Определение № 19 от 29.04.2021 г. на ВКС по д. № 1/2017 г.

Производството е по чл.135, ал.4 АПК.

Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд Перник и Окръжен съд Перник за това кой е компетентен да разгледа исковата молба на Р. Б. М. срещу община Радомир по чл.4, §3 от ДЕС за обезщетяване на вреди от нарушаване на права на ищцата, произтичащи от правото на Европейския съюз.

Спорът е породен от обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба не е имало правна уредба, която да посочи кой е компетентният съд в България, който следва да разглежда искови молби по чл.4, §3 ДЕС и кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на тези искове, съответно – имало е противоречива съдебна практика по тези въпроси.

С определение № 4 от 31.01.2017 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно постановление по тълк. д. № 2/2015 г. на ВКС и ВАС. Посоченото тълкувателно дело е посветено на спорните въпроси за компетентния съд и процесуалния ред, по който следва да се гледат искове за причинени вреди по чл.4, §3 от ДЕС.

Междувременно с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., бе променен ЗОДОВ, което доведе до отклоняване на искането за постановяване на тълкувателно постановление по поставените въпроси. Отклоняването е постановено с определение № 1 от 25.03.2021 г. Това налага възобновяване на производството по настоящото дело.

Съгласно чл.2в ЗОДОВ, /нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:

1. АПК – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;

2. ГПК – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.

Според § 6, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗОДОВ, /ДВ, бр. 94 от 2019 г./, този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а съгласно § 6, ал.2 неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване.

Разпоредбата на § 6, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ, /ДВ, бр. 94 от 2019 г./ е неприложима при възникнал преди нейното приемане спор за подсъдност между общия и административния съд, защото този спор изключва възможността производството по делото да е висящо по смисъла на § 6, ал.2 пред някое от тези две съдилища. Същевременно разпоредбата на новия чл.2в ЗОДОВ няма обратно действие и не може да се приложи за заварени искови молби - §6, ал.1 ПЗР на ЗОДОВ. Затова спорът по настоящото дело следва да се разреши по общите правила, като в случая са приложими разпоредбите на чл.128, т.6 и чл.203, ал.3 АПК.

Предмет на делото е предявен от Р. Б. М. срещу община Радомир иск по чл.4, § 3 от ДЕС за обезщетяване на вреди от нарушаване на чл.41 от Хартата на основните права на ЕС /право на добра администрация/ и принципа на прозрачност, произтичащ от Директива 2006/123/ЕО за достъп до услуги на вътрешния пазар – чл.10 и чл.13, при реализиране от ищцата на режима за получаване на разрешително, необходимо за кандидатстване по мярка 312 от Стратегията за местно развитие на МИГ Радомир-Ковачевци-Земен. В исковата молба са изброени в 9 точки конкретни неправомерни действия и бездействия на кмета на общината и на служители от администрацията на община Радомир, както и неправомерни действия на представител на общината, които според ищцата представляват спрямо нея нарушения на чл.41 от ХОПЕС. Изложена е обосновка защо според ищцата нарушенията на чл.41 от ХОПЕС са достатъчно съществени.

При тези твърдения следва да се приеме, че искът по чл.4, §3 ДЕС има за предмет обезщетяване на вреди, причинени от действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при община Радомир при и по повод осъществяване на административна дейност, които представляват съществено нарушение на правото на ЕС.

Съгласно чл.128, т.6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, а съгласно чл.203, ал.3 АПК по реда на тази глава /Производства за обезщетения/ се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.

При съобразяване на посочените правила на АПК предявеният иск по чл.4, § 3 ДЕС на Р. Б. М. срещу община Радомир следва да се разгледа от Административен съд Перник по реда на глава единадесета от АПК.

Воден от изложеното, петчленният състав на ВКС и ВАС по чл.135 ал.4 АПК