Определение № 1170 от 12.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1979/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Х. А. от [населено място] срещу въззивно решение № 412 от 14.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 388/2023 г. на Старозагорския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 170 от 06.03.2023 г. по гр. д. № 1340/2022 г. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против М. С. Г. - Т., С. Н. Т. - Д. и И. Н. Т. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 178/900 ид. части от дворно място, находящо се в [населено място], [община], съставляващо УПИ *-* от кв. 40а, целият с площ от 900 кв. м, които 178 кв. м са придаваеми от поземлен имот № *, кв. 40 и кв. 40а по подробния устройствен план на [населено място], [община]. За да постанови обжалваното решение за обезсилване на първоинстанционното решение по предявените от К. Х. А. срещу М. С. Г.- Т., С. Н. Т. - Д. и И. Н. Т. положителни установителни искове за собственост на 178/900 ид. части от дворното място, въззивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес от предявяването на тези искове. С решение № 50077/18.10.2023 г. по гр. д. № 3350/2022 г. на ВКС, I г. о., е прието за установено по отношение на Г. И. И., че К. Х. А. е собственик на дворно място с площ 178 кв. м, разположено в северозападната част от УПИ *-* от кв. 40а, по плана на [населено място], [община], съставляващо придаваемо по регулация място от имот * от кв. 40 по регулационния план на селото от 1993 г. към УПИ *-* от кв. 40а, и ответникът е осъден да предаде владението върху това придаваемо място на основание чл. 108 ЗС. Ответниците по настоящото дело са праводатели на Г. И. И., поради което съдът е приел, че постановеното решение по гр. д. № 3350/2022 г. на ВКС, I г. о., има силата на пресъдено нещо и е абсолютно задължително както за всички страни, така и за всички съдилища в страната съгласно императивните разпоредби на чл. 297 и чл. 298 ГПК. След като процесните 178 кв. м от общо 900 кв. м от недвижимия имот са собственост на ищеца К. Х. А., нито първоначалните му държатели - ответниците по насатоящото дело, нито техният правоприемник са били техни собственици по наследство или по силата на договор. С оглед на това съдът е приел, че към момента на предявяване на настоящата искова молба - 04.04.2022 г., за ищеца е бил налице правен интерес от воденето на процесните установителни искове, но с постановяване на решението от 18.10.2023 г. по гр. д. № 3350/2022 г. на ВКС, I г. о., този интерес е отпаднал. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба, и възможно ли е този правен интерес в хода на процеса да отпадне; 2. Може ли да се придобие по давност придаваемо по регулация място, ако регулацията не е приложена по нито един от трите способа, предвидени в ЗТСУ (отм.); 3. Точно ли е приложен законът от Старозагорския окръжен съд в обжалваното с касационната жалба решение, относно обезсилването на решението на първоинстанционния съд като недопустимо по преценка на решаващия съдебен състав на въззивния съд, след като съобразно практиката на ВКС за приключване на делото със съдебен акт, с който се отхвърля или уважава исковата молба, е безспорно, че не е налице недопустимост на съдебния акт на първоинстанционния съд. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответниците по жалбата М. С. Г. - Т., И. Н. Т. и С. Н. Т. – Д., са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че в случая по отношение на първия поставен въпрос /уточнен от съда съгласно дадените с т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения/, който е обусловил изводите на съда, а именнно: Налице ли е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба, и отпада ли този правен интерес, ако в хода на процеса бъде уважен иск за собственост срещу приобретателя по договора, касаторът основателно сочи, че той е решен в противоречие с посочената от него задължителна практика на ВКС – Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На останалите поставени въпроси евентуално ще бъде даден отговор с решението по съществото на спора. С оглед изложеното на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,