Определение № 992 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 176/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност (К.) против въззивно решение № 499 от 03.11.2011 г. по гр. дело № 642/20011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 598 от 21.04.2011 г. по гр. дело № 1983/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлено мотивирано искане на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност против Х. К. Х. за отнемане на придобито от престъпна дейност за периода 01.01.1988г. -31.12.2008г. имущество на обща стойност 244 507,25 лв., подробно описано в диспозитива на решението. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят навежда касационни основания за обжалване като твърди, че приетото с обжалваното решение, че се отнема в полза на държавата не всяко имущество, за което не е установен законен източник за придобиване, а само такова имущество, което е доказано свързано с конкретна, установена с влязла в сила престъпна дейност, влиза в противоречие с решение по гр. дело № 875/2010 г. ВКС и решение по гр. дело № 697/2010 г. ВКС в които е прието, че разпоредбата на чл. 4 З. обвързва отнемането на имуществото с конкретния случай, при който е възможно да се направи основателно предположение, че имуществото е свързано с престъпната дейност, доколкото липсва законен източник на доходи за придобиването. В тази връзка се поставя въпрос - по какъв начин влияе установения по наказателното дело период на осъществяваната престъпна дейност и обвързването и с придобиването на имуществото, предмет на искането по чл. 28 З. за формиране на основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник. Жалбоподателят се позовава на приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и в тази връзка представя съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 4, ал. 1 З. постановено по реда на чл. 290 ГПК Ответникът Х. К. Х. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение с цитиране на съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 28 З.. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 28 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Прието е с обжалваното решение, че през проверявания период ответникът е установил приходи със законен източник в размер значително по-малък от размера на разходите му за живот, издръжка на малолетно дете и придобивна стойност на активите, формиращи имуществото, чието отнемане се претендира от Комисията, но поради липса на установена пряка или косвена връзка между установената с присъда престъпна дейност на ответника и придобиването на имуществото, не може да се обоснове предположение, че процесното имущество е придобито, като облага или като трансформация на средства придобити от установената престъпна дейност, предвид краткия инкриминиран период и фазата на престъплението-приготовление. Поставеният правен въпрос, касае критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност и предпоставките за изключване на предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност, който има отношение към предмета на спора и решаващите изводи за изхода на делото. Това налага да се допусне касационно обжалване на решението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие на обжалваното решение със съдебна практика на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК имаща задължителен характер. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.