Определение № 1506 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 284/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от В. Д. Б., действаща лично и със съгласието на своята майка П. Х. Б., против решение № 344/17.10.2023 г. по в.т.д. № 352/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 64/17.02.2023 г. по т.д. № 697/2021 г. на ОС - Пловдив за отхвърляне на исковете на касатора срещу Гаранционен фонд - София за заплащане на сума от 100 000 лв., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра й М. Д. Б. при ПТП, настъпило на 20.06.2021 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1. ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд - София и третото лице помагач С. И. Х. са подали писмени отговори, в които оспорват осъществяването на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Застрахователното дружество претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ПТП е настъпило на 20.06.2021 г. с участието на МПС, което е имало застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От доказателствата по делото не е установил конкретни житейски обстоятелства, които да обосноват извод, че между ищцата и починалата й сестра е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля обичайната между сестри. Не е споделил оплакванията във въззивната жалба, че неправилно дадените свидетелски показания са преценени като такива, които не установяват отношения между двете сестри, съществено различаващи се по съдържание и интензитет от традиционните за българското общество близки отношения между две сестри в подобна възраст. Констатирал е, че сестрите са живели в едно домакинство, в една стая, поддържали са добри и близки отношения, по-голямата сестра е оказвала помощ и подкрепа на по-малката, като при отсъствие на родител /майката е работила на смени, а бащата - в [населено място]/ я е гледала. Преценил е, че така установените факти от ежедневието на сестрите не излизат извън рамките на типичните за българските традиции отношения между този вид родственици. Не са доказани други, конкретни житейски обстоятелства, които да са станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между ищцата и нейната сестра, която да може да се окачестви като изключителна, различна от обичайната привързаност, обич и взаимопомощ, характерни за българския семеен модел, респ. която да поражда основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в светлината на критериите, посочени в задължителната практика на ВКС. ПАС е счел, че ищцата безспорно е преживяла сериозни болки и страдания от смъртта на своята сестра, които не са отшумели и понастоящем, но и по отношение на тях няма данни за изключителност като продължителност и интензитет. В тази насока се е аргументирал с изводите на съдебнопсихологичната и психиатрична експертиза, неоспорена от страните, според която негативните емоционални преживявания са с нормална психологична изразеност при загубата на близък човек, като не е налице реакция на усложнена скръб, няма данни за тежък депресивен епизод, не се установяват психотични или други специфични преживявания, които да налагат намеса на специалист-психиатър, не се е развило посттравматично стресово разстройство, като понастоящем актуалното психоемоционално състояние на ищцата е в рамките на възрастовата норма и няма качествени отклонения в психичните сфери. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1/ Какви са критериите и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на близък, на лица, които са извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.22.1969 г.?; 2/ Какви са критериите за преценка, за да се приеме, че търпените от лицето болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са cpaвними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките? Какви предпоставки следва да са налице, за да приеме съдът, че лицето, предявило иска за неимуществени вреди е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи от смъртта му значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето? Как следва да се преценява изключителността в отношенията между сестра и сестра, респ. брат и сестра, починал/а при ПТП, с оглед установяване на материалноправната активна легитимация на разширения кръг родственици, в хипотеза на предявен неимуществени вреди?; 3/ Допустимо ли е въззивният съд да се отклони Тълкувателно решение № 1/2016 год. по тълкувателно дело № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС за изследване на предпоставките на изключителност в създадената близост между две сестри и необходимо ли е кончината на едната от тях да доведе до травматични последици в психиката на другия /преживелия/ родственик, за да му се признае правото на обезщетение за неимуществени вреди?; 4/ Следва ли когато определя кръга от материално легитимирани лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък, във връзка е приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдът да решава въпроса за наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение, конкретно - за всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото?; 5/ Налице ли е „изключителен случай“ на особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за неимуществени вреди от брат или сестра, когато починалият родственик трайно е полагал грижи възпитанието, образованието и отглеждането на неговата сестра, поради продължително отсъствие на родителите?; 6/ Налице ли е „изключителен“ интензитет на болките и страданията на брат или сестра, когато същите през целия си живот са живеели заедно, в едно населено място, в едно домакинство и в една стая, споделяли са общ приятелски кръг и общи интереси?; 7/ Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на починалия?; 8/ Във връзка с приложението на установените в Тълкувателно решение № 1/2016 год. по тълкувателно дело № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС критерии за изключителност, длъжен ли е въззивният съд да съобрази съдебната практика по аналогични случаи, когато е предявен иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на сестрата на ищцата, загинала при ПТП?; 9/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви и да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да обсъди всички доводи и възражения, направени във въззивната жалба?; 10/ Препращането към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивния съд от задължението му да изложи собствени мотиви по съществото на спора и да отговори на всички инвокирани във въззивната жалба и отговора на въззивната възражения за неправилност на постановеното решение?; 11/ Изпълнил ли е въззивният съд задължението си да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, при положение, че не е съобразил гласните доказателства по делото, които доказват съществувалата трайна, дълбока и постоянна емоционална връзка между двете сестри, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщата такава за съответната родствена връзка?; 12/ Следва ли изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат значение за спора (релевантните факти), да съответстват на събраните по делото доказателства, респ. до какъв порок на въззивното решение води несъответствието на фактическите изводи на съда с доказателствената съвкупност по делото?; 13/ При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, респ. сестри и сестри без да отчете спецификата на процесния случай?; 14/ Допустимо ли е да се определи като критерий за липса на особено близки отношения между ищцата и нейната сестра обстоятелството, че последните са имали обичайни за българското общество отношение? Какви са критериите, за да се определят едни отношения като обичайни, за да се разграничат от особените, извънредните такива, обосноваващи правото на иск? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие на въззивното решение по въпроси от №1 до № 7 вкл. със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1961 г. и ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и практиката на ВКС обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: в Решение № 372/14.01.2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т.о. и др.; по осми въпрос с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 206/26.10.2018 г. по т.д. № 670/2017 г. на ВКС, I т.о., Решение № 310/06.02.2019 г. по т.д. № 2429/2017 г. на ВКС, II т.о., Решение № 70/03.06.2019 г. по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о.; по въпроси от № 9 до № 11 вкл. – със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953 г. и ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; по въпрос № 12 - със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР №2/02.07.2004 г. по тълк.д. № 2/2004г. на ОСГК на ВКС. По въпроси № 13 и 14 касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита, че същите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Въведена е и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че всички въпроси под № 1 до № 7 вкл. и въпроси № 13 и 14 са зададени в контекста на проблема за критериите, които следва да прилага въззивният съд и преценка във връзка с тях на събраните доказателства, за да се даде отговор дали е налице изключителност извън обичайната в отношенията между две сестри с оглед прилагане на задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. В цитираното ТР са изведени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. В съобразителната част на ТР е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Служебно известна на състава на съда е практиката на ВКС, обективирана в решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т.о., решение № 60143/01.12.2021г. по т.д. № 1796/2020г. на ВКС, I т.о., а така също и Решение № 60131/13.12.2021г. по т.д. № 1700/2020г. на ВКС, II т.о. и др., с които е прието, че от посочените в ТР разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина. ВКС прави извод, че с посоченото ТР са дадени критериите, които следва да се обсъдят от решаващия съд, за да се прецени настъпили са неимуществени вреди за едно лице, поради смъртта на неговата сестра/брат – само като минимум е необходимо да се установи наличие на взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, като израз на традиционните за българското общество родствени отношения. Едновременно с това е необходимо създадената връзка да надхвърля това традиционно за нашето общество разбиране, т.е. съдът изследва налице ли са проявления на особено близка житейска връзка – трайна и дълбоко емоционална, и претърпени поради това изключителни като интензитет и продължителност страдания от настъпилата на смърт на родственика. В случая ПАС е намерил, че липсват доказателства за изключителност извън обичайната в сложилите се отношения между двете сестри. Обсъдил е в цялост показанията на разпитания свидетел и заключението на СПЕ и е установил, че доказателствата не разкриват проявление на нито един от изведените от ТР критерии за изключителност на съществувалата житейска връзка между двете сестри и на интензитета и продължителността на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Посочил е, че от гледна точка на традиционните за българското семейство ценности конкретните отношения не са надхвърляли обичайните за такива относно родствените отношения. Анализът на гласните доказателства е установил наличие на взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, които родителите са възпитали и осигурили на своите деца. В резултат на така даденото възпитание в съвместния живот, заедно с двамата си родители, двете момичета са споделяли тези житейски ценности и са поддържали близка връзка помежду си като сестри, като естествена и присъща се явява проявената от по-голямата сестра грижа за по-малката, когато родителите отсъстват в рамките на деня с оглед трудови ангажименти. Следователно разкриват се характеристики, приети и следващи се в традиционните за българското общество отношения между децата в едно семейство. Апелативният съд изрично е посочил, че не са ангажирани доказателства по делото за наличие на особена житейска ситуация, характеризираща се с изключителност и разкриващи по-голяма близост, считана за нормална за съответната родствена връзка /напр. израстването им като сами деца, поради продължително отсъствие на родителите или полагане на извънредни грижи от едното дете спрямо другото, поради загуба на родител и пр./. Съвместният живот в едно домакинство с родителите, взаимното уважение, липсата на конфликти между сестрите, полаганата грижа от по-голямата сестра спрямо по-малката, са били преценени от решаващия състав като обичайни обстоятелства и страни от живота на децата в едно българско семейство, преди те самите да се отделят и създадат свои собствени семейства. Също така ПАС е обсъдил всестранно категоричното заключение на СППЕ относно последиците от понесената морална травма от касатора – установява се силна и непоносима скръб по загуба на сестра, която не надхвърля болките и страданията в други подобни житейски ситуации. Липсват данни за депресивно разстройство, за тежък депресивен период, психотични изживявания или други специфични психични изживявания. Към момента на изготвяне на експертизата психоемоционалното състояние на ищцата е било в рамките на възрастовата норма, без качествени отклонения в психичните сфери. Изложил е съображения, че касаторът не е оспорил заключението на вещото лице. Следователно въззивният съд в съответствие с така посочената съдебна практика е изследвал конкретните житейски обстоятелства, имащи значение за установяване на степента на привързаност между починалото лице и претендиращата обезщетението и я съпоставил с привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, за да обоснове заключение дали е била създадена по-голяма близост от тази, считана за нормална за съответната родствена връзка сестра-сестра. ПАС е съобразил именно спецификата на конкретния случай, поради което въпрос № 13 не съответства на произнасянето му. Касаторът оспорва крайния извод на въззивната инстанция по отношение естеството на установената връзка между двете сестри, което оспорване сочи на доводи за наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да преценява конкретните доказателства по спора и приетите за установени въз основа на тях факти. Произнасянето в съответствие със задължителна практика на ВКС и с практика по чл.290 ГПК обосновава извод за отсъствие на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Във връзка с въпрос № 8 следва да се отбележи, че сочената съдебна практика от казуална страна не разкрива еднаквост с процесния случай. Всеки решаващ състав на ВКС е отчитал специфични обстоятелства – напр. по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о. - активизиране отново след шест години на част от преживяванията, характерни за посттравматично стресово състояние и наличие на разстройство с депресивна симптоматика, както и отглеждане на двете деца само от своята майка; по т.д. № 670/2017г. – близката възраст на децата; по т.д. № 2429/2012г. и т.д. № 723/2021 г. на ВКС, II т.о. – пълнолетни лица, без живи родители, които поради болест, семейни проблеми и пр. живеят в едно домакинство или се е наложила грижа един за друг; по т.д. № 1740/2021 г. на ВКС, I т.о. – зачитане на СПН на влязло в сила решение за присъдена част от претендирано обезщетение. Съществуването на цитираната по-горе практика на ВКС по въпроси № 13 и 14 изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което основание е относимо само при липса на създадена практика на ВКС по въпросите, когато тълкуването на закона ще доведе до отстраняване на непълнота, неяснота или противоречие на самия закон, или при необходимост от преодоляване на създадена вече практика поради неточно тълкуване, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По отношение на въпроси № 9, 10 и 11 следва да се отбележи, че те не отговарят на произнасянето на ПАС. Въззивният съд не е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по чл.272 ГПК, изложил е самостоятелни констатации относно релевантните за спора факти, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства – писмени, гласни, заключение на вещо лице, твърдения и възражения на страните, и е направил собствени правни изводи. Доводите на касатора в изложението са общи, а тези по самата касационна жалба касаят оплаквания за необоснованост на въззивното решение / какъвто по същността си е поставеният въпрос № 12/, като във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция няма правомощие самостоятелно да преценява и обсъжда доказателства и проверява установената от въззивния съд фактическа обстановка. Поради което не се констатира твърдяното от касатора противоречие със задължителна практика на ВКС по ППВС № 1/1953 г. и ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Не е налице хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Не се установяват от външна страна, без проверка на доказателствата и доводите на страните, по отношение на обжалвания акт особено тежки пороци, водещи до неправилност: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Видно от мотивите на решението на ПАС анализирани са били всички събрани по делото доказателства и те в тяхната логическа връзка и съпоставяне са обусловили изводите на съда относно осъществилите се конкретни факти, имащи значение за отличителните характеристики на сложилата се житейска връзка между починалото лице и касатора, както и за оценката на интензитета на претърпените неимуществени вреди. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на разноски, но не е представил доказателства за извършването им, поради което не следва да му се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд