Определение № 60318 от 02.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2007/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Л. К. срещу решение №11753 от 03.08.2020г., постановено по в.гр.д.№1371/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение №8840/27.12.2019г. по гр.д.№5805/2018г. на Софийски градски съд, ГО, І-8 с-в за отхвърляне на претенция за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000лв. до обжалвания от ищцата пред въззивната инстанция размер от 60 000лв.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, противоречие с трайната съдебна практика и събраните по делото доказателства. Сочи се, че въззивният съд не е обсъдил в тяхната цялост доказателствата по делото относно характера на получените от ищцата увреждания, сложността на хирургическата интервенция и обема на търпените от нея болки и страдания, включително по време на възстановителния процес. Според касаторката определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000лв. е не е съобразен с принципа за справедливост и със задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, дадени в ППВС №4/1968г. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, осъждане на застрахователното дружество на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) да заплати на ищцата допълнително сумата от 10 000лв. (или общо 60 000лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2018г. и разноски по делото.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване като са поставени следните две групи въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и практиката на ВКС:

І. Правни въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД:

1.„ Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя?“.

2. „ Как следва да се прилага принципът на справедливостта въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, който трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя?“

3. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалата и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?“

4. „Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика?“

5. „Длъжен ли е въззивният съд да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания?“

6.„ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите, или е достатъчно да се търси „някакво компенсиране“?“

7. „Определянето на обезщетения, очевидно несъизмерими с търпените морални вреди и огромното им занижаване, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?“.

Според касаторката посочените по-горе въпроси са решени в противоречие с постановките в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и с практиката на ВКС, обективирана в решение №151/12.11.2013г. по т.д. №486/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение №104/25.07.2014г. по т.д.2998/2013г. на ВКС, І т.о., решение №124/11.11.2010г. по т.д.№708/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №28/09.04.2014г. по т.д.№1948/2013г. на ВКС, ІІ т.о.,

ІІ. Процесуалноправни въпроси:

1.„ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, изложения и възражения на страните във въззивната жалба, които са от значение за формулиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви?“.

2. „ Въззивният съд следва ли да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички други допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните и следва ли да приеме за безспорно установени обстоятелствата, които не са въведени с възраженията на страните?“.

В изложените се твърди, че посочените по-горе въпроси са решени в противоречие с указанията, дадени в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС в решение №55/03.04.2014г. по т.д. №1245/2013г. на ВКС, І т.о., решение №63/17.07.2015г. по т.д.674/2014г. на ВКС, ІІ т.о., решение №263/24.06.2015г. по т.д.№3734/2013г. на ВКС, І т.о. и решение №111/03.11.2015г. по т.д.№1544/2014г. на ВКС, ІІ т.о.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, в който се твърди, че не е налице поддържаното от касаторката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси не са решени от въззивния състав в противоречие със задължителната практика на ВС и с посочената в изложението практика на ВКС. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на жалбата по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил частично решение №8840/27.12.2019г., постановено по гр.д. №5805/2018г. на СГС като е присъдил допълнително сумата от 20 000лв. (или общо 50 000лв.) – обезщетение за неимуществените вреди на ищцата В. К.. Предмет на касационната жалба е въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на претенция на ищцата против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000лв. до обжалвания от ищцата пред въззивната инстанция размер от 60 000лв.

С оглед липсата на въззивна жалба от застрахователя въззивният състав е приел за безспорно между страните, че е ангажирана отговорността на ответника „ЗК Лев Инс“ АД по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да обезщети на основание чл.226, ал.1, КЗ (отм.) причинените неимуществени вреди на ищцата В. К., пострадала като пътник на предната дясна седалка на л.а. „О. А." с“ДК [рег.номер на МПС] в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.12.2015г. пи изключителна вина на Х. А. З. - водач на застрахования при ответника л.а. „О. А.".

Позовавайки се на заключението по извършената пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза въззивният съд е посочил като релевантни за спора следните установени по делото обстоятелства: 1.) в резултат на злополуката ищцата е претърпяла контузия на главата и гърба, компресивно счупване на телата и снишаване височината на втори и трети поясни прешлени на гръбначния стълб отляво; 2.) на 22.12.2015г. е извършена вертебропластика, при която под рентгенов контрол през педикулите на Л2-Л3 в междупрешленовото тяло се пласирали трокарни игли, през които под налягане е инжектиран костен цимент; 3.) останалите увреждания са били лекувани консервативно и 4.) след операцията на ищцата е бил предписан постелен режим, а общата продължителност на лечебния и възстановителен период е продължило около една година.

Въззивният състав е посочил, че при определяне на обезщетението се съобразява с факта, че с вследствие на увреждането и проведената операция необратимо са се нарушили функцията на гръбначния стълб при разнообразни и ежедневни елементарни физически натоварвания, като навеждане, вдигане на тежки предмети и др. Съдът е акцентирал и върху показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че и към настоящия момент ищцата изпитва затруднения при навеждане и не е в състояние да вдига тежки предмети, което води до невъзможност да извършва работа, която е свързана с тежки физически натоварвания. Въззивният състав е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че това състояние е напълно необратимо, тъй като в отговора на задача 12, вещото лице е заявило, че за прецезиране на състоянието на пострадалата е необходимо допълнителното провеждане на образни изследвания и преглед от неврохирург. В заключение в обжалваното решение е отразено, че предвид естеството на получените увреждания, интензитета на търпените болки и продължителността на възстановителния период, както и обстоятелството, че близо три години след инцидента пострадалата продължава да се оплаква от болки в поясната област, съдът приема, че дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 50 000лв ., което е съобразено, както с момента на настъпване на застрахователното събитие, така и със съдебната практика в сходни случаи

Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касаторката основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС и следователно не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част първите седем въпроса, относно „ критериите при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди съобразно чл.52 ЗЗД и релевантните за определяне на обезщетението обстоятелства ”. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че въпросите не са решени в противоречие с указанията в ППВС №4/1968г. и с цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС. В т.11 от Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивното решение не е постановено в противоречие с така изразеното становище, тъй като въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на касаторката обезщетение за неимуществени вреди, съобразявайки се с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценявайки специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост – вида и броя на получените увреждания; продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни; продължителността на общия лечебен и възстановителен период и момента на на настъпване на застрахователното събитие ( с оглед обществено – икономическите условия в страната към датата на ПТП). Ето защо в случая несъгласието на касаторката с определения размер на обезщетението за неимуществени вреди и доводите, че въззивният съд не е взел предвид и не е отчел в достатъчна степен всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства, са относими изцяло към правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. В случая определеният от съда размер на обезщетението от 50 000лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило през месец декември 2015г., не е в несъответствие с практиката на ВКС.

Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част поставените в изложението два процесуалноправни въпроса, свързани със „ задължението на въззивният съд обсъди всички доводи и възражения на страните, включително и тези във въззивната жалба, както и да обсъди и анализира в тяхната съвкупност всички правнорелевантнти доказателства, съобразявайки се с твърденията на страните и правилата на доказателствената тежест“. Въззивният състав е извършил самостоятелна проверка и преценка на събраните по делото доказателства, релевантни за спора, и е извел свои собствени фактически и правни изводи, с което по същество е дал отговор на твърденията, доводите и възраженията на страните. Съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, позовавайки се на фактическите констатации, изложени в мотивите на решението и на направените въз основа на тях правни изводи, с което е изпълнил задължението си по чл.236, ал.2 ГПК. В обжалваното решение са посочени всички получени от ищцата увреждания, претърпените от нея болки и страдания, продължителността и неудобствата през възстановителния процес. Именно - съобразявайки се с оплакванията във въззивната жалба и със събраните по делото доказателства, въззивният съд е обосновал извода, че присъденото от първата инстанция обезщетение от 30 000лв. е занижено по размер и е определил обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 50 000лв.

На основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторката В. Л. К. следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество„Застрахователна компания Лев Инс“ АД сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,