Определение № 50010 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2775/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. Г. Л., действащ чрез своя настойник И. Р. Д., чрез процесуалния представител адв. Пл.Г.-А., срещу определение № 1791 от 11.05.2022 г. по ч.гр.д. № 982/2022 г. на Варненския окръжен съд. С него е оставена без уважение подадената от И. Г. Л., представляван от настойника си И. Р. Д., частна жалба срещу отказ на ръководителя на съдиите по вписванията при Службата по вписванията към Районен съд - Варна за отмяна на вписване на саморъчно завещание под № 242, т.1, вх. рег.№ 2581 от 01.02.2022 г., обективиран в писмо от 04.04.2022 г. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че окръжният съд не е обсъдил изцяло доводите, изложени в жалбата до него, а само тези, спрямо които може да изложи аргументи. Поддържа също, че вписаният акт не отговаря на изискванията за вписване, тъй като по форма и съдържание не представлява завещание на недвижим имот, и съдията по вписванията не е извършил дължимата съгласно чл. 32а, ал.1 ПВ проверка дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона. Освен това недопустимо е превишил правомощията си, като е постановил вписване и по отношение на земя и мазе, които не фигурират в текста на завещанието, и е посочил административен адрес на завещания имот, различен от този, посочен в саморъчното завещание. Иска се определението на окръжния съд да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановени в противоречие с практиката на ВКС- ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2021 г. на ОСГТК, по въпроса дали актът, подлежащ на вписване - в случая завет, отговаря на изискванията за съдържание и форма, и дали при констатирани несъответствия следва да се извърши вписване или да се постанови отказ. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК- очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Със заявление вх. № 1067 от 01.04.2022 г. жалбоподателят в настоящото производство И. Г. Л., представляван от назначения си настойник И. Р. Д., е сезирал Службата по вписванията при Варненския районен съд с искане за отмяна на извършено вписване от 01.04.2022 г. под вх. регистър № 2581 по персонална партида 341757 на препис от обявено саморъчно завещание, съставено от неговия наследодател Д. И. Л. в полза на Радост С. Й.. Искането е мотивирано с това, че волята на завещателя е била неясна, тъй като извършеното завещателно разпореждане има за предмет въвод във владение на недвижим имот на посоченото в акта лице, а не право на собственост върху недвижим имот, както и поради това, че съдията по вписванията недопустимо е разширил предмета на завещанието, включвайки земя и прилежащо към жилищния обект мазе. За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че Правилникът за вписванията не предвижда възможност за отмяна или заличаване на вписване на саморъчно завещание. Посочил е, че изложените от жалбоподателя доводи сочат на спор за материално право с облагодетелстваното от завещанието лице, който следва да бъде разрешен в състезателен исков процес, но са извън предмета на развиващото се пред съдията по вписванията производство по вписване, отбелязване и заличаване на актове относно недвижими имоти. Това становище на окръжния съд е съобразено с практиката на ВКС по въпросите относно производството по вписване, отбелязване заличаване на актове относно недвижими имоти, уредено от закона като едностранно охранително производство, както и относно предметния обхват на проверката, която извършва съдията по вписванията, съгласно чл. 32а, ал.1 ПВ. В т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че вписването като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване, е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Проверката, която която съдията по вписванията извършва, съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. При проверката дали актът подлежи на вписване, респ. на отбелязване или заличаване, съдията по вписванията изхожда от наименованието на самия акт. Съгласно чл. 2 от Правилника за вписванията, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите. В чл. 4, б.”к” от Правилника за вписване е предвидено вписване на преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, но няма разпоредба, която да предвижда заличаване или отмяна на извършено вписване на завещание, нито да регламентира реда и предпоставките за заличаването му. Константна е практиката на ВКС, че вписването на препис от обявено саморъчно завещание има чисто оповестително действие. Вписването не е законово условие за да породи завещанието своето правно действие. То има за цел да доведе до знанието на всички трети лица, че приживе наследодателят се е разпоредил с притежавани от него вещни права върху недвижими имоти. Както е посочено в мотивите към т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г., ако актът, в случая завещанието, страда от някакви пороци, оповестяването му само улеснява защитата срещу тях, тъй като дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес да го атакуват пред съда и в рамките на спорно съдебно производство да защитят правата си, засегнати от вписания акт. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен. В този смисъл се е произнесъл и въззивния съд, поради което не е налице соченото от жалбоподателя основание на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касационно обжалване Обжалваното определение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК. От съдържанието на изложените от съда мотиви не се установява то да е постановено в явно нарушение на закона, или при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма, нито изводите на съда да са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. По тези съображения определението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът