Определение № 9193 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9212/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО - ГОДЕЧ“, чрез процесуален представител, срещу определение № 715/22.05.2025 г. постановено по адм. дело № 139/2025 г. на Административният съд - София Област, с което е оставена без разглеждане жалбата му, с която е оспорил Анекс от 07.08.2020г. от Директора на Териториално поделение държавно горско стопанство – гр. Годеч (ДГС „Годеч“), ЕИК 2016174760230 към Договор № 25 от 12.08.2010г. с Ловно сдружение „Свидня“, [населено място]. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му. Ответникът по частна жалба – Ловно сдружение „Свидня“, чрез пълномощник, взима становище за неоснователност на частната жалба. Не претендира разноски. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АССО е взел предвид, че правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, по аргумент от разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК. Като краен правен извод АССО е приел, че оспорваният анекс не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Определението е валидни, допустимо и правилно. Правилни са изводите на АССО, че волеизявлението на Директора на ТП ДГС Годеч не е направено в качеството му на административен орган по см. на §1, т.1 от ДР на АПК и при упражняване на властнически правомощия в сферата на изпълнителната дейност на държавата. Същото представлява гражданско-правно по своята същност изявление на страна по вече сключен договор относно неговото изменение. Възникналите въз основа на договора и анекса правоотношения имат граждански характер и страните действат в качеството си на контрахенти по облигационното правоотношение. В случая са налице действия между страните по договор, свързано с упражняване на права, произтичащи от гражданско правоотношение, при което административният орган не действа като орган на власт по отношение на другата страна в сделката и решението, определящо волеизявлението му, не е индивидуален административен акт. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗЛОД държавните горски стопанства предоставят стопанисването на дивеча чрез пряко договаряне на ловните сдружения в определени ловностопански райони. Условията и редът за пряко договаряне за стопанисване на дивеча се уреждат в Правилника за прилагане на закона /ППЗЛОД/. В чл. 29 ППЗЛОД са уредени процедурата и условията за сключване на договор за предоставяне стопанисването на дивеча между държавното горско стопанство и ловното сдружение. Договорът по чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД съдържа клаузи за правата и задълженията на ловното сдружение. В чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД е предвидено, че страните подписват допълнително споразумение към договора по ал. 8, когато ловна дружина премине в друго сдружение, а основанията за прекратяване на договора по чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД са изброени в чл. 31 ППЗЛОД. Поради което действията на Държавното горско стопанство „Годеч“ ДП се основават на регламентирана в закона възможност за едностранно предизвикване на правна промяна след упражнено потестативно право с едностранно изявление да се внесе промяна в правната сфера на съконтрагента, а не властниеско правомощие на АО. Следователно всички спорове във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на Договор № 25 от 12.08.2010г. са извън обхвата на административните правоотношения и се решават по исков ред, а не по административен такъв. С оглед изложеното е била налице хипотезата на чл.159, т.1 АПК поради липса на годен за оспорване административен акт, поради което определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение