Определение № 2067 от 25.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4208/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Д. срещу решение №.146/28.03.23 по г.д.№.486/23 на ОС Перник, с което е потвърдено решение №.691/20.06.22 по г.д.№.3602/21 на РС Перник за отхвърляне на предявения от касаторката иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата 10966,67лв., ведно със законната лихва от 6.12.14 до окончателното изплащане, както и 1743,64лв. разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 23.12.14 по г.д.№.3376/31 на РС Перник, въз основа на който е образувано изп.д.№.55/15 по описа на ЧСИ Е. Д., преобразувано по молба на взискателя в изп.д.№.760/20 на ЧСИ Р. А. и впоследствие в изп.д.№.134/23 на ЧСИ М. Б.. Ответната страна К. Н. Д. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че не е налице твърдяното /с искова молба вх.№.4744/10.11.20/ погасяване на материалното право, удостоверено с издадения в полза на ответника изпълнителен лист, поради изтекла петгодишна давност. Изяснена е хронологията в развитието на процесното изпълнително производство. Изп.д.№.55/15 по описа на ЧСИ Е.Д. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 23.12.14 по г.д.№.3376/13 на РС Перник, като по молба с вх.№.2517/13.02.15 на взискателя К.Д. ЧСИ е извършил справки за имотно състояние и семейно положение на длъжника и е изпратил покана за доброволно изпълнение. На 14.04.15 в Службата по вписванията [населено място] е била вписана възбрана върху 1/2 идеална част от притежаван от ищцата имот за обезпечаване на вземането на взискателя; с молба от 28.04.15 той е поискал икономическа експертиза и със заключение от 04.05.15 е бил изчислен размера на дълга. На 23.04.15 е бил извършен опис на възбранения имот; въз основа на оценителна експертиза и след обявление, на 04.05.15 той е бил изнесен на публична продан, която не се е осъществила. По нова молба на взискателя от 15.06.15 е била насрочена втора продажба на имота в периода 10.08.15-10.09.15, надлежно разгласена /видно от протоколи от 06.08.15 за залепване на обявлението/, като ищцата е била уведомена за проданта по пощата с обратна разписка на 17.06.15; изготвено е било и ново заключение по оценителна експертиза от 05.08.15. С определение №.668/03.09.15 по г.д.№.641/15 на ПОС, потвърдено с определение №.202/19.01.16 по в.ч.г.д.№.64/16 на САС, подадената от С. Д. жалба срещу изнасянето на имот на търг, дължимия размер на вземането и невръчването на покана за доброволно изпълнение, е била оставена без разглеждане. На 08.09.15 производството по изп.д.№.55/15 е било спряно на основание чл.432 ал.1 т.2 ГПК по молба на взискателя поради липса на постъпили наддавателни предложения за проданта. С определение от 09.12.15 по г.д.№.09239/15 на РС Перник е било допуснато обезпечение на предявен от С.Д. срещу К. Д. иск за делба на наследствени недвижими имоти и движими вещи от общ наследодател чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране изпълнението по изп.д.№.55/15“ по описа на ЧСИ Е.Д. срещу представяне на парична гаранция в размер на 1 966.67лв. /обезпечителната заповед – л.131/. С определение от 24.07.19, в сила от 14.11.19, горепосоченото определение за допускане на обезпечение е било отменено и по молба вх.№.4001/21.08.20 на взискателя, с постановление от 23.10.20, ЧСИ е възобновил производството. С молба от 27.10.20, предвид промяна в адреса на длъжника, К.Д. е поискал на основание чл.427 ал.1 т.5 ГПК изпълнителното дело да бъде изпратено за продължаване на ЧСИ Р. А.; с протокол от 28.10.20 то е било прекратено на горното основание и изпратено на горепосочения ЧСИ за продължаване на производството-като е било преобразувано под нов №.760/20 по описа на ЧСИ Р.А.. С молба от 04.11.20 взискателят е поискал да се извършват справки и се наложи запор върху банкови сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение; със запорно съобщение от 06.11.20 е бил наложен запор върху банковите сметки на С.Д. в „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД /получено в банката на 13.11.20/, а с постановление от 21.01.21 молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл.433 ал.1 т.8 ГПК е оставена без уважение. С постановление от 26.01.2021 е наложена възбрана върху имот на длъжника /1/2 идеална част от апартамент/, вписана на 27.01.21 в Служба по вписванията [населено място]. От правна страна е прието, че съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване (настъпва т.нар. „перемпция“). В настоящия случай изпълнителното производство по изп.д.№.55/15 година е било образувано на 13.02.15 година; според т.10 от ТР №.2/26.06.15 по тълк.д.№.2/13, ОСГТК, давността в изпълнителното производство се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но не се спира; разрешенията в тълкувателното решение се прилагат занапред и спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, каквато е разглежданата хипотеза; двугодишният срок за перемпция започва да тече от момента, в който не се осъществява изпълнение - всички поискани способи са изчерпани или не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря, последният не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие на съдебния изпълнител, като по този начин осуетява прилагането му. Това означава, че в случая давността е била прекъсната на 13.02.15 и е била спряна до 26.06.15, когато е започнала да тече нова петгодишна давност, а тя от своя страна е била прекъсната с разгласяването на 06.08.15 на насрочената с протокол от 15.06.15 втора продан на имота на длъжника в периода 10.08.15-10.09.15; междувременно изпълнението е било спряно с определение от 09.12.15 по г.д.№.9239/15, по силата на което е било допуснато от съда обезпечение по предявения делбен иск; същото обаче е било отменено с определение от 24.07.19, в сила на 14.11.19, което означава, че от 09.12.15 до 14.11.19 година давността не е текла поради спирането на изпълнителното производство и забраната в този период да се извършват изпълнителни действия по същото. Затова и в периода на забраната за предприемане на принудителни действия, обусловена от спряното по съдебен ред изпълнение, не може да настъпи перемпция на изпълнителното производство - поради обективната невъзможност, в която са се намирали взискателят и съдебният изпълнител да проявяват активност по делото. По изложените съображения отрицателният установителен иск е намерен за неоснователен. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. В изложението на касационните основания е налице позоваване на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Спира ли да тече погасителната давност в изпълнителния процес относно вземане по изпълнително дело в периода, в който същото е спряно на основание допуснато обезпечение по чл.397 ал.1 т.3 ГПК – спиране на изпълнителното дело по искане на длъжника в друго съдебно производство?“ /т.10 ТР 2/13, ОСГТК, ТР 3/20, ОСГТК/; 2.“Дали следва изпълнителното дело да се счита спряно от съда на основание чл.432 ал.1 т.1 ГПК /в хипотеза на чл.397 ал.1 т.3 ГПК/, при условие, че същото е вече спряно от съдебния изпълнител по искане на взискателя на основание чл.432 ал.1 т.2 ГПК, предхождащо издаването на обезпечителната заповед?“; 3. „В хипотезата на кумулативно наличие на основания за спиране на изпълнителното дело – по чл.432 ал.1 т.1 /при обезпечителна мярка по чл.397 ал.1 т.3 ГПК/ и чл.432 ал.1 т.2 ГПК /по искане на взискателя/, отмяната на обезпечението води ли автоматично до възобновяване на изпълнителното дело или е необходимо нарочно разпореждане на съдебния изпълнител за това?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос задължителна практика, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.15 на ТР №.2/26.06.15 по тълк.д.№.2/13, ОСГТК, ВКС; за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №.3/80 /ТР 3/20, ОСГТК/; бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство, има правно значение както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността; в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече; ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не; давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска); когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност; нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение; в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи) /т.10 ТР 2/13, ОСГТК/. Съдът не е се е отклонил от така установената задължителна практика. Напротив, приетото от него, че през периода на спиране на изпълнителното производство предвид постановената обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ давност не е текла предвид забраната в този период да се извършват изпълнителни действия по същото /т.е. поради обективната невъзможност, в която са се намирали взискателят и съдебният изпълнител да проявяват активност по делото/, е в съответствие, а не в противоречие с приетото в тълкувателното решение, че ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече – защото не може да избира да действа или не. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с втория въпрос съдът изрични мотиви не е излагал. Дори да се приеме, че е налице годно общо основание, не е налице процедиране в отклонение от постановките, изяснени с уеднаквената с ТР 2/13, ОСГТК, практика и цитирани във връзка с първия въпрос. От момента, от който е налице съдебна заповед за спиране на изпълнението като обезпечителна мярка по предявен иск, взискателят и съдебният изпълнител не могат да проявяват активност по делото до отмяната на тази мярка /след представянето на обезпечителната заповед от длъжника ЧСИ е постановил уведомяване на страните, че ОС Перник е издал такава и е спрял изпълнителното производство по изп.д.№.55/15, като взискателят е бил уведомен с копие от заповедта на 9.02.16/. Всяка молба на взискателя за отмяна на спирането, постановено по негова предходна молба, и продължаване на изпълнителните действия, би била оставяна без уважение, тъй като е налице съдебно постановяване – инкорпорирано в обезпечителна заповед за налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ - което, независимо от волята на страните, до отмяната му препятства извършване на каквито и да е действия по изпълнителното производство /т.е. касае се за период, през който от взискателя не се изисква активност/. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Третият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. Отделно от изложеното и не съответства на обстоятелствата по делото, доколкото в случая възобновяването е постановено по молба на взискателя с изричен акт на ЧСИ. Предвид изложеното въпросът е неотносим към решаващата воля на съда и не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1200в. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,