Определение № 4038 от 16.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. С частна касационна жалба с вх.№ 3938/25.06.2024г. на Г. В. В., подадена от назначения от съда процесуален представител адв. Б. З., се обжалва определение № 263/09.05.2024г. по в.ч.гр.д.№208/2024г. на Великотърновския апелативен съд. С атакуваното определение е потвърдено определение №332/14.03.2024г. по гр.д.№ 222/2024г. на ОС-В.Търново за прекратяване на производството по делото и изпращането му за разглеждане от РС-Велико Търново. В частната касационна жалба са изложени оплаквания, че съдебният акт е неправилен и необоснован и се иска отмяната му. В съдържащото се в жалбата изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК за допускане на касационно обжалване се сочи, че определението е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като нищожността на решение, постановено от ОС-Велико Търново е недопустимо да бъде прогласена от по-нисшестоящия РС-Велико Търново. Ответникът по жалбата-Административен съд – Габрово, чрез административния ръководител Г. К., оспорва същата като неоснователна. Частната касационна жалба, като подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение, намира следното: Великотърновският окръжен съд е бил сезиран от Г. В. В., с иск с правно основание чл. 270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 264/02.06.2023г., постановено по в.гр.д.№ 129/2023г. на ОС-Велико Търново. С определение №332/14.03.2024г. окръжният съд, е изпратил делото по подсъдност на РС-В.Търново, като е съобразил разпоредбата на чл. 103 ГПК и това, че предявеният иск не попада в изключенията по чл. 104 ГПК. С обжалваното в настоящото производство определение, съставът на АС-В.Търново е потвърдил определението на ОС, като е изложил съображения, че искът на Г.В. е установителен и неоценяем; в процесуалния закон не е посочен като подсъден на ОС като първа инстанция, поради което е подсъден на районен съд, независимо от това дали се иска прогласяване нищожността на решение, постановено от районен, въззивен или касационен съд. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да се допуска на поддържаното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Определението на ВТАС не е очевидно неправилно-не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона. За да постави акта си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Следва да се допълни, че според трайната и непротиворечива практика на ВКС, искът по чл. 270, ал. 2 ГПК се подчинява на общите правила по чл. 103 и чл. 104 ГПК за определяне на родовата подсъдност, която не се влияе от това кой е съдът постановил решението, прогласяването на чиято нищожност се иска. Искът е неоценяем, не попада сред изключенията визирани в чл. 104 ГПК и съгласно общото правило на чл. 103 ГПК е родово подсъден на съответния районен съд, дори когато решението е поставено от състав на ВКС. В този смисъл е и цитираното от апелативния съд решение № 123/04.04.2012г. по гр. д. № 777/2011г. на I ГО, както и определение № 293/09.07.2018г. по ч. гр. д. № 2132/2018г. на III ГО, определение № 836/26.11.2013г. на по ч. гр. д. № 4191/2013 г. ВКС, I ТО и др., където е изразено принципното становище, че разпоредбата на чл.270 ал.1 ГПК определя правомощията на въззивния съд при релевирана или констатирана нищожност на първоинстанционното решение при обжалването му, но не определя подсъдността на иска по чл.270 ал.2 ГПК. Изводите в обжалваното определение са изцяло съобразени с възприетото от ВКС, а несъгласието на частния касатор с отразените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО