Определение № 50397 от 27.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 244/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. И. А. чрез адв. Д. П. срещу въззивно решение № 293 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 210/2021 г. на Окръжен съд-Благоевград. С него е отменено частично решение № 465 от 22.07.2020 г. по гр.д. № 19/2016 г. на Районен съд-Петрич и в отменените части е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено по отношение на Е. И. А., че Я. Й. И. и Р. Д. В.-И. са собственици по приращение на 1/2 ид. част от едноетажна сграда с идентификатор ............, находяща се в [населено място], [улица], в поземлен имот с идентификатор .........., с предназначение - сграда за търговия, със застроена площ на сградата 15 кв.м, и е отменен констативен нотариален акт за собственост № ...., т..., дело № ......../2015 г. в частта, с която Е. А. е призната за собственик на описаната сграда за разликата над 1/2 ид. част. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е направил необоснован извод, че тя не е придобила по давност процесната сградата, като не е обсъдил събраните по делото доказателства относно упражняваната от нея фактическа власт и не е взел предвид, че още от 1994 г. ищецът Я. И. е знаел, че съществуващият гараж се преустройва в магазин. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът при постановяване на своето решение да обсъди всички доказателства в тяхната взаимна връзка, както и доводите и възраженията на страните. 2. Допустимо ли е съдът да не разгледа и обсъди изобщо приети в производството по делото и относими към предмета на спора доказателства. 3. Следва ли да се доказва завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, манифестиране на промяна на намерението и отблъскване на владението, при положение, че това е обективно невъзможно. В отговор на касационната жалба ответниците по касация Р. Д. В. - И. и Я. Й. И. чрез своя процесуален представител адв. П. И. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд е приел за установено, че общият на страните наследодател Д. И. Б. е бил собственик на празно място, съставляващо парцел ......в кв. ........по плана на [населено място]. През 1984 г. със съгласието на съпругата си П. Б. прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си А. Д. Я. - майка на ищеца Я. И., първия етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имот пл.№ ..........в кв. ...........по плана на [населено място], ведно с 1/2 ид. част от дворното място, идентично с урегулиран парцел .........в кв. .........по плана на града и с имот с идентификатор ............по КК. Д. И. Б. и съпругата му П. И. Б. са починали през 1989 г. техни наследници по закон са децата им И. Д. Б., А. Д. И. и Л. Д. Б., поч. през 2013 г. През 1992 г. А. Д. И. продала на сина си Я. Й. И. по време на брака му с Р. И. 4/6 ид. части от дворното място, ведно с първия етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в него. С влязло в сила решение от 19.05.1997 г. по в.гр.д. № 76/1997 г. на Благоевградския окръжен съд е допусната съдебна делба между И. Д. Б., А. Д. И. и Л. Д. Б. по отношение на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с принадлежащата към него идеална част от дворното място, при права по 1/3 за всеки от съделителите. Със съдебна спогодба по гр.д. № 201/1992 г. вторият жилищен етаж е поставен в дял на И. Д. Б., а в общ дял на съделителите А. Д. и Л. Д. е предоставено правото да построят трети жилищен етаж от сградата. Правото на строеж за този етаж не е реализирано. Процесната сграда-магазин е построена от И. Д. в периода 1992-1994 г. и е въведена в експлоатация през 1994 г. През 2002 г. с неформален писмен договор за дарение И. Б. и съпругата му В. Б. дарили на своята дъщеря Е. Б. 1/3 ид. част от УПИ ............ в кв. ...........по плана на [населено място], ведно с втория етаж от построената сграда, а през 2004 г. с неформален писмен договор й дарили магазина, находящ се в североизточната част на имота. Разпитани са свидетели, които са заявили пред съда, че знаят магазина като собственост на Е. Б.. Тя е възлагала извършването на ремонтни работи, плащала е за тях и е отдавала сградата под наем. През 2015 г. Е. Б. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на магазина, издаден по обстоятелствена проверка. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищците Я. и Р. И. са собственици на 1/2 ид. част от процесната сграда по приращение като собственици на 1/2 ид. част от дворното място, в което е построена. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответницата Е. Б. за придобиване на сградата по давност, като е приел на първо място, че такова възражение не е било въведено своевременно от нея с отговора на исковата молба, но дори и да е било въведено, от събраните по делото доказателства не се установява в нейна полза да е осъществен фактическия състав на този придобивен способ. Жалбоподателката от дълги години живее в чужбина и дори да е осъществявала владение чрез своя баща в период повече от 10 години, то не е установено това владение да е било явно, спокойно, необезпокоявано, както и да е било обективирано пред ищците. Последните не живеят в града и от 2002 г. нямат контакт с бащата на жалбоподателката, за да се приеме, че намерението за своене е манифестирано по отношение на тях и те са били съгласни с това. Основателно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първите два въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, които обобщени се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и във връзка с доводите и възраженията на страните. По делото са представени писмени доказателства - молба от Я. Й. И. от 02.11.1994 г. до [община], жалба от 07.06.1994 г. от Я. Й. И. до [община] и постановление на РП-П. от 10.01.2003 г. по преписка вх. № 1714/2002 г., образувана по жалба на Я. Й. И. за отказ да се образува наказателно производство, видно от които като съсобственик на дворното място Я. И. е сезирал различни органи във връзка с извършваното в съсобствения имот незаконно и без негово съгласие строителство на процесната сграда-магазин. Тези доказателства са упоменати в мотивите на въззивното решение, но не е обсъдено значението им за изхода на спора с оглед твърдението на ответницата, че ищците са знаели за упражняваната от нея фактическа власт и намерението й да свои имота за себе си. По този начин въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната и с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК. Това обуславя основание за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не следва да се допуска касационно обжалване по третия въпрос, изведен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Този въпрос е предпоставен от твърдението, че ищците живеят извън [населено място] и жалбоподателката не е знаела техния адрес, поради което е било обективно невъзможно да манифестира по отношение на тях завладяването на техните идеални части. Това твърдение противоречи на данните по делото - обясненията на жалбоподателката, дадени в о.з. на 03.12.2019 г., според които тя е поддържала добри отношения с ищците, на които е ходила на гости при пребиваването си в страната. Поради това и сочената в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС- решение № 17 от 01.03.2017 г. по гр.д. № 2923/2016 г. на ІІ г.о. и решение № 51 от 02.06.2016 г. по гр.д. № 68/2016 г. на ІІ г.о. като постановена при друга фактическа обстановка не може да обоснове извод за наличие на основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Водим от гореизложеното съдът