Определение № 206 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4389/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба вх. № 18550 от 26.06.2017 год. на М. Н. К., чрез адвокат Е. Д., срещу определение № 1517 от 07.06.2017 год., постановено по в. ч. гр. д. № 1146/2017 год. по описа на Варненски окръжен съд. С молба вх. № 22180/01.08.2017 год. към частната жалба се е присъединила и А. И. К. - съпруга на М. Н. К.. Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с твърдения, че същото е постановено в нарушение на процесуалния закон и в противоречие със задължителната съдебна практика и иска отмяната му, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, вкл. и е приложено изложение на основания за допускане на касационното обжалване. Ответниците по жалбата не са взели становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното: Производството по гр. д. № 4298/2015 год. е образувано по подадена искова молба от М. Н. К. и А. И. К. за отмяна на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС на решения на Общото събрание на етажната собственост на жилищна сграда в [населено място], [улица], проведено на 05.11.2014 год. С разпореждане № 43369/31.10.2016 год. всеки един от етажните собственици е конституиран като страна по делото, поради невъзможността за учредяване на законно представителство по чл. 41 ЗУЕС. С обжалваното определение № 1517/07.06.2017 год. Окръжен съд – Варна е потвърдил определение № 3850/10.04.2017 год. по гр. д. № 4298/2015 год. на Районен съд - Варна, с което подадената искова молба е приета за нередовна и производството е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. За да постанови определението си, въззивният съд приел, че ищците не са предприели действия по изпълнение на дадените им с разпореждане № 1384/13.03.2017 год. указания за насочване на исковете си срещу наследниците на починал ответник. Съобщението с указанията е било редовно връчено на пълномощник на ищците на 28.03.2017 год. и в едноседмичния срок същите не са били изпълнени. С оглед естеството на спора - отмяна на решения на Общото събрание на ЕС, въззивният съд приел, че решението трябва да бъде еднакво за всички етажни собственици в качеството им на необходими другари /чл. 216, ал. 2 ГПК/. При непосочване на правоприемниците на починалия ответник, правилото на чл. 227 ГПК е неприложимо, поради което първоинстанционният акт за прекратяване на производството е потвърден като правилен и законосъобразен. В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят посочва правни въпроси, обосновавайки наличие на предпоставките за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК на обжалваното въззивно определение, формулирани в т. т. 1-9. Прилага и съдебна практика, като се позовава и на образуваното ТД № 1/2017 год. на ОСГТК на ВКС по въпроса за допустимостта на исковото производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяване на иска, каквато била настоящата. Преди произнасяне по допускане на касационното обжалване, съдът констатира, че производството е образувано по искове с правно основание чл. 40 ЗУЕС. Въпреки, че въззивният съд е посочил, че постановеното определение подлежи на касационно обжалване, редът за инстанционен контрол е изчерпан. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, а разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК (в ред. до изм. ДВ, бр. 86 от 2017 год.), приложима съгласно пар. 74 ПЗР ЗИД ГПК, / чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК след изменението/ изключва от касационно обжалване решенията по дела, образувани по искове с правно основание чл. 40 ЗУЕС. В този смисъл е и практиката на ВКС – пр. определение № 138 от 4.07.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2419/2016 г., II г. о., ГК. С оглед изложените съображения производството по частната касационна жалба е недопустимо, поради което и на основание чл. 278, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение