Решение № 12903 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8919/2015 г.

Решение № 12903 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8919/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет гр. Сандански, подадена чрез пълномощник мл. юрисконсулт Снежана Стоянова, против Решение № 934 от 15.06.2015 г. постановено по адм. дело № 134/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което по жалба на Кръстьо Симеонов Дуков и София Симеонова Василева, и двамата представлявани от адв. Васил Джостов, е отменено Решение № 33/29.01.2015 г., обективирано в Протокол № 1/29.01.2015 г. на Общински съвет гр. Сандански и е върната преписката на административния орган, за произнасяне съобразно мотивите на решението. Предвид изхода на делото съдът е осъдил Община Сандански да заплати на жалбоподателите по 1210 лева на всеки, сторени разноски по делото. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърдено Решение № 33/29.01.2015 г. на Общински съвет гр. Сандански. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Ответник - Кръстьо Симеонов Дуков, представляван от адв. Васил Джостов, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на решението. Претендира разноски по делото. Представя договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК. Ответник - София Симеонова Василева, представлявана от адв. Васил Джостов, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на решението. Претендира разноски по делото. Представя договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че събраните по делото доказателства са в пълна подкрепа на направените от решаващия съд изводи. Предлага решението на съда като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 934 от 15.06.2015 г. постановено по адм. дело № 134/2015 г. на Административен съд Благоевград, по жалба на Кръстьо Симеонов Дуков и София Симеонова Василева, е отменено Решение № 33/29.01.2015 г., обективирано в Протокол № 1/29.01.2015 г. на Общински съвет гр. Сандански, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, § 27, ал. 2, т. 1 от ЗИД на ЗСПЗЗ, е отказано да бъде предоставена на Общинската служба по земеделие (ОСЗ) гр. Сандански, за възстановяване на собствеността на имот № 65334.102.764, находящ се в землището на гр. Сандански, в м. "Бански път", с площ от 4.180 дка, с начин на трайно ползване "земеделска, недървопроизводителна горска площ", на наследниците на Кръстьо Дуков Ризов. Съдът е върнал преписката на административния орган, за произнасяне съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се от закона мнозинство, след проведено поименно гласуване, но е незаконосъобразен, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон - чл. 45ж, ал. 2 от Правилник за прилагане на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Приел е, че в правомощията на общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно - решение на общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване, мотивирано искане от Общинската служба по земеделие (ОСЗ) гр. Сандански, и приложена към него скица-проект. Всички тези предпоставки в случая са били налице, поради което съдът е счел, че административният орган не е имал основание да постанови обжалвания отказ и е отменил акта като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В случая Общински съвет гр. Сандански е сезиран с мотивирано искане по инициатива на Началника на ОСЗ гр. Сандански, чрез Кмета на община Сандански, при условията на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на имот № 65334.102.764, за който в съответствие с чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ са представени: Решение № 01А/О от 3.02.2011 г. на ОСЗ гр. Сандански, с което е признато правото на собственост на наследниците на Кръстьо Дуков Ризов на нива от 4,000 дка, VIII категория, находяща се в землището на гр. Сандански, м. "Бански път" и скица № 7704/27.04.2011 г. на поземления имот. Настоящият съдебен състав напълно споделя схващането, застъпено и в обжалваното решение - че в процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Правилни са направените в тази връзка изводи, че решението на административния орган противоречи на приложимия материален закон и по-конкретно на цитирания § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В този случай административният орган (общинският съвет) е бил длъжен да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесния имот на наследниците на Кръстьо Дуков Ризов, въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Правилен е изводът на решаващия съд, че в правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно - решението на общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване, мотивираното искане от ОСЗ гр. Сандански и приложената към него скица-проект и след като всички тези предпоставки в случая са били налице административният орган не е имал основание да постанови обжалвания отказ. Само общинската служба по земеделие може да постанови решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, а общинският съвет единствено е задължен да проведе процедурата по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в нарушение на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, приложената към преписката скица-проект е с изтекъл шестмесечен срок на валидност. Шестмесечният срок на валидност на скиците се преценява към момента на подаване на искането, а не към момента на постановяване на административния акт. В случая административното производство по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи е започнало по искане с вх. № ВС-29-561 от дата 4.05.2011 г. подадено от София Симеонова Василева, в качеството й на наследник на Кръстю Дуков Ризов, към което е приложена скица на процесния имот с дата 27.04.2011 г., от което следва, че шестмесечният срок е спазен. По изложените съображения, настоящият състав приема, че първоинстанционният съд, правилно и съобразно законовите изисквания е приел, че отказът на общинския съвет е незаконосъобразен и след отмяната му е дал указание за точно приложение на материалния закон при новото произнасяне. По отношение възражението на касационния жалбоподател срещу присъдените адвокатски възнаграждения, настоящият съдебен състав счита, че същото е неоснователно. Решаващият съд законосъобразно е осъдил жалбоподателя да заплати разноски по делото на ответните страни в първоинстанционното производство, за които административният акт е благоприятен. По делото са представени договори за правна помощ и списъци по чл. 80 от ГПК, от които става ясно, че адвокатските хонорари са реално заплатените в претендираните размери. Това е в съответствие с изискванията на чл. 143, ал. 3 от АПК, в който текст не е регламентирано ограничение до минималния размер на адвокатските възнаграждения. Административният съд правилно не е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като до последното заседание жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност пред първоинстанционния съд. Ето защо оспореното решение следва да се остави в сила и в тази част. Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно, съобразено с материалния закон, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила в цялост. При този изход на делото и в съответствие чл. 143, ал. 1 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответните страни сторени разноски в настоящото производство. Пред касационната инстанция са представени договор за правна помощ и списъци по чл. 80 от ГПК, от които става ясно, че претендираните суми са реално платени в брой. Следва да се отбележи, че в касационното производство от страна на касационния жалбоподател отново не е направено възражение за прекомерност (в съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК) по предявените от ответните страни адвокатски хонорари, поради което поисканите суми следва да се уважават в пълен размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,