Определение № 1416 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4921/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. М. и С. Ц. М., чрез адв. Е. П., срещу решение № 1114 от 01.08.2022 г. по в. гр.дело № 3726/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №4830 от 10.08.2020г по гр.д № 8384/2017г на Софийски градски съд, уважил иск на кредитора „Банка ДСК”ЕАД по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответницата С. Ц. М. за относителна недействителност на договор за покупко- продажба, оформен с нот. акт № 52 от 04.09.2015 г. до размера на разпоредебана от нея ½ ид. част По силата на договора,приет за увреждащ кредитора, П. С. М. и съпругата му С. Ц. М. са продали на сина си И. П. М. дванадесет броя тавански складови помещения (Т1-12), всички нах.се в изградена на груб строеж пететажна жилищна сграда в [населено място] ,ж.к.„.......................”, всички обекти описани като принадлежащи към апартамент №11 в същата сграда. По отношение на ответника П. М. искът е отхвърлен от въззивния съд ,в която част решението не е обжалвано. След като е установил ,че по отношение на П. М. като авалист по запис на заповед от 23.11.2011г с влязло в сила съдебно решение между страните е установено ,че вземането към него е погасено по давност ,съответно неговите разпоредителни сделки не са от естество да увреждат ищеца-кредитор и след като е приел ,че банката има това качеството по отношение на ответницата С. М. - поради непогасени задължения по договор за кредит сключен с последната, съответно че предприетите от нея разпоредителни действия увреждат интереса на кредитора при необорена презумпция по чл.135 ал.2 ЗЗД, въззивният съд е приел за относително недействително разпореждането с процесните дванадесет броя тавански помещения,но за нейната идеална част. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответнициата ,че по така атакувана сделка искът също следвало да се отхвърли,поради абсолютна нищожност на договора, доколкото са прехвърлени обекти, които не са самостоятелни и представляват принадлежност към жилищен имот (принадлежността на таванските помещения е отбелязана в нот.акт). Съставът на Софийски апелативен съд е посочил ,че такива сделки не са безусловно нищожни,тъй като е допустимо когато в сградата има повече на брой складови помещения ,отколкото са самостоятелните обекти. Собственик на такъв обект да придобие чрез сделка таванско помещение и затова в тежест на страната ,позоваваща се на нищожност,е да установи съответните факти,т.е че разпореждането е в полза на лице което не притежава самостоятелен обект в сградата.Решаващо е изтъкнато, че ответницата не е провела съответното доказване за порок на сделката. В касационната жалба излага оплакване за незаконосъобразност на решението. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до касационно обжалване се изтъква чл. 280,ал.1, т. 3ГПК като се преформулира отхвърленото възражение на ответницата, с поставяне на следния въпрос: Основателен ли е отменителният иск (чл. 135 ЗЗД) когато негов предмет са несамостоятелни обекти на собственост –в конкретния случай тавански помещения ,които са принадлежност към главна вещ, а по отношение на главната вещ иск по чл. 135 не е предявен.Според защитата, щом несамостоятелните помещения не могат да бъдат предмет на правни сделки,не могат да бъдат предмет и на принудително изпълнение. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд, III гр. отделение счита, че в обжалваната от касатора част не е налице основание за допускане на въззивото решение до касационно обжалване Не е налице основание по чл. 280,ал.2 ГПК за допускане до касационно обжалване по служебна преценка ,за да се провери допустимостта на въззивното решение заради положително прецененият правен интерес от иска в настоящия случай. Отговорът на формулирания от защитата въпрос няма да обуслови друг решаващ извод по основанието на отменителния иск, т.е по отношение на материалните предпоставки за успешното му провеждане,както тези предпоставки са изяснени безпротиворечиво и последователно в практиката на ВКС и са били съобразени от въззивния съд. Действията, с които длъжникът уврежда кредитора си,могат да бъдат най- разнообразни. Възприетото в теорията и практиката деление на вещите на главни и принадлежности няма значение за правния критерии спрямо увреждащото действие, когато посредством отчуждителни сделки длъжникът намалява имуществото, с което отговаря. Също така, предмет на иска по чл.135 ЗЗД не са таванските помещения като обекти – както се постулира във въпроса, а конкретната сделка с тях- атакуван от кредитора самостоятелен акт на разпореждане ,който е преценяван от съда по основанието на отменителния иск. За всички останали, сделката остава транслативна и по делото няма данни,не са ангажирани и никакви доказателства от които да следва, че в случая продажбата има забранен от закона предмет, респ. че е извършена в негово нарушение,водещо до абсолютна нищожност.Недействителността по отменителния иск е относителна,т.е материалните предпоставки същата да бъде положително обявена от съда по реда на чл. 135 от ЗЗД в полза на определено лице не са обусловени от обстоятелствата, при които решението ще прояви действието си,което определя и кръга релевантни възражения,с които ответникът по иска може да се брани. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.