Определение № 1960 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Д. М. Г. против определение № 140 от 14.02.2024 г. по ч. гр.д.№ 67/2024 г. на Окръжен съд-Сливен, с което е потвърдено определение №87/09.01.2024г. по гр.д. №4001/2022г. по описа на РС-Сливен, с което е отхвърлено като неоснователно искането на Д. Г. за изнасяне на недвижимите имоти, предмет на съдебна спогодба на публична продан В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, тъй като сдържа немотивиран извод за неприложимост на разпоредбата на чл.349, ал.6 от ГПК в производството, приключило със съдебна спогодба. Излага съображения, че съдебната спогодба не се различавала по последици от съдебното решение, защото и двете имат изпълнителна сила, за което твърдение се позовава на разпоредбата на чл.234, ал.3 от ГПК относно приравняване на последиците от спогодбата на влязло в сила решение. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: 1.При сключена съдебна спогодба, с която се ликвидира съсобствеността върху делбен имот, приложима ли е разпоредбата на чл. 349, ал.6 ГПК в случай на неплащане в предвидения за това срок от съделителя, в чийто дял е поставен имота, на сумата, определена за уравнение дела на другия съделител? 2. При сключена съдебна спогодба, с която се ликвидира съсобствеността върху делбен имот, при наличие на законово предвидена привилегия на съделител по чл. 349, ал.1 ГПК, приложима ли е разпоредбата на чл. 349, ал.6 ГПК в случай, че от съделителя, по отношение на който е предвидена цитираната законова привилегия и в чийто дял е поставен имота, не бъде заплатена в предвидения за това срок, сумата определена за уравнение дела на другия съделител? Ответникът по частната жалба Х. В. М. я оспорва като неоснователна и моли да не се допуска касационно обжалване, или да се отхвърли Посочва, че към момента вече е образувано изпълнително производство и предстои насрочване на публична продан, каквото е искането на Д. Г. пред РС. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: С влязло в сила съдебно решение №1010/19.12.2022г. по гр. д. №4001/2022г. на Сливенски районен съд е допусната съдебна делба между Д. М. Г. и Х. В. М. по отношение на поземлен имот с идентификатор №***, с площ 280 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда – апартамент с идентификатор №***със застроена площ от 170,85кв.м. и прилежаща част – мазе №2 от 12,25кв.м. и 37,97% от общите части на сградата и гараж с идентификатор №***, със застроена площ от 35 кв.м., при равни квоти между двамата съделители. Между съделителите е постигната съдебна спогодба, по силата на която в дял на Д. М. Г. са поставени двата имота и тя става техен едноличен собственик, а за уравнение на дела на Х. В. М. е уговорено, тя да му заплати на сумата от 108750лв. в срок до 02.10.2023г. С протоколно определение от открито съдебно заседание на 03.05.2023г. постигнатата спогодба е одобрена от съда. На 20.10.2023г. Х. В. М. е подал молба до СлРС, с която посочва, че уравнението на дела му не е заплатено и моли имота да бъде изнесен на публична продан. С Разпореждане № 998 от 23.10.2023г. е отхвърлено, като неоснователно, искането за изнасяне на недвижимия имот на публична продан поради неприложимост на разпоредбата на чл.349, ал.6 от ГПК. По молба на Х. М. от 24.11.2023 г. е издаден изпълнителен лист за дължимата сума от 108750,00 лв, по спогодбата, за уравнение на дела му. На 02.01.2024 г. е постъпила молба от Д. М. Г. за обезсилване на съдебната спогодба, на основание чл.349, ал.6 от ГПК, защото не успяла да изплати сумата по спогодбата. С определение №87/09.01.2024г. е отхвърлено искането, поради неприложимост на разпоредбата на чл.349, ал.6 от ГПК в производство, приключило със съдебна спогодба. Въззивната инстанция е потвърдила определението, с аргументи, че спогодбата има характер на договор и в производството по съдебна делба, съделителите определят начина на заплащане на сумите за уравнение, а разпоредбата на чл. 349, ал.6 от ГПК е неприложима в този случай. С нормата на чл. 234, ал.3 от ГПК, съдебната спогодба е приравнена на влязло в сила съдебно решение, тъй като създава непререшаемост на спора, т.е. има последицата на пресъдено нещо, но за нея не може да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 349, ал.6 от ГПК, приложима само към влязло в сила решение за възлагане на недвижим имот по чл. 349, ал.1 или ал.2 ГПК. Тъй като спогодбата е договор, ако съделителят не изплати в уговорения срок сумите за уравнение на дяловете, другият изправен съделител може да иска разваляне на спогодбата.. Съдебната спогодба може да бъде развалена само по исков ред, на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, но не подлежи на обезсилена по право или със съдебен акт в делбеното производство, защото не е съдебно решение а даговор, одобрен от съда. За допускане до касация, частният жалбоподател се позовава на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание е налице когато за разрешаването на правен спор е необходимо прилагане на правна норма или правен институт, които не са уредени, или уредбата им е неясна или непълна, поради което се налага чрез тълкуване да се разкрие точният им смисъл или когато е налице съдебна практика, но тя е противоречива или неактуална и се налага уеднаквяването й, или актуализирането й. По двата поставени въпроса, които са с еднакъв смисъл е налице съдебна практика, която е актуална и не е противоречива. С Постановление на Пленум на ВС № 7 от 28.XI.1973 г., т.8, б.“а“ и „б“ е изяснено, че спогодбата, включително и съдебната спогодба е договор, който има вещно действие за имотите и вещите, които са били предмет на спора и при неизпълнение на уговорките в нея, изправаната страна може да иска разваляне, но тя не подлежи на обжалване, защото не е съдебен акт. С Определение № 287 от 16.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 105/2010 г., I г. о. Решение № 904 от 16.VII.1992 г. по гр. д. № 544/92 г., IV г. о. и Решение № 447 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1182/2010 г., I г. о. е разяснено, че е недопустимо да се иска обезсилване на спогодбата по реда на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.), сега чл. 349, ал.6 ГПК, тъй като този ред се прилага само за решението по възлагане в производство по съдебна делба, а не за делба, която е приключила със съдебна спогодба, която е договор и като такъв, може да бъде развален от издправната страна поради неизпълнение единствено по реда на чл. 87 ЗЗД Наличието на актуална и непротиворечива съдебна практика по поставените въпроси, с която е съобразен обжалваният съдебен акт изключва допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По втория въпрос, освен изложеното, не е налице привилегия на закона, а предпоставка за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот със съдебно решение по чл. 349, ал.1 или ал.2 ГПК. При сключена спогодба от съделителите, с която е прекратена съсобствеността, не е налице възлагане по посочените два текста от ГПК със съдебно решение, не може да се говори за привилегия или предпоставки, предвидени в закона, а страните уреждат отношенията си според постигнатото между тях съгласие, поради което е неприложима специалната норма на чл. 349, ал.6 ГПК. Така освен изложеното по-горе, по втория въпрос не се допуска касационно обжалване и защото формулировката му не кореспондира на нормативната уредба и е некоректен. Съдът не констатира и очевидна неправилност, тъй като не е налице нито прилагане на императивна правна норма в обратен смисъл нито неприлагане на такава норма. Спазени са и съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на спор, при зачитане равенството на страните. Не е налице и нарушение на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. На ответника по частната касационна жалба следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настоящото производство в доказания размер 1000 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение