Определение № 742 от 28.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на А. Р. И. - ЕТ с фирма “Ал - А. И.” -[населено място] срещу Определение № 1699/ 1.VІІ.2010 г. по ч.т.д. № 513/ 2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 31.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 2441/ 2003 г. на Плевенски районен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в името на жалбоподателя, неправилно изписано в издадения срещу него изпълнителен лист. Жалбоподателят излага съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на определението. В Изложение на основанията за допускане сочи, че въпросът за поправка на очевидна фактическа грешка, ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, и иска да се съобрази посочената съдебна практика. Ответникът по частната жалба [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната жалба като недопустима, като поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност по същество на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, констатира следното: След като [населено място] № 151-А от 3.VІІ.2007 г. по гр.д. № 2441/ 2003 г. на Плевенски районен съд, е била поправена очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решението досежно името на ответника по делото, което решение е влязло в законна сила,[населено място] № 1373 от 31.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 2441/ 2003 г., е допусната и поправка в името на длъжника, съдържащо се в издадения на 1.VІІІ.2006 г. изпълнителен лист, което определение е потвърдено от Плевенски окръжен съд[населено място] № 1699 от 1.VІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 513/ 2010 г. Така постановеното определение не подлежи на касационно обжалване. Не са налице условията на чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК - с въззивното определение не се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на страните налице ли са условията за допускане на касационно обжалване, поддържано на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение