Определение № 27 от 09.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1729/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “КЕЛЕТ-УТ Епитьоипари, Берухазо еш Салитманозо Корлатолт Фелельошегю Таршашаг” ООД, Унгария, и “АБ” АД, ЕИК[ЕИК], против определение № 1336/18.05.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1324/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, 9 търговски състав, с което е потвърдено определение № 976/22.03.2023 г. по т.д. № 1143/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на “КЕЛЕТ-УТ Епитьоипари, Берухазо еш Салитманозо Корлатолт Фелельошегю Таршашаг” ООД и “АБ” АД срещу ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура” и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се поддържа оплакване за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Сочи се, че с оглед дадените с разпореждане от 03.01.2023 г. указания за отстраняване на нередовности на предявените искове срещу ответното държавно предприятие, с молба от 14.02.2023 г. част от същите са изпълнени и е поискано продължаване на срока за заплащане на дължимата държавна такса и за представяне на актуално състояние на чуждестранното юридическо лице – ищец. Релевира се, че с разпореждане от 16.02.2023 г. искането е уважено, но ищците не са уведомени за постановеното разпореждане, поради което допълнително предоставения срок не следва да се счита изтекъл. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд, че в ГПК не е налице изискване за уведомяване на страната при продължаване на срока за извършване на съответни процесуални действия по реда на чл. 63 ГПК. Излагат се доводи, че извършването на процесуални действия предпоставя уведомяването на страната за съответния съдебен акт, като в случая такова уведомяване, от което да тече срокът, не е налице. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е поставен следния въпрос: “Необходимо ли е при продължен срок по реда на чл. 63, ал. 1 от ГПК, въззивният съд да уведоми страната поискала продължаването на срока за своето разпореждане, за да започне да тече новият предоставен на съответната страна срок?”. Препис от частната касационна жалба е връчен на ответника ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура”, който подава отговор, в който възразява срещу искането за достъп до касация и оспорва подадената частна жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. В случая въззивният съд, за да потвърди определението на първоинстанционния съд, е приел, че първоначално определения срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, който е започнал да тече от 07.02.2023 г., изтича на 14.02.2023 г. и съответно от 15.02.2023 г. на основание чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК е започнал да тече продължения срок от две седмици съгласно разпореждането от 16.02.2023 г., изтекъл на 28.02.2023 г. Намерил е, че в дадения срок и до постановяване от първоинстанционния съд на определението от 22.03.2023 г. нередовностите не са отстранени. Изложил е съображения, че съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК, продълженият срок тече от изтичането на първоначалния срок, като процесуалният закон не предвижда връчване на съобщение на страната за продължаването на срока. Аргументирал се е, че такова задължение за съда не произтича и от служебното начало в гражданското производство, като съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва преписи единствено от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер няма съдебният акт по чл. 63 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от частния касатор процесуалноправен въпрос отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обусловил решаващия извод на въззивния съд относно течението на срока при продължаването му по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК. Доводите обаче за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са неоснователни. Налице е формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество служебно известни на настоящия състав определения (така в определение № 665/09.11.2012 г. по ч.т.д. № 642/2012 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., определение № 425/21.06.2010 г. по ч.т.д. № 441/2010 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., определение № 495/30.06.2014 г. по ч.т.д. № 1309/2014 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., определение № 147/15.03.2010 г. по ч.гр.д. № 84/2010 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о., определение № 193/11.04.2011 г. по ч.гр.д. № 103/2011 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о., определение № 287/26.06.2019 г. по гр.д. № 2072/2019 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о., и др.), в които се приема, че актът на съда, с който се уважава или отхвърля искането за продължаване на срока по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на направилата искането страна. При уважаване на искането новият срок започва да тече от датата на изтичане на първоначално определения срок, като страната сама е длъжна да следи за началото и края му по аргумент от чл. 63, ал. 2 ГПК. Поради наличието на формирана практика на ВКС по приложението на чл. 63 ГПК, която не се обосновава да се нуждае от осъвременяване, то по поставения от частния касатор правен въпрос не е налице соченият допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая въззивният съд се е произнесъл в съответствие с горецитираната константна практика на ВКС, като е приел, че продълженият срок тече от изтичането на първоначалния срок и процесуалният закон не предвижда връчване на съобщение на страната за продължаването на указания от съда срок. С оглед на горното по поставения от частния касатор правен въпрос не може да бъде обоснован достъп до касационен контрол и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд – София. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,