Определение № 53 от 08.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 829/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. М. от с. „Полковник М.“ срещу решение № 2474 от 12.11.2019 г. по в. гр. д. № 874/2019 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-12 състав решение № 7390 от 27.11.2018 г. по гр. д. № 3045/2017 г. в обжалваната негова част, с която предявеният от касатора срещу ЗД „Бул Инс” АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 12.12.2014 г. пътно-транспортно произшествие е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до пълния претендиран размер 150 000 лв. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основното му оплакване е във връзка с присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, за който твърди, че е несправедлив, тъй като не е съобразен с конкретните данни по делото за претърпените от него душевни страдания и с възприетите в съдебната практика критерии за справедливост. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не е обсъдил задълбочено всички установени в хода на производство обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, са поставени въпросите: „ 1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2. Следва ли при постановяване на съдебното си решение, въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви, обусловили решението му за отхвърляне на въззивната жалба, в които да обсъди в пълнота събраните по делото доказателства и обоснове изводите си, поради които потвърждава размера на обезщетението, присъдено от първоинстанционния съд“. По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС (чл. 280, ал. 1, т 1 ГПК), съответно: ППВС № 4/68 г. и решение № 91 от 14.01.2015 г. по т. д. № 3465/2013 г. на ВКС, II т. о. (за първия въпрос) и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 157 от 11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на I т. о., решение № 13 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4287/2015 г. на IV г. о. и решение № 32 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на III г. о. (за втория въпрос). Освен това, бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът – ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, с която искът на К. М. М. по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв., въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция относно осъществяването на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника ЗД „Бул Инс“ АД за причинените на ищеца неимуществени вреди като резултат от смъртта на майка му Д. Й. М. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.12.2014 г. по вина на водач на автомобил, застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ответното дружество. По отношение деянието, неговата противоправност и виновността на водача, причинил произшествието, е съобразена влязлата в сила присъда № 34 от 11.10.2017 г. по н. о. х. д. № 327/2017 г. на Софийски окръжен съд. По единствения спорен във въззивното производство въпрос за размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди решаващият състав е преценил за справедливо определеното от първата инстанция обезщетение от 100 000 лв., като е взел предвид: възрастта на починалата и нейното обществено положение; болките и страданията, които ищецът е претърпял от внезапната и преждевременна смърт на своя родител; обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователното покритие към деня на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 12.12.2014 г. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване да са обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на първия въпрос този извод следва от начина, по който е поставен – общотеоретично, а не с оглед конкретния случай, а за втория въпрос – от обстоятелството, че същият е относим към правилността на обжалвания акт и е израз на несъгласието на страната с размера на присъденото обезщетение. Освен поради липсата на общата предпоставка, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато, тъй като не е налице твърдяното от касатора противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с казуалната практика на ВКС. Съгласно Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и създадената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическите условия в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В конкретната хипотеза при определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии. А дали тези критерии са преценени правилно, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае неговата правилност, проверката на която е възможна, обаче само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото е заявено бланкетно – само с цитиране на законовата разпоредба, същото не подлежи на обсъждане. Отделно от това, поради обстоятелството, че по поставените въпроси съществува и задължителна, и казуална практика на касационната инстанция, посоченото основание не може да се счете за осъществено. С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК