Определение № 657 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1184/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ц. А., чрез процесуалния си представител адв.Л. М., срещу решение №203/13.12.2024г. по в.гр.д.№358/2024г. на Окръжен съд – гр.Видин, с което е потвърдено решение №252/13.05.2024г., постановено по гр.д.№ 1557/2023г. по описа на РС – гр.Видин, с което е отхвърлен предявения от ищеца А. Ц. А. от [населено място] против А. И. И., ЕГН [ЕГН] ,от [населено място], иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 14 696.02 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за ремонт и транспорт на автомобил с рег. номер *** и автомобил с рег. номер ***. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.В условията на евентуалност моли съда да допусне касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като се поставя следния въпрос, който преформулиран служебно от касационната инстанция е със следното съдържание: с какви доказателствени средства може да се установява механизмът на настъпване на ПТП. Ответникът по касация А. И., чрез процесуалния си представител адв.В. М. от АК – гр.Перник, е депозирал отговор на подадената касационна жалба, в който се изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по искова молба от А. Ц. А. против А. И. И., с която е предявен иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер от 14 696.02лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди – заплатени разходи за ремонт на два автомобила, причинени в резултат на виновно предизвикано от ответника ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2022г. до окончателното й изплащане. Прието е за безспорно по делото, че през м.декември 2022г. ищецът е ползвал въз основа на представените 2бр.договори за заем за послужване два товарни автомобила марка „Ивеко“, модел-„Дейли 35Ц18, като единият е с рег. [рег.номер на МПС], собственост на В. Г. П., впоследствие пререгистриран на 04.01.2023г. с нов рег. [рег.номер на МПС], видно от приложеното писмо на МВР-ОД на МВР-Видин - Сектор „Пътна полиция“-Видин от 09.02.2024, а вторият е с рег. [рег.номер на МПС], собственост на Т. А. П..През м.декември 2022г. в Германия настъпил пътен инциден между товарен автомобил марка „Ивеко“, модел-„Дейли 35Ц18, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от ответника А. И., който се движил след управлявания от ищеца А. А. товарен автомобил марка: „Ивеко“, модел:„Дейли 35Ц18, с рег. [рег.номер на МПС], като ответникът блъснал отзад управлявания от ищеца товарен автомобил.Спорен по делото е останал механизма на настъпване на процесното ПТП, по чия вина е настъпило, наличието на противоправното поведение от страна на ответника, причинната връзка между поведението на ответника, както и за вида и размера на щетите. Въз основа на представените по делото писмени доказателства въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: Видно от удостоверение за техническа изправност на ППС от 17.12.2021г. ППС с рег. [рег.номер на МПС] е преминал технически преглед на същата дата и подлежи на последващ преглед до 17.12.2022г. включително. Представени са две полици „Гражданска отговорност“ и документи за платени застрахователни премии, от съдържанието на които се установява, че към момента на ПТП по отношение и на двата автомобила, които са участвали в неговото настъпване е имало сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че приложените по делото общо 12 бр фактури, издадени на името на ищеца за извършен ремонт, платени материали, надбавки и такси на двата товарни автомобила, възлизащи на обща стойност 14 696.02лв. са платени от ищеца с фискални касови бонове, приложени към всяка фактура. От показанията на свидетеля Д. И. И.-брат на ответника се установява, че узнал от него за настъпило ПТП в Германия през м.декември 2022г. между управлявания от ответника товарен автомобил автовоз и този управляван от ищеца, което било леко. Ответникът се движил зад автовоза, управляван от ищеца и леко са се подпрели.Видял двете превозни средства в двора на ищеца във В. и според него вредите били леки.Свидетелят сочи, че помогнал на ответника за възстановяване на щетите по автомобилите, като ищецът купил подменени от ответника части, но автовозите не са оправяни в автосервиз. Ремонтът ответникът извършил в двора - морга, собственост на ищеца, находящ се около Околовръстното на кръстовището на [населено място].Ищецът карал на бояджия някои детайли.Сочи, че повреди имало по влекача, управляван от ответника - счупена решетка, калник и броня, който влекач бил черен на цвят.По автовоза, управляван от ищеца имало само „охлузено“ отзад на ремаркето.Свидетелят не е могъл да посочи, колко време след катастрофата в Германия ответникът извършил тези ремонти по ударените автовози, но от него знае, че той ги е оправял.Автовозите били прибрани на собствен ход от Германия.Знае, че след инцидента в Германия същият автовоз, който е бил управляван тогава от ответника, наскоро е станало ново ПТП в Румъния, но не може да кажа кога е станало. От показанията на свидетеля Т. И. А. се установява,че познава страните.Заявил е, че до преди една година той също е работел за ищеца, като карал бусове с платформи от чужбина с коли.Сочи, че зимата през месец декември на 2022г. той, ищецът, ответникът и Ц. заминали за Швейцария за коли.Всеки от тях управлявал по един товарен автомобил марка „Ивеко“, като посочва цветовете на всеки един автомобил.В Швейцария натоварили колите и тръгнало обратно за Българи.Първи тръгнали ищецът и ответникът, а той и Ц. тръгнали два часа по-късно.В Германия между ищеца и ответника е станало ПТП.Свидетелят не е присъствал и не е видял, как е станало ПТП. За ПТП узнал от ищеца, като същият му се обадил и му казал да спрат и да изчакат, защото са се ударили с ответника, имало пожарни и линейки и пътя е затворен.Свидетелят и другото лице-Ц. отишли на мястото на ПТП, след като службите били приключили. Ищецът му дал локацията, за да ги вземат.Видял бусовете, като черният бил челно ударен, а на белия бус, гредата отзад била изкривена.Ударените бусове останали в Германия. Свидетелят взел в неговия автомобил ответника, а ищецът се качил при другият шофьор - Ц. и тръгнали за България.В участъка на ПТП имало поледица.Инцидента настъпил преди 20-ти декември, средата на м.декември 2022г.Ответникът му казал, че е говорил с приятелката си по телефона, когато се ударил в автомобила пред него, управляван от ищеца. Следващата седмица след инцидента катастрофиралите камиони били транспортирани за България.Свидетеля не знае и не може да посочи, кога и как са правени ремонтите.С тези бусове не е имало друго ПТП. Въззивният съд е изложил съображения, че не кредитира показанията на свидетелите в частта на причините за настъпване на пътния инцидент, т.к свидетелите не са били очевидци, а изказват предположения по информация на страните, като за достоверността на показанията в тази част съдът не може да извърши проверка, поради липса на доказателства в тази насока. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция и на основание чл.272 от ГПК е препратил към тях, а направените в жалбата оплаквания е приел за неоснователни.Констатирал е, че в протокол от о.с.з. от 07.03.2024г. по първоинстанционното дело с приетия по делото доклад по реда на чл.146 ГПК съдът е указал на ищеца и настоящ въззивник, че негова е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативно наличието на всички предпоставки на фактическия състав на непозволеното увреждане.Срещу доклада въззивникът не е възразил. На първо място, доколкото с исковата молба се навежда факта, че вредите произтичат от пътно-транспортно произшествие, то доказването на този факт се установява с писмени доказателства, каквито по делото липсват, например констативни протоколи, протоколи за оглед и др., издадени от съответните длъжностни лица от органите за контрол по пътищата, издадени в кръга на служебните им задължения, още повече, че в исковата молба въззивникът твърди, че мястото на инцидента е бил посетен от органите за контрол на Германия. От друга страна от събраните по делото свидетелски показания също не се установява механизма на настъпване на процесното ПТП.Разпитаните по делото свидетели не са очевидци на твърдяното ПТП, а възпроизвеждат частична информация предадена им от всяка от страните.От показанията на свидетелите Д. И. и Т. А. не се установява дата, място на настъпване на ПТП, посока на движение на участниците, местоположение на МПС-та, хоризонталната и вертикална пътна маркировка в участъка на настъпване на ПТП, характера и вида на нанесените щети и др. от значение за установяване на механизма.При това положение въззивният съд е приел за недоказано по делото твърдението, че през м.декември 2022г. в Германия е настъпило ПТП вследствие противоправно поведение на ответника.Изложени са мотиви, че в отговора на исковата молба не се установява признание, а оспорване на предявения иск по основание и размер, включително посочения от ищеца механизъм на твърдяното ПТП.В действителност от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е заплатил стойността на приложените по делото фактури, възлизащи на обща стойност от 14 696.02лв., но нито от фактурите, нито от анализа на доказателствения материал по делото не може да се формира извод за причинно – следствена връзка, че платената сума е вследствие щети от противоправно поведение на ответника, т.к. не е доказано противоправно деяние от негова страна, от което да са настъпили конкретни щети, заплатени от ищеца.Отделно от това в самите фактури не е посочено ремонтните дейност и/или закупени части за кое от двете МПС-та се отнася, т.к в тях няма посочен регистрационен номер на автомобила.От друга страна и двамата свидетели сочат, че ищецът осъществява превоз на употребявани автомобили с 4-5 МПС, а в исковата молба самият ищец признава, че осъществява транспортна дейност с няколко автомобила – част регистрирани на негово име, а друга част на трети лица, от което следва предположение, че ремонтните дейности се отнасят и за други автомобили. Въз основа на горното е формиран извод, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания от касатора въпрос, но не по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като е формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за доказателствените средства, чрез които може да се установи механизма за настъпване на ПТП. С редица решения на отделни състави на ВКС е прието, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му по установените в закона ред и форма, представлява официален свидетелстващ документ, който се полза не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК - и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Когато мястото на ПТП е посетено от длъжностното лице, съставило протокола, съставителят удостоверява пряко възприети от него при огледа факти, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характер и вид на нанесените щети, пътни знаци, маркировка на мястото на произшествието и др.Обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства, когато същият не съдържа преки възприятия на длъжностното лице - негов съставител, относно механизма на произшествието, или не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства /вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм/, поради което, дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, назначаване на вещи лица /автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава / решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на II-ро т. о., решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на II-ро т. о., решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I-во т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на I-во т. о., решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на II-ро т. о., решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на I-во т. о., решение № 71/16.08.2017 г. по т. д. № 60343/2016 г. на II-ро г. о., решение № 11/24.01.2019 г. по гр. д. № 2653/2018 г. на IV-то г. о. /.Въззивният съд се е отклонил от тази практика, като е приел, че посочените обстоятелства следва да се установяват с протокол за ПТП и чрез свидетели, които имат преки впечатления относно настъпването на пътния инцидент. Въззивното решение е и явно необосновано, което е основание да се допусне до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като част от изводите си въззивният съд е формирал въз основа на предположения/относно претендираните от ищеца разходи за ремонт/.В практиката си ВКС приема, че съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано - без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение. В този смисъл са решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г., IV г. о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о., решение № 142/20.06.2017 г. по гр. дело № 3673/2016 г., IV г. о., решение № 12/25.02.2019 г. по гр. д. № 1456/2018 г., III г. о., решение № 130/13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г., III г. о. на ВКС, решение № 25 от 02.07.2020 г. п гр. д. № 2976/19 г.,, ІІ г. о., решение № 163/03.02.2021 г. по гр. д. № 123/20 г., ІІІ г., решение № 117/22.01.2021 г. по т. д. № 1409/2019 г., І т. о. и др. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение