Определение № 232 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 124/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба с вх. № 23034/12.08.2020 г. на Б. Г. чрез адв. Г. Ч. от АК - П. срещу въззивно Решение № 689/08.07.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 1946/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено Решение № 1326/08.04.2019 г. по гр.д. № 11302/2018 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлен заявеният от ищеца Б. Г. конститутивен иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД, с който се иска да бъде развален сключения договор за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №2, том – 23 от 20.08.1991 г. при нотариус при РС – Пловдив, до размер 4/6 ид.части. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение и да бъде уважен предявеният осъдителен иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Относно разпределението на доказателствената тежест по иска за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане? Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Определение № 497/12.05.2010 г. по гр.д. № 212/2010 г. на IV – г.о., Решение 82 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г.; 2/ За основанието за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Как и кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му? Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 284/01.10.2014 г. по гр.д. № 1892/2014 г. на IV – г.о., Решение № 633 от 01.07.2002 г. по гр.д. № 944/2001 г. на II – г.о. Решение № 1014 от 20.12.1999 г. по гр.д. № 550/1999 г. на II – г.о.; 3/. Длъжен ли е съдът да мотивира решението си чрез посочване на фактически и правни изводи? Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 217/08.01.2019 г. по гр.д. № 1961/2018 г. на III – г.о.; 4/. Относно задълженията на съда да събира служебно доказателства. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в т.3 от ТР №1 по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК.; 5/. За трансформирането на задължението на приобретателя по договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на IV – г.о. и Решение № 20/22.07.2015 г. по гр.д. № 1853/2014 г. на IV – г.о.; 6/. Представлява ли договорът за прехвърляне правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане договор, сключен с оглед личността на приобретателя, и прехвърлителят има ли право да го развали по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД, при смъртта на приобритателя, ако неговите наследници не са от кръга на разширеното семейство и близки на приобретателя и прехвърлителят не поддържа близки отношения с тях? Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие на т. 4 от Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. на ОСГК на ВС.; 7/. Относно задължението на решаващия съд при преценката събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели при тези на други? Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение № 159 от 22.02.2016 г. по търг. д. № 1871/2014 г. на II – т.о.; 8/. Нормите на чл.2 и чл. 5 от ГПК, тълкувани в светлината на чл. 6§1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, налагат ли задължение на съда да не основава съдебното решение на показанията на заинтересован свидетел, за когото без да изложи мотиви е отрекъл правото на другата страна по спора да основа тезата си на аналогично доказателствено средство? Искането за допускане се поддържа по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК твърдението, че по този въпрос не е налице произнасяне в практиката на ВКС, а отговорът на поставения въпрос е значим за точното прилагане на закона и ще допринесе за развитието на правото.; 9/. Нормата на чл. 175 ГПК обуславя ли задължението на съда да изложи мотиви ако приеме, че не следва да основава изводите по съществото на спора по правнорелевантен факт, за който страната е направила признание? Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение № 108 от 25.06.2014 г. по гр.д. № 1538/2019 г. на IV – г.о. Ответната страна З. И. чрез адв. С. Д. от АК – П., взема писмено становище по касационната жалба. Изложени са съображения за неоснователност на депозираната касационна жалба. Претендират се разноски. Ответната страна Д. Д. чрез адв. П. Р. от САК взема писмено становище по касационната жалба. Изложени са съображения за неоснователност на депозираната касационна жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищецът е предявил иск за разваляне на договор за издръжка и гледане до размер на 4/6 идеални части. Счел е за установено, че ищецът и покойната му съпруга А. Г. са прехвърлили през 1991г. процесния апартамент на наследодателката на ответниците и тяхна дъщеря М. Б. И. срещу задължението от нейна страна да гледа и издържа прехвърлителите заедно и поотделно, като същите са си запазили правото на ползване върху имота.Тази сделка е била оформена с нот.акт №2/1991г. На 28.02.2013г. е починала приобретателката М. Б. И., поради което задължението за гледане и издръжка е преминало върху нейните наследници-ответниците,от които първият ответник е неин съпруг,а втората ответница е нейна дъщеря. Скоро след смъртта на М. Б. И. е починала и съпругата на ищеца. Приел е също, че от събраните доказателства в първоинстанционното производство се е установило, че до смъртта на приобретателката М. Б. И. същата е полагала необходимите грижи за своите родители, а след нейната смърт наследниците й Д. Д., която и понастоящем живее в [населено място], е заплащала всички текущи разходи и консумативи като ток, вода, кабелна телевизия, телефон и всичко необходимо за преживяването на ищеца, а вторият ответник З. И. се е грижил относно здравето на същия като при нужда го е обгрижвал и карал до болница. Въззивният съд е отчел, че първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за разваляне на алеаторния договор приемайки, че не се установява от събраните доказателства задължението за издръжка и гледане да не е изпълнявано от ответниците; че за да е налице неизпълнение на алеаторния договор, ищецът следва да докаже пълно неизпълнение от страна на ответника относно полагането на грижи и заплащането на издръжка по отношение на него от страна на ответника; че в настоящия случай от разпита на св.В., която е дъщеря на ищеца, не може да се установи да не са изпълнявани задълженията за гледане и издръжка, а от разпита на св.Б. се установява, че такива грижи са полагани както от М. И. до нейната смърт, така и от съпруга й З. И. и дъщеря й Д. Д. след нейната смърт, като и двамата са се грижили, както за прехвърлителката Г. до смъртта й, така и за прехвърлителя и ищец в настоящия процес Г.. Въззивният съд е споделил фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Посочил е, че от събраните във въззивното производство писмени доказателства било установено, че ответникът И. има придружаващо сърдечно заболяване и същия е лекуван в болнично заведение, както и че през 2005г. З. и М. Илийкови са дали на Ф. В. сумата от 10000лв.,като компенсация за недвижим имот, който не се установява да е процесния. Посочил е и това, че от показанията на разпитания пред втората инстанция свидетел О., се установява, че грижи за жалбоподателя полага само дъщеря му Ф. В., а ответниците не са ходили в имота; че от показанията на св.И., която е съпруга към настоящия момент на И., става ясно, че във всеки момент, когато е бил потърсен, И. се е отзовавал на повикванията на ищеца, включително и за водене до болнично заведение. Приел е също, че за да е налице неизпълнение на договора за гледане и издръжка ищецът следва да докаже пълно неизпълнение на поетото задължение за гледане и издръжка от страна на ответника. Според въззивния съд ищецът не е изпълнил своето процесуално задължение и при условията на пълно и главно доказване по делото не е установил неизпълнение в пълен обем на поетото задължение за гледане и издръжка от страна на приобретателя, а след неговата смърт и от неговите наследници. Обосновал е извод, че алеаторният договор за издръжка и гледане представлява полагане на грижи за нуждаещия се прехвърлител, а не получаването на месечна издръжка, когато задължението е трансформирано от съда изцяло да замести поетото задължение за полагането на грижи; че ответницата Д. живее на територията на [населено място], но заплаща консумативите на ищеца, а ответникът И. полага необходимите грижи за гледането на ищеца. По изложените съображения счел, че длъжниците не са в забава, респективно в неизпълнение на задължението по договора за гледане и издръжка и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос: 1/ Относно разпределението на доказателствената тежест по иска за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане? Този процесуалноправен въпрос обуславя изхода на делото и крайните изводи на въззивния съд и е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, формирана с цитираното Решение № № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на IV - г.о. на ВКС., според която „В тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже, какво е изпълнил по договора. Прехвърлителят не е длъжен да посочва, в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение.“ Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване и във връзка с поставения процесуалноправен въпрос с № 7 по изложението :„ Относно задължението на решаващия съд при преценката събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели при тези на други? Даденото по въпроса правно разрешение от въззивния съд е в противоречие с приетото по същия въпрос в посоченото от касатора Решение № 159 от 22.02.2016 г. по търг. д. № 1871/2014 г. на II – т.о., според което съдът, когато двама или повече свидетели дадат противоречиви показания или някой от свидетелите е заинтересован, следва да положи усилия да разкрие кой от тях казва истината и след като прецени правдоподобността и достоверността на твърденията им, с оглед на останалите данни по делото, мотивирано да посочи на кого от тях дава вяра и на кого не и едва в резултат на това да приеме едното или другото твърдяно обстоятелство за установено. Налице е основание за допускане на касационното обжалване и във връзка с поставения материалноправен въпрос с № 2 по изложението: "Как и кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му?". Поставеният материалноправен въпрос обуславя изхода на делото и крайните изводи на въззивния съд и е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, формирана с цитираното от касатора решение № 284 от 01.10.2014 г. по гр. д. № 1892/2014 г. на ІV - г.о., според която " За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Тези грижи и даването на издръжка в натура, с оглед свободата на договаряне, могат да бъдат предложени на кредитора за изпълнение и от повече от един длъжник, ако при тези условия е сключен договорът .". Във връзка с посочените три въпроса са налице предвидените от закона общо и допълнително основание за допускане на касационното обжалване. Във връзка с останалите въпроси по изложението не се обосновава извод за наличие на основание за достъп до касация – въпросът с №3 по изложението, не е правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, а касационно оплакване за необоснованост на решението по чл.281 ГПК, което подлежи на преценка във втората фаза на касационното производство в случай, че обжалването бъде допуснато; въпросите с номера 4,5,6,8 и 9 по изложението не са правно разрешени от въззивния съд и не обуславят решаващите му изводи по същество на спора. При този резултат делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Касаторът – ищец е освободен от такси и разноски в производството. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,