Определение № 60460 от 07.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 862/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Детска градина „Мир“, [населено място], чрез процесуален представител адв.У.-К., срещу решение от 04.11.2020г., постановено по в.гр.д.№2261/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 22.06.2020г. по гр.д.№3815/2020г. на Пловдивски районен съд за уважаване на предявените от В. Т. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ и е оставено без уважение възражението на Детска градина „Мир“ по чл.74 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба В. Т. Б., чрез процесуален представител адв.Г., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от В. Т. Б. срещуэ Детска градина „Мир“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №РД-10-352/31.01.2020г. на Директора на Детска градина „Мир“ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “заместник-директор „Учебна дейност““ в Детска градина „Мир“- [населено място] и е и е оставено без уважение възражението на Детска градина „Мир“ по чл.74 КТ за недействителност на сключения с В. Т. Б. трудов договор №РД-10-304/14.01.2020г. за длъжността и обявяване на недействителността му. Въззивният съд е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – чл.71, ал.1 КТ - в срока за изпитване. Въззивният съд е изложил съображения, че в трудовия договор действително е посочено, че същият се сключва „във връзка с чл.70, ал.1,2 от КТ“, но че освен цифровото посочване на тази разпоредба липсват каквито и да са други конкретни уговорки между страните, от които да може да се направи извод, че волята им е била да сключат трудов договор със срок за изпитване, а не е уговорена и продължителността на евентуалния срок за изпитване. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 КТ по първия от поставените от касатора правни въпроси: „постигната ли е уговорка за срок на изпитване мужду страните по трудов договор, подписан на основание чл.67, ал.1, във връзка с чл.70, ал.1 и 2 КТ, при който договор липсва текстово изписване на съдържанието на нормата на чл.70, ал.1 и 2 КТ“, за проверка на даденото от въззивния съд разрешение по него с практиката на ВКС относно съдържанието на трудовия договор със срок за изпитване – решение № 215 от 17.07.2012г. по гр.д.№722/2011г. на ІVг.о. и посочената в него съдебна практика, отразена и в определение № 301 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 749/2016 г. на IV г. о., че в съдържанието на трудовия договор, респективно при изменението му по реда на чл. 119 КТ следва по ясен и недвусмислен начин да е посочено, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване - т. е., да се отрази цифрово, че договорът се сключва при условията на чл.70, ал.1 КТ. На останалите поставени от касатора въпроси ще бъде отговорено при разглеждане на касационната жалба. По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение