Определение № 384 от 09.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1271/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 от ГПК.

„Уолтър технолоджи МС“ ООД обжалва определение № 20 423 от 04.09.2019 г. по ч.гр.д. 11280/91 г., СГС, 3 ГО, с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд, с което е върната въззивната му жалба срещу постановено от районния съд решение.

Излага съображения, че изводите на въззивния съд са неправилни относно обстоятелството, че за продължаване на срока следва сам да следи. Освен това били нарушени процесуалните правила като било изпратено съобщение само на пълномощника, а не и до страната. Пълномощното до адв. М. било само за първата инстанция, а не и за въззивната. Следвало да се извърши връчване и на страната, не само на пълномощника й. А на страната било връчено съобщение, то би изпълнила задълженията си за внасяне на държавна такса.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК посочва следните правни въпроси:

1. Относно правомощията на въззивната инстанция и длъжна ли е да се произнесе по всички оплаквания в жалбата. Позовава се на нарушение на Тълкувателно решение 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и решение № 28.12.2017 г. на 3 ГО по гр.д. 4601/16 г., с което сочи основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

2. До кой следва да се изпрати съобщението за внасяне на държавна такса – само до адвоката или до страната. Счита, че по отношение на този правен въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК поради отсъствие на съдебна практика, която да е задължителна или констнатна и поради наличие на формиране на посоченото основание – точно прилагане на закона и развитие на правото.

Моли да се отмени определението на въззивния съд и разпореждането, което е потвърдено с него.

Ответникът „ЕС ти импекс“ ЕООД чрез адвокат Т. след редовно връчване на частната жалба с отстранени нередовности, осъществено на 29.11.2019 г., не е депозирал отговор.

Върховният касационен съд в състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Съобщение с препис от определението на въззивния съд е връчен на частния жалбоподател на 04.10.2019 г. Частната жалба е подадена по пощата на 11.10.2019 г. и на основание чл. 62, ал.2 от ГПК, следва да се приеме, че е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Частната жалба е допустима, подадена срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд и от страна, която е легитимирана да обжалва същия.

С обжалваното определение Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на „Уотър техноложи МС“ ООД срещу разпореждане от 27.3.2019 г. за връщане на въззивната му жалба срещу решението на Софийски районен съд. Въззивният съд е приел, че въззивната жалба е била нередовна и първоинстанционният съд е оставил без движение същата с указания да се представят доказателства за внесена държавна такса. Поискано било продължаване на срока, съдът е постановил продължаване на срока. За това е следвало въззивният жалбоподател да следи. Акцентирано е върху действието на нормата на чл. 63 от ГПК като позовавайки се на трайната практика на Върховния касационен съд, въззивният съд е приел, че страната следва сама да следи за продължаване на срока. В случая продълженият срок бил изтекъл на 5.3.2019 г. До постановяване на разпореждането на 27.3.2019 г. за връщане на въззивната жалба, доказателства за внесена държавна такса не били представени. Това е мотивирало въззивния съд да остави без уважение частната жалба на „Уотър Техноложи МС“ ООД.

Допускането касационно обжалване на определенията, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК се извършва при спазване предпоставките на чл. 280, ал. 2 и чл. 280, ал. 1 от ГПК. При извършената служебна проверка, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не се установява наличие на вероятност за нищожност или недопустимост на обжалваното определение, както и не се установява наличие на основание „очевидна неправилност“. С оглед предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, така както са разяснени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да посочи правен въпрос, включен в предмета на спора и разрешен от въззивния съд в противоречие с допълнително посочено от него основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 от ГПК.

Така с оглед формулираните от касатора правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че посоченият първи правен въпрос не е разрешен от въззивния съд. В производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК въззивният съд е длъжен да отговори на всички оплаквания в частната жалба, както и да извърши проверка за наличие на основания за отмяна, доколкото дължи произнасяне по същество на поставения правен въпрос. В този смисъл Тълкувателно решение от 15.01.2015 г. по тълк. д. 6/17 г. на ОСГТК на ВКС. В случая въззивният съд е извършил служебна проверка на релевантните обстоятелства, отговорил е на оплакванията, въведени с частната жалба. Приел е, изрично, че е налице редовно упълномощаване от страната по делото и въззивен жалбоподател „Уотър Технолоджи МС“ ООД за адвокат Г. М., както и че същият е посочен за съдебен адресат. Въззивният съд е констатирал, че редовно е осъществено връчване на съобщения за констатирани нередовности на въззивната жалба чрез същия пълномощник по делото. Приел е, че действията на страната се осъществяват чрез нейния пълномощник, посочен и за съдебен адресат и че осъщественото връчване на съобщението за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, на основание чл. 39, ал. 1 от ГПК, както и подаването на молба за продължаване на срока отново чрез пълномощник, са произвели действие за страната именно поради наличието на валидна представителна власт и посоченото лице пълномощник – адвокат като съдебен адресат. В този смисъл липсват неразглеждане на основания, които да обуславят извод, че е налице разрешаване на посочения първи правен въпрос от касатора. Поради липса на общо основание за допускане касационно обжалване, следва да се приеме, че по поставения правен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.

По отношение на втория правен въпрос, същият е включен в предмета на делото чрез учредяване на представителна власт и посочване на представителя като съдебен адресат, освен това този правен въпрос е разрешен от въззивния съд като е прието, че страната се счита за редовно уведомена когато редовно е връчено съобщение до нея чрез процесуалния й представител и че съобщението за нередовности, констатирани от съда по отстраняване нередовностите на въззивната жалба са й съобщени като в срок не са постъпили други искания. С оглед изложените мотиви от въззивния съд, разрешеният правен въпрос не е в отклонение от константната съдебна практика по този въпрос и поради това не е осъществено основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване. Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл. 39, ал. 1 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице, или на пълномощника и съгласно чл. 45 ГПК се счита за лично връчване, при липса на оттегляне на пълномощията, отказ или посочване на съдебен адрес, различен от този на процесуалния представител на страната (каквито хипотези не са налице в разглеждания случай). Всяко връчване на пълномощника се смята за надлежно уведомяване на страната съобразно изричното правило на чл. 45 ГПК. Тази практика е изразена например в решение № 52 от 10.03.2020 г. по гр. д. № 2557/2019 г 4 ГО на ВКС, и решение № 215 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 2436/2019 г., г. 3 ГО на ВКС. Липсата на отклонение от константната практика в процесното определение, налага извод, че не е налице допълнително соченото основание от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. От своя страна, н аличието на постоянна съдебна практика, изключва възможността да се приложи чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК.

Поради отсъствие на предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК не следва да се допуска определението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд на Р България