Определение № 1257 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 370/2011 г.

Образувано е по касационни жалби, подадени от ответниците И. П. И. и Л. Т. И. и от третото лице И. Г. Б. против решение № 1385 от 18.11.2010г.по гр.д.№ 1150/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение от 01.04.2010г. по гр.д.№ 9463/2007г. на Варненски РС и вместо това касаторите И. П. И. и Л. Т. И., при участието на третото лице - касатора И. Г. Б. са осъдени да предадат владението на М. П. Т. върху реална част от имот 2949 от КП на м. “Б.-север”, землището на кв. Г., [населено място] с площ на реалната част 910 кв.м., колорирана с оранжеви линии на скицата на в.л. Д.П. на л. 374 от делото на РС, представляваща част от съсобствения между ищцата и трети лица, наследници на П. Е. П. имот 344 по плана на старите имотни граници, възстановен с решение № 608 от 30.04.1999г. на ПК [населено място]. Уважено е възражението на ответниците за присъждане стойността на подобренията в размер на 90 490,67 лв., извършени в периода 2005-2007г. с които се е увеличила стойността на имота и е признато право на задържане до заплащане на посочената сума. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ, чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 15,ал.2 от З., чл. 79 от ЗС, чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, за нарушение на процесуалните правила поради недопускане на СТЕ от ОС за установяване идентичността на имота и изясняване дали попада в строителните граници на населеното место и за необоснованост на решението поради това, че съдът е приел, че ответниците, заедно с праводателя си не са придобили имота като добросъвестни владелци. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. за действителността на решенията на ПК, когато не са подписани от секретар, преценена при косвен съдебен контрол. По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 2/1991г. Р № 1052 23.07.2010г. по гр.д.№ 505/2010г. на Варненски ОС, Р № 548/30.06.2009г. по гр.д.№ 704/2008г. на ІІІ гр.о. на ВКС, Р № 120 13.07.2004г. по гр.д.№ 585_2003г.ІV гр.о. Втория въпрос е за валидността на повторните решения на ПК, когато са издадени по инициатива на административния орган. Твърди се противоречие с Р от 26.04.2005г. по гр.д.№ 4797/2004г. на СРС Р № 968/16.10.2008г. по гр.д.№ 3201/2007г., Р № 434 от 17.06.2009г. по гр.д.№ 1127/2008г. ІІ гр.о. Третия въпрос е по приложното поле на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и допустимо ли е добросъвестно владение, което е започнало да тече преди 22.11.1997г. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 6/22.01.2010г. по гр.д.№ 2760/2008г. ІІ гр.о. и Р № 192 от 21.01.2009г. на ОС Разград. Р № 1206/21.09.2001г. по гр.д.№ 235/2000г. І гр.о.ВКС. По последния въпрос се навежда и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Третото лице-помагач И. Г. Б. поддържа доводите за неправилно приложение на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и формулира същия правен въпрос в изложението към касационната си жалба. Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като формулираните въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с актуалната задължителна съдебна практика и не всички от приложените решения са относими. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Ищцата М. П. Т. е наследник на П. Е. П., починал 1962г. На наследници на П. Е. П. с решение № 588/02.02.1999г. е признато правото на възстановяване върху нива от 9 дка в м. “Тепе тарла”,въз основа на н.а. № 20,т.VІІІ/1937г. С решение № 608 от 30.04.1999г е възстановена нива от 8,515 дка, съставляваща имот 344 по плана на старите имотни граници на м. “Б.-север” от 1997г., включващ в очертанията си имоти, между които и 1214, 1215 и 1529. Съдът е приел, че тези две решения не са нищожни. Първото решение № 588 не е подписано от секретар, но то само признава правото на собственост, поради което и не съдържа граници. Оригинала на решението, който се съхранява в ПК, копие от който е изпратен на съда в хода на производството пред РС / л. 288/ е подписан и от секретар. Съдът е приел, че второто решение е постановено на основание чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ. Прието е, че с тези решения се възстановява правото на собственост на основание чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ и, че са налице материалните предпоставки за това, тъй като е доказано правото на собственост на наследодателя с нот. акт № 20/1937г. и от показанията на разпитаните свидетели, защото от 1927г. до влизане на наследодателя в ТКЗС – 1959г. той е владял процесния имот. Индивидуализацията му с имот 344 по кадастралния план на старите имотни граници е установена, както в производството пред ПК, така и от единична и тройна СТЕ при засичане на местонахождението и проследяване на границите на съседните имоти. Обявено е за безспорно, че ответниците владеят имот 2949, който е идентичен с имот 344 с 910 кв.м. Ответниците са купили имот 2949 с н.а.№ 72,т.ІІ/06.06.2005 г. от третото лице И. Г. Б.. Той го е придобил по договор за доброволна делба от 11.03.2005г. Предмет на тази делба са били имоти 1214,1215 и 1529. С н.а. № 183т.VІ.1968г. И. Б. Д. е признат са собственик по давност на лозе от два дка. и се е разпоредил с по един декар в полза на сина си Г. И. Б. и дъщеря си Д. И. Б. с н.а. съответно 75,т.ІІ/1986г. и н.а. № 107,т.12/1969г. На 04.09.1997г. Г. И. Б. дарява сина си И. Г. Б. с един декар, а Д. Б. дарява племенницата си Й. Х. с част от лозето и между тях е сключен договорът за доброволна делба. Съдът е приел, че И. Г. Д. не е могъл да придобие по давност имота през 1968г., тъй като той е бил включен в ТКЗС и нормата на чл. 86 от ЗС забранява придобиване по давност на имоти, социалистическа собственост, каквато е и кооперативната. Затова е прието, че и последващите сделки не прехвърлят вещни права, т.е. ответниците са купили от несобственик. Евентуалното възражение за придобиване по давност на имота от ответниците, като добросъвестни владелци, които са присъединили към своята давност и давността, изтекла в полза на наследодателя им е преценено като неоснователно, тъй като праводателя е придобил по дарение имота преди 22.01.1997г. и с нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ с обратна сила се заличава изтеклата придобивна давност до този момент, а от тази дата започва да тече нова давност и тя може да е само десет годишна. Искът е предявен на 19.11.2007г. Първият поставен въпрос за действителността на решенията на ПК, когато не са подписани от секретар, преценена при косвен съдебен контрол е неотносим към спора. Дори да се приеме, че първото решение № 588, с което само е признато правото на възстановяване на собствеността върху нива от 9 дка не е подписан от секретар, то оригинала на второто решение № 608/30.04.1999г. е подписано от секретар и заверено копие от този оригинал е приложено на л. 288 от делото на РС, изпратен служебно от ОСЗГ. Затова този въпрос е неотносим към спора. От отговора му не зависи крайния изход. Затова е неотносима и цитираната практика.. С решение № 608/30.04.1999г. имота, който се реституира е индивидуализиран достатъчно по плана на старите имотни граници от 1997г., изготвен в рамките на административната процедура по ЗСПЗЗ и с нето е възстановено правото на собственост.. С решение № 809 от 14.11.2011г. по гр.д.№ 1889/2009г. І гр.о. на ВКС е прието, че когато в съдебно производство по установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен начин кой точно е той, съдът не може да отрича конститутивното действие на постановеното решение и да приема, че искът е преждевременно предявен. С решението имота е индивидуализиран по плана на старите имотни граници и са посочени имотите, които попадат в очертанията му, т.е. имота е напълно индивидуализиран. Преценката за идентичност в административното производство е резултат от законово уредени процедури - издирване на стари планове, аерофотоснимки, анкетиране, представяне на удостоверения по чл. 13, ал.4 и скици по ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, и изготвяне на помощни планове по чл. 13а от ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти.. Тя е комплексна, защото се извършва за цяла местност и землище, и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. Предвид това липсата на кадастрален план към момента на колективизацията не е пречка за установяване на старите реални граници. /№ 116 от 24.03.2011г. по гр.д.№ 401/2010г. на І гр.о. и решение № 426/21.07.2009г. по гр.д.№ 2713/2008г. на ВКС на V гр.о издадени по чл. 290 от ГПК/ По приложното поле на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и допустимо ли е добросъвестно владение, което е започнало да тече преди 22.11.1997г. Докато трае административната процедура по възстановяване на собствеността, давност не тече дори след датата, визирана в чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, защото заявилите правото на собственост не могат да защитят правата си – Р № 73 / 11.04.2011г.по гр.д.№ 1181/2010г. Р № 112 от 05.03.2101г. по гр.д. № 981/2009г. на ІІ г.о., Р № 373 от 21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на І г.о., Р № 547 от 12.01.2011г. по гр.д. № 660/2010г. на ІІ г.о. Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ/ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането и в сила, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност. В случая решението, с което е възстановено правото на собственост на наследници на П. Е. е от 30.04.1999г. Съобразно цитираната практика до тази дата давност не е могло да тече в полза на ответниците и третото лице-помагач. В този смисъл е Р № 112/05.03.2010г. по гр.д.№ 981/2009г. на ВКС ІІ гр.о., Р № 496/21.05.2009г. І гр.о. по гр.д.№ 905/2008г.І гр.о., Р № 547/12.01.2011г. по гр.д.№ 660/2010г. ІІ гр.о... Относно това дали може да придобият имот по кратката придобивна давност, ако придобивното основание е преди 22.11.1997г., С Р № 28/04.05.2010г. по гр.д.№ 844/20009г. І гр.о., Р № 37321.V.2010г. по гр.д.№ 396/2009г. на ВКС І гр.о. Р № 463/05.07.2010г. по гр.д.№ 896/2009г. І гр.о. и Р № 627/05.10.2010г. по гр.д.№ 1623/2009г. на І гр.о. постановени по чл. 290 от ГПК е прието, че с влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ следва да се приемат за отпаднали последиците на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност – заличени са както срокът на владението, така и основанието му имащо значение за неговата характеристика като обикновено или добросъвестно и в този случай владението придобива правна значимост по силата на закона. Така е обоснована тезата, че не може да се придобие имот по кратката придобивна давност, ако придобивното основание е реализирано преди 23.11.1997г. След известно колебание в практиката на ВКС се възприе обратното разбиране. С Р № Р № 547/12.01.2011г. по гр.д.№ 660/2010г. ІІ гр.о., Р № 297/21.06.2011г. по гр.д.№ 294/10г. е прието, че когато приобретателят на възстановен по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот придобива от несобственик /най-често от ползвател, който не е имал право да изкупи земята по реда на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но също и от лице, чиито права са отпаднали по силата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ/, но без да знае това, владението му е добросъвестно, ако е основано на валидна сделка и то може да доведе до придобиване на собствеността с кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС. Това становище е мотивирано с това, че в закона няма ограничения относно вида на придобивната давност, която тече след прекъсването и по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. В цитираната от касаторите съдебна практика: Р № 6/22.01.2010г. по гр.д.№ 2760/2008г. ІІ гр.о. и Р № 192 от 21.01.2009г. на ОС Разград. Р № 1206/21.09.2001г. по гр.д.№ 235/2000г. І гр.о.ВКС е възприето същото разбиране.. Тъй като във въззивното решение е възприет извода във вече преодоляната съдебна практика, то следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение