Определение № 329 от 04.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2164/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците А. Т. и В. Т. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ответникът „Групама Животозастраховане“ ЕАД оспорва жалбата. Съищецът „Банка ДСК“ АД не изразява становище. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 134, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 382, ал. 2 КЗ на основание договор за застраховка „Живот“, сключен за обезпечение на задължения на наследодателката на ищците към съищеца. За да намери иска за неоснователен, въззивният съд е приел, че причина за смъртта на наследодателката на ищците е остра сърдечна и дихателна недостатъчност, настъпила в резултат на вирусна инфекция със SARS-Co V2 (Covid-19), след като това заболяване е било обявено за пандемия от СЗО, поради което е налице изключен риск съгласно уговореното в застрахователния договор. Възраженията на ищците за неравноправност на клаузите за изключен риск съдът е намерил за частично неотносими по отношение на клаузата за предшестващи заболявания, доколкото смъртта не е настъпила в резултат на такива заболявания, а в останалата част за неоснователни по съображения, че след като заболяването е обявено за пандемия с решение на СЗО и на национален орган, не е налице възможност на застрахователя да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка съгласно чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване. На първо място, от страна на жалбоподателите не е формулиран съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК конкретен правен въпрос, предмет на произнасяне от въззивния съд като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК единствено преповтаря изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение като касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не посочва отделно конкретни основания по чл. 280, ал. 1-2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Независимо от това, на второ място, дори и от изложените оплаквания да бъде изведен конкретен правен въпрос – относно неравноправността на основание чл. 143, ал. 1, т. 6 ЗЗП на клаузата, според която не се включват в застрахователното покритие заболяванията, за които застрахованият е знаел, или му е била поставена диагноза или от които е бил лекуван или за които е получавал лекарства – същият не удовлетворява общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, доколкото не е обусловил правните изводи на въззивния съд съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009. Решаващият извод на съда не се основава на посочената клауза, за която изрично е подчертано, че е неприложима в конкретния случай с оглед липсата на причинна връзка между предшестващите заболявания на наследодателката и смъртта и чиято евентуална неравноправност не е обсъждана, а на различната клауза за епидемия/пандемия. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от направеното от ответника искане разноски за касационното производство не се дължат предвид липсата на доказателства такива да са направени. С тези мотиви съдът