Определение № 537 от 10.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 2497/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Л. Д. П. срещу Решение № 535 от 24.03.2014 год. по гр.д.№ 277/2014 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено Решение от 24.10.2013 год. по гр.д.№ 10352/2010 год. на Софийски градски съд. С това решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от Л. П. иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу [фирма]. Ответникът по касация [фирма] не е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор. Третото лице помагач на ответника не е представило писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК. Ищецът по делото е пострадал в резултат на ПТП на 11.11.2009 год. Получил е телесни увреждания в резултат сблъсък с л.а.”Фолксваген” мод.”Голф” с водач А. Г. М. с редовно сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност” със [фирма]. Било е образувано досъдебно производство, което е било прекратено на основание чл.343 ал.2 НК – по искане на пострадалия. Искът на Л. П. срещу застрахователното дружество е за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 60000 лв. В производството по делото А. Г. М. е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника. Ответникът е оспорил изцяло исковете поради това, че като пешеходец Л. П. е пресичал пътното платно на необозначено място. В тъмната част на денонощието, в дъждовно време е предприел пресичане на [улица]в [населено място] на необозначено място, преминавайки през живия плет и се е блъснал в лявата страна на движещия се със съобразена скорост лек автомобил, управляван от М.. Получените травми са от страничния сблъсък с автомобила и падането на пътното платно. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки, че ударът е бил непредотвратим с оглед неправилните действия на пострадалия. Сезиран с въззивната жалба на ищеца, съставът на САС, след като е събрал допълнителни доказателства, също е счел, че не може да бъде ангажирана отговорността на [фирма], поради обстоятелството, че водачът на увреждащия автомобил не е допуснал нарушение на ЗДвП и застрахователното събитие е настъпило изключително по вина на пострадалия. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на четири въпроса, които се свеждат до тезата на касатора, че в нарушение на процесуалния закон, въззивния съд се е позовал на материалите, събрани в досъдебното производство, а не е възприел изцяло показанията на свидетеля Г., кредитирайки показанията му частично, без да мотивира становището си. Приложени са решения на състави на ВС и трите колегии на ВКС, постановени при действието на отменения и сега действащия ГПК, имащи отношение към въпроса за изясняване на механизма на ПТП и способите за доказването му. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК, поради следното: Преди всичко, посочените от касатора правни въпроси по естеството си съставляват твърдение за допуснато от САС нарушение на процесуалния закон, каквото в случая не е налице, тъй като съставът се е позовал на събраните във първоинстанционното и въззивното производство доказателства и автотехнически експертизи за изясняване на механизма на ПТП. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че спорен е бил не самият механизъм – преминаване на пострадалия през живия плет и пресичане на пътното платно отляво надясно спрямо посоката на движещото се МПС, както и сблъсъкът с лявата му страна, а точно къде е пресичал П. – на обозначено или необозначено място на пътното платно. Становището си, че П. е пресичал на необозначено място въззивният съд е мотивирал, както е обсъдил и показанията на св.Г. в рамките на настоящия процес и дадените в досъдебното производство. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.