Й. Т. не е подал писмен отговор срещу касационната жалба. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по иск за защита на право на собственост за недвижим имот, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от правна страна следното: Страните по делото са собственици на съседни УПИ. Спорът между тях е сведен до спорния въпрос в чий двор (в чия собственост) са извършени работите - този на ищцата или този на ответника – преюдициален въпрос по негаторния иск съгласно ТР № 4 /2015 г. на ОСГК на ВКС. Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, включително документи за собственост и приетите по делото основно и допълнително заключение на СТЕ, въззивният съд е приел извода, че кадастралната (имотна) и регулационна граница между имотите на страните съвпадат помежду си и тези граници не съвпадат с жилищните сгради на въззиваемия (ответника) (с външните им северни стени), а са на посочено разстояние зад тях и канализацията, чието премахване се иска, е изградена в двора на въззиваемия (ответника), а премахнатата част от оградата от 76 сантиметра също попада в неговото дворно място. Въз основа на заключенията на вещото лице съдът е приел, че с приложения регулационен план на населеното място от 1980 г. не е извършено отчуждаване между двата съседни имоти, в [община] няма данни за придаваеми части от поземлените имоти на ищцата и ответника и няма данни за уреждане на регулационни отношения между двата имота, поради което и доводи за отпаднало отчуждително действие са неоснователни. Въззивният съд е приел крайните изводи, че действията на ответника не са неоснователни и не създават пречки за упражняване на правото на собственост на ищцата. В изложението за допускане на касационно обжалване са изведени следните правни въпроси, някои от което в разновидности: Допустимо ли е по негаторен иск съдът да разглежда спор по чл.54,ал.2 ЗКИР, без да е сезиран с такъв и може ли изследване на кадастрален план да обуслови изхода от негаторен иск – т.е. доколко може да се тълкува разширително постановката на т.4 от ТР № 8 /2016 по т.д. № 8 /2014 г. на ОСГК на ВКС, че е допустимо в производство по ревандикационен иск съдът да изследва наличието на пълнота или грешка в кадастралната карта или план? Може ли по въведен с възражение спор за граници от ответника по негаторен иск, съдът да обоснове изхода на негаторния иск със съдържанието на кадастралния план? Какво е съотношението между негаторния иск и искът по чл.54,ал.2 ЗКИР? Допустимо ли е по предявен негаторен иск съдът да разглежда иск по чл.54,ал.2 ЗКИР, без да е сезиран с такъв? Въпросите не са обуславящи, защото описват хипотеза, която е различна от разглежданата по делото - въззивният съд не е разглеждал спор и иск по чл.54,ал.2 ЗКИР, с каквито не е сезиран, а е разгледал негаторния иск, с който е сезиран и го е разгледал на наведеното от жалбоподателката - ищца основание, което включва изследването на въпроса в чий имот – на ищцата или на ответника са извършени действията, за които ищцата твърди, че неоснователно препятстват правото и на собственост. Както беше посочено по-горе, правният въпрос в чия собственост са извършени работите, чието премахване жалбоподателката (ищца) иска, е обуславящ изхода от спора по негаторния иск, който съгласно приетото с ТР № 4 /2015 г. от 06.11.2017 г. по т.д. № 4 /2015 г. на ОСГК на ВКС, е иск за защита на собствеността, защото жалбоподателката (ищца) е основала негаторния си иск на твърдение, че работите, чието премахване иска, са извършени без основание от ответника в нейния двор и и пречат да го ползва, а ответникът оспорва това твърдение (изрично в отговора на исковата молба, л.29 и сл. по делото на РСЛ). Или: основателността на предявения и разгледан от съда иск се свежда до въпроса от коя страна на граничната линия между дворните места на страните са извършени действията, за които ищцата твърди, че неоснователно препятстват правото и на собственост. Т.е. въпросът за собствеността е спорен правен въпрос, от който зависи изхода от спора по негаторния иск (той е преюдициален правен въпрос). Като го е разрешил, въззивният съд се е произнесъл по предявения негаторен иск. Приетото от него не е в противоречие, а в точно съответствие с приетото в т.4 от ТР № 8 /2016 по т.д. № 8 /2014 г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава жалбоподателката, че при спор за собственост, съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, които са наведени като основание на иска или защита срещу иска, които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Такива релевантни за спора факти могат да бъдат и регулационни промени на процесния имот, от които да бъде установено точното местоположение на вътрешната регулационна линия между урегулираните поземлени имоти на страните. Поради изложеното няма съмнение за допустимостта на въззивното решение, нито е допуснато противоречие по обуславящия правен въпрос с установената с двете посочени тълкувателни решения на ВКС практика. Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл.280,ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателката не е изложила аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Тя твърди, че изводът на въззивния съд за това къде минава границата между имотите на страните (че ответникът е изградил канализация в своя имот и е разрушил част от ограда на своя имот), е неправилен, тъй като е формиран при допуснати процесуални нарушения и е необоснован. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). В изложението са включени и доводи за неправилност на правните изводи на въззивния съд, които представляват основание чл.281 ГПК, различни от предвидените в чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, поради което не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл.288 ГПК извън проверката за очевидна неправилност на въззивното решение. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не е представила списък за разноски и доказателства за извършени разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав