Определение № 398 от 12.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1625/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ч. Я. Х., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 1415 от 30.05.2022 г. по ч.т.д. 1472/2022 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено определение № 1006 от 28.03.2022 г. по т.д. № 310/2022 г. на Софийски градски съд, VI-9 състав за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна. Твърди се, че именно прогласяването на нищожността на волеизявлението на едноличния собственик на капитала би довело до възстановяване/продължаване на мандатното правоотношение с ответника – „Държавна консолидационна компания” ЕАД, което обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предявените искове. В жалбата се поддържа още, че изводът на съда за липса на достатъчно обоснован правен интерес от предявените искове е изведен без да се обсъди оплакването за непредприети от първата инстанция действия, изразяващи се в липса на указания за евентуално изменение на исковата претенция. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на предвиденото в чл.280, ал.2, предл.трето ГПК самостоятелно основание – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок. За да потвърди определението на първостепенния съд за връщане на подадената от Ч. Х. искова молба срещу „Държавна консолидационна компания” ЕАД /ДКК/ и за прекратяване на исковото производство, въззивният съдебен състав, отчитайки обективираните в исковата молба твърдения, уточнени в допълнителна молба /в изпълнение на подробните указания на СГС/, е изразил разбирането за липса на обоснован правен интерес за ищеца от предявяването на исковете за: установяване нищожността на решения от 04.02.2022 г. на едноличния собственик на капитала на ответното дружество за освобождаването му като член на съвета на директорите на ДКК и за определяне на нови членове на СД, и за установяване несъществуването на вписани в регистъра обстоятелства въз основа на тези решения. Апелативният съд е изложил принципни аргументи относно допустимостта на установителните искове по чл.124, ал.1 ГПК, с конкретен извод, че дори при успешно провеждане на предявените искове, това не би довело до възстановяване на мандатното правоотношение с ищеца, съответно, до възстановяване на нарушени негови права. По отношение на предявения иск по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, апелативният състав отделно е изтъкнал, че ищецът, като трето лице, няма интерес и легитимация от този иск, тъй като се касае за вътрешни отношения, а вписването или заличаването в ТР нямат правопораждащо или правопрекратяващо действие спрямо мандатното правоотношение между дружеството и съответния член на СД. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че касационно обжалване не следва да се допусне. По смисъла на чл.280, ал.2, предл.трето ГПК атакуваният съдебен акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен при превратно прилагане на закона, при прилагане на отменена правна норма или при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. От цялостното съдържание на въззивното определение не се констатират такива пороци. Обосноваването на соченото от частния касатор самостоятелно основание за достъп до касационен контрол с доводи за неправилност на извода на съда за липса на правен интерес от предявените искове, не може да се преценява, предвид съществената разлика между основанията по чл.281, т.3 ГПК, съответно основанията по чл.280, ал.1 ГПК и въведената от законодателя квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт по чл.280, ал.2, предл.трето. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение