Определение № 213 от 23.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 176/2012 г.

Производството е по реда на 274 ал. 2 пр. 2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от М. Г. П. срещу определение № 36 от 23.01.2012 г. по гр. д. № 635/11 г. на Върховен касационен съд І ГО, с което подадената от нея жалба е оставена без разглеждане. В жалбата се излагат доводи за нарушаване на процесуалните правила. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по подадената жалба. Ответниците по касация Т. Г. Г., Г. Т. Г., Т. Г. К. и З. И. К. оспорват жалбата. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба съставът на ВКС е приел, че същата е недопустима. Определението е законосъобразно. Касационната жалба е подадена на 28.02.2011 г., затова приложима е разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК в редакцията след изменението с ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. Според нея, не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Те влизат в сила от момента на постановяването им, като с оглед разпоредбата на чл. 296 ал.1 т. 1 ГПК процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. П. състав на ВКС законосъобразно е приел че с оглед момента на подаване на исковата молба, за определяне цената на иска се прилага разпоредбата на чл. 55 ал. 1 ГПК /отм./. В нея изрично е посочено, че при искове за собственост, цената на иска се определя от ¼ от данъчната оценка. Предвид представеното удостоверение за данъчната оценка на имотите в размер на 22 172.80 лв. и претенцията на ищцата за ½ ид. ч. от тях, цената на иска е под 5 000 лв., затова въззивното решение е необжалваемо и подадената касационна жалба е недопустима. Водим от горното, настоящият тричленен членен състав на ВКС