Определение № 309 от 13.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 665/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. И. от [населено място] срещу решение № 33 от 06.02.2012 г. по в. т. д. № 284/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Плевенски окръжен съд решение № 105 от 27.07.2011 г. по т. д. № 65/2011 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в същото дружество от 25.02.2011г., с които касаторът е изключен като съдружник; освободен е от длъжността „управител” на дружеството; избран е нов управител и е приет нов Устав на дружеството, отразяващ настъпилите промени. К. моли за отмяна на обжалваното решение с твърдението, че е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Счита извода на въззивния съд за законосъобразно свикване на процесното Общо събрание чрез връчване на нотариална покана при условията на чл. 47 ГПК за противоречащ на императивната норма на чл. 139, ал. 1 ТЗ и на изрично установения в Учредителния договор на ответното дружество ред за връчване на поканата – по пощата, с препоръчано писмо. Изразява несъгласие и с преценката на решаващия състав за надлежно връчване на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ и за съответствието му с предвидените в закона изисквания относно неговото съдържание. В касационната жалба са релевирани подробни оплаквания и във връзка с приетото от съда наличие на твърдяното от ответното дружество основание за изключване на касатора като съдружник. В тази връзка се поддържа, че въззивната инстанция не е обсъдила събраните по делото доказателства и заявените от страните доводи, като не е взела предвид възражението, че е недопустимо ищецът да бъде изключен като съдружник за действия/бездействия, извършени от него в качеството му на управител на дружеството, а също и възражението, че с отказа си да предостави счетоводната документация другият съдружник е създал пречки на ищеца да подаде данъчни декларации за ДДС, съдържащи вярна и точна информация. Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдружник в О. да бъде уведомен за Общото събрание на съдружниците чрез връчване на нотариална покана по реда на чл. 47 ГПК, след като в Търговския закон и Учредителния договор на дружеството е определен изричен и различен ред за това и ако е допустимо при какви предпоставки следва да се приложи този ред; 2. Следва ли в предупреждението, отправено до съдружник, да бъдат описани конкретните нарушения на закона и дружествения договор, които представляват основание за неговото изключване, както и следва ли при разглеждане на иска по чл. 74, ал. 1 във връзка с чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ съдът да установи, че са налице отделните хипотези, предвидени в закона за изключването на съдружник; Ако съдружникът е уведомен чрез залепване по реда на чл. 47 ГПК и не е узнал за предупреждението за изключване, налице ли е нарушаване на чл. 126, ал. 3 ТЗ; Може ли такова предупреждение да се връчи по реда на чл. 47 ГПК; 3. Следва ли да е установена безспорно вина и нанесени вреди за дружеството, както и причинно-следствена връзка между тях и поведението на съдружника, в качеството му на такъв, за да бъде изключен, или може да му се търси такава отговорност и да бъде изключен и за действията му на управител; 4. Следва ли въззивният съд да се произнесе по въведените в исковата молба възражения, по които не се е произнесъл първоинстанционният съд; Допустимо ли е разминаване във формулировката на предупреждението за изключване и взетото решение на Общото събрание. К. поддържа, че поставените от него въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, както и с практиката на други въззивни съдилища. По-конкретно, твърди противоречие със следните решения: по първия въпрос – решение № 160 от 26.01.2010 г. по т. д. № 379/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 737 от 28.06.2005 г. по гр. д. № 3/2005 г. на ВКС, ТК; решение № 1121 от 13.12.2005 г. по т. д. № 425/2005 г. на ВКС, ІІ т. о. и с решение № 238 от 14.07.2009 г. по в.ч. гр. д. № 424/2009 г. на Великотърновски апелативен съд; по втората група въпроси – решение № 4 от 30.01.1995г. по ф. д. № 193/94 г. на ВКС, V г. о. и решение № 215 от 12.11.2010 г. по в. т. д. № 7282010 г. на Великотърновски апелативен съд; по третия въпрос – решение № 854 от 06.11.2007 г. по т. д. № 480/2007 г. на ВКС, ТК и по четвъртия въпрос – решение № 25 от 11.03.2002 г. по гр. д. № 727/2001 г. на ВКС, V г. о. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 10.07.2012 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Д. В. И. от [населено място] иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в [фирма], [населено място] от 25.02.2011 г., въззивният съд е приел, че не е налице твърдяната от ищеца незаконосъобразност при свикването на това събрание. Като неоснователно е преценено възражението за нередовно връчване на поканата и съответно на съдържащото се в нея предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ за изключване на ищеца като съдружник. Според решаващия състав, с оглед изключително влошените отношения между двамата съдружници и произтичащата от това затруднена комуникация между тях, връчването на поканата за Общото събрание чрез нотариус е единствено възможният в случая начин за уведомяването на съдружника Д. В. И., като същият не нарушава клаузата на Учредителния договор за връчване на поканата с препоръчана поща, а напротив – дори е по-сигурен. Съдът е счел за неоснователни и доводите за разминаване между дневния ред на процесното Общо събрание, посочен в поканата, и този, по който е проведено събранието, както и за нищожност на атакуваните решения поради нарушение на чл. 75 ТЗ. По отношение релевираното в исковата молба оплакване, че не е налице неизпълнение на задълженията на ищеца, обосноваващи изключването му като съдружник, въззивната инстанция, препращайки към мотивите на първостепенния съд в съответствие с процесуалната възможност по чл. 272 ГПК, е споделила извода на същия в обратен смисъл, а именно – че извършените от ищеца в качеството му на управител на ответното дружество действия, изразяващи се в нередовно начисляване и деклариране на данъка и подаване на неверни справки-декларации по ЗДДС, представляват действия против интересите на дружеството по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по два от заявените въпроси, а именно: по въпроса „Допустимо ли е съдружник в О. да бъде уведомен за Общото събрание на съдружниците чрез връчване на нотариална покана по реда на чл. 47 ГПК, след като в Търговския закон и Учредителния договор на дружеството е определен изричен и различен ред за това” /въпрос № 1/ и по въпроса „Следва ли да е установена безспорно вина и нанесени вреди за дружеството, както и причинно-следствена връзка между тях и поведението на съдружника, в качеството му на такъв, за да бъде изключен, или може да му се търси такава отговорност и да бъде изключен и за действията му на управител /въпрос № 3/. По отношение на тези въпроси е осъществена както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на спора, така и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същите са решени в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен за долустоящите съдилища характер в съответствие с указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По-конкретно: Първият от посочените въпроси е в отклонение от практиката, обективирана в решение № 196 от 17.12.2009 г. по т. д. № 20/2009 г. на І т. о.; решение №74 от 14.07.2011 г. по т. д. № 633/2010 г. на І т. о. и решение № 104 от 03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на І т. о., според която не съществува пречка поканата за Общото събрание да бъде връчена чрез нотариус, по пощата, чрез факс и др., но в случай, че в дружествения договор е предвиден изричен способ за връчването й, същият има приоритет. Даденото от въззивния съд разрешение на втория от въпросите е в противоречие с решение № 56 от 08.09.2010 г. по т. д. № 472/2009 г. на ІІ т. о., в което е преведено разграничение между действията на едно лице като съдружник и като управител и е застъпено становището, че дейността на съдружника като управител не може да бъде основание за изключването му по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Поради наличието на задължителна съдебна практика по посочените два въпроса, служебно известна на настоящия състав и надлежно публикувана в сайта на ВКС, не следва да бъде обсъждано поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, в подкрепа на което е цитирана казуална практика на ВКС и решения на въззивни съдилища. Що се отнася до останалите заявени въпроси, като относими към правилността на обжалвания акт, произнасянето по същите следва да бъде извършено при разглеждането на касационната жалба по същество. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение