Определение № 2628 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3583/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 16083/10.07.2023 г., подадена от М. Д. Д., против определение № 1621 от 20.06.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1136/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 2781 от 02.03.2023 г. по гр. д. № 3805/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Сочи се основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: С въззивното определение е прието, че по делото не са представени доказателства в подкрепа на декларираните от ищеца обстоятелства, установяващи предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК. Посочено е, че ищецът цитира ЕР на ТЕЛК с което твърди, че му е определена намалена работоспособност за определени заболявания, но такова решение не е представено нито с молбата му за освобождаване от държавна такса, нито с частната жалба, т. е. твърдението му, че е с намалена работоспособност към момента на искането не е доказано. Не са представени и доказателства, че ищецът е регистриран като безработен, нито е представена ГДД от която да е видно, че същият не е реализирал доходи. Той е в трудоспособна възраст. Правилно е отчетено от първоинстанционния съд, че с оглед участието му в редица дружества, като съдружник, както и като управител е вероятно да реализира доходи. Същевременно ищецът се титулува с редица научни звания, което прави вероятно получаването на доходи от научна дейност. От извършената от съда служебна справка за регистрирани трудови договори на ищеца е установено, че същият е имал такива, сключени с М. Г. –два броя, за периода от 04.01.2022 г. до 25.05.2023 г., т. е. те са били действащи към момента на подадената от него декларация за освобождаване от държавна такса – 03.01.2023 г. Във връзка с възражението на ищеца, че определението на СГС е постановено от незаконен състав е изтъкнато, че видно от приложения по делото протокол произнасянето е постановено от съдия от съответния съд, избран чрез системата за случайно разпределение на делата. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Не е формулиран правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /респ. определение/, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В случая жалбоподателят само се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но не е формулирал правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен във въззивното определение и който да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. Наведените доводи за неправилност на определението не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те имат отношение към проверката, която се провежда само ако то бъде допуснато касационно обжалване. Съгласно приетото в цитираното тълкувателно решение липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна за да не се допуска касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки. Предвид изложеното, касационно обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение