Определение № 396 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6689/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от З. Г. Р. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.К., срещу решение от 12.07.2013г., постановено по гр.д.№533/2013г. на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 31.01.2013г. по гр.д.№3170/2010г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен предявения от З. Г. Р. иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът [фирма], чрез процесуалните си представители адв.М.-Т. и адв.А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от З. Г. Р. срещу [фирма] иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 320 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, получени от травматични увреждания, настъпили в резултат на инцидент, станал на 07.03.2010г. на ски писта в комплекс „Мечи чал” – Ч., вследствие на противоправно бездействие на служители на [фирма], натоварени със задължението по поддържане и обезопасяване на ски пистите в комплекс „Мечи чал” – Ч., изразяващо се в неизвършване на действия по обезопасяване на опасен участък от ски пистата, където е пострадал З. Р., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.03.2010г. до окончателното изплащане на сумата. С въззивното решение въпросът: „следва ли да се ангажира отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД, като юридическо лице на основание извършено от него деяние, за неизпълнение на задължения, които произтичат от закона” е разрешен в противоречие с Постановление №9 от 28.12.1966г. на Пленума на ВС, т.1, с което е прието, че „отговорност по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работа, или чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, ...”. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИКA: Считам, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 по поставените от касатора въпроси: „следва ли да се ангажира отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД, като юридическо лице, на основание извършено от него деяние, за неизпълнение на задължения, които произтичат от закона”, „след като ЗТ и Наредбата за категоризация на ски пистите изискват категорично: „туристически услови да предлагат само в категоризирани ски писти или в ски писти с открита процедура по категоризация”, следва ли да се приеме, че липсата на категоризация на ски пистите не може да се прецени като противоправно поведение в причинна връзка с вредата” и „може ли да се приеме, че е налице принос на пострадалия за настъпване на вредата, когато не са налице нарушения на нормативен акт, които се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването на общественоопасните последици, от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД”. Последният от поставените въпроси не е разрешен от въззивния съд и не е стоял на разглеждане предвид приетото от съда, че искът е неоснователен. Вторият от поставените от касатора въпроси не е разрешен с представените от касатора съдебни решения, нито е разрешен от въззивния съд в противоречие с Постановление №9 от 28.12.1966г. на Пленума на ВС, т.1, с което е прието, че „отговорност по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работа, или чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, ...” и с Постановление №6 от 07.10.1969г. на Пленума на ВС, с което е прието, че под „правно регламентирано занятие или дейност” се разбира това, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение”, тъй като поставеният въпрос е за причинната връзка, а в посочената от касатора съдебна практика не е разрешен. Считам, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, тъй като самият въпрос така както е формулиран предпоставя извод за неправилност на изводите на въззивния съд, че липсата на категоризация не може да се прецени като противоправно поведение в причинна връзка с вредата и че не е допуснато нарушение на изискванията за безопасност и обезопасяване на участъка от ски пистата, където е пострадал ищецът. Преценка на правилността на изводите на въззивния съд не може да се извършва при допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационно обжалване. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: