Определение № 624 от 08.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2947/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. приват О.-С. против решение от 11.01.2013 г. по гр.д. № 883/2012 г. на СГС, с което се потвърждава решение при признание на иска по чл.237 ГПК от 7.07.2011 г. по гр.д. № 8857/2011 г. на СРС, с което се: 1. Признава за установено по искове по чл.422 ГПК във вр. с чл.203 ЗВ, предявени от ВиК Е.-Б. против касатора, че последният дължи на ищеца общо сумата 25 936.19 лв. представляваща цена на доставена, отведена и пречистена вода за процесния имот в к.к. Сл.бряг за процесния период, по 24 бр. фактури, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 48247/2010 г. на СРС., 2.Осъжда касатора да заплати на Е. сумата 1 228.12 лв. разноски. Присъдени са разноски и по въззивното производство. Ответното по касация ВиК Е.-Б. е подало отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК, като се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 710 лв. С обжалваното решение е прието следното: 1. Неоснователно е възражението на ответника, че първоинстанционното решение било недопустимо, защото не било подсъдно на СРС. Действително, съобразно чл.104,т.4 ГПК на районен съд са посъдни искове по граждански и търговски дела до 25 000 лв., но в случая се касае за отделни искове по 24 бр. фактури, всеки от който с цена на иска под 25 000 лв. 2. След постановяване на първоинстанционното решение при признание на иска на 7.07.2011 г., ответникът е изплатил задълженията си към ищеца на 26.07.2011 г. Не са налице нововъзникнали обстоятелства по чл.147 ГПК, тъй като съдебното дирене е приключило на 7.07.2011 г., а твърдението за постигната извънсъдебна спогодба на 4.05.2011 г. е направено с подадена молба на 19.09.2011 г., т.е. два месеца след приключване на съдебното дирене и постановяване на решение. Отделен е въпросът, че няма спогодба за разноските и прекратяване на делото. Всъщност съдът не се е произнесъл по единственото искане на ответника в хода по същество във въззивната инстанция, да бъде уважена въззивната жалба, тъй като е заплатил изцяло дължимите суми, предмет на претенцията и първоинстанционното решение, видно от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Дължи ли съдът произнасяне по всички възражения?, 2. Трябва ли да се вземе предвид настъпило плащане до приключване на втората инстанция?, 3.Към кой момент трябва да се установи съществуването или не на спорното право по чл.422 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК?, 4. Щом спорното право не съществува поради изпълнение, настъпило в хода на процеса, следва ли това да бъде отразено в диспозитива на решението?, 5. Нарушено ли е правото на защита на ответника, платил по време на висящ процес, при потвърждаване на първоинстанционното решение и възможност за издаване на изп.лист въз основа на въззивното решение? Първите три въпроси били разрешени в противоречие с задължителната практика на ВКС, а последните два от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е било спряно до постановяване на решение по т.д. № 4/13 г. на ОСГТК. С постановяване на ТР 4/18.06.2013 са отпаднали пречките по хода на делото и производството следва да бъде възстановено. Предмет на делото са 24 бр. фактури на обща стойност 25 936.19 лв. представляваща цена на доставена, отведена и пречистена вода за процесния имот в к.к. Сл.бряг за процесния период, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Касационната жалба започва с доводът за неправилност на приетото от въззивният съд, че първоинстнационното решение е допустимо, съгласно чл.104, т.4 ГПК. Този довод обосновава вероятна недопустимост на въззивното решение, което обуславя допускане до касационно обжалване съобразно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК. В случая се касае за периодични плащания и затова размерът на цената на иска е сборът на всички периодични платежи-чл.69,ал.1,т.6 ГПК. Съгласно ТР 3/18.05.2012 ОСГТК понятието периодични плащания по смисъла на чл.111,б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или др. заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационни, ел.снабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, също съдържат изброените принципи на понятието, поради което са периодични плащания. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт-договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и следва да се допусне до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.