Определение № 50181 от 07.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3343/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. С., чрез процесуален представител адв. С. Ц., против решение № 261179/04.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 8760/2015 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е отменено частично решение № III-91-116/23.04.2015 г. по гр. д. № 13897/2014 г. на Софийски районен съд и е определен режим на лични отношения на бащата М. Й. Й. с детето М. М. Й., [дата на раждане], както следва: първите дванадесет срещи да се осъществяват в Детски контактен център в [населено място], кв. Х., [улица], ет. .., офис .., всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, с изключение на един месец през лятото, съвпадащ с платения годишен отпуск на майката Н. И. С., следващите двадесет и шест срещи да се осъществяват в Детски контактен център в [населено място], кв. Х., [улица], ет. .., офис .., всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа и всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, с изключение на един месец през лятото, съвпадащ с платения годишен отпуск на майката, следващите дванадесет пъти бащата да вижда детето всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 15.00 часа в присъствието на майката или на определено от нея пълнолетно лице и всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 15.00 часа в присъствието на майката или на определено от нея пълнолетно лице, с изключение на един месец през лятото, съвпадащ с платения годишен отпуск на майката, а след това бащата да вижда и взима детето всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, всяка година от 09.00 часа на първия ден на есенната и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката, до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции, всяка година през първите половини на пролетната и лятната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на съответната половина до 19.00 часа на последния ден на тази половина, всяка четна година през първата половина на коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00 часа на последния ден на тази половина, всяка нечетна година през втората половина на коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 18.00 часа на последния ден на тази половина, всяка четна година на двадесет и пети януари (рождения ден на детето) – от 10.00 часа (или след приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа, и всяка година на двадесет и втори януари (рождения ден на бащата) – от 10.00 часа (или след приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата М. Й. Й. не е подал писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Въззивният съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и преценявайки интересите на детето М. М. Й. е приел, че упражняването на родителските права следва да се предостави на майката, постановено е детето да живее при нея и е определена месечна издръжка, която бащата да заплаща. Посочил е, че трябва да се осигури възможност детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена потребност на всяко дете е да общува с всеки от тях. С оглед констатираното отчуждение на детето от бащата и нежеланието му да контактува с него, съдът е счел, че определянето на широк режим на лични отношения на бащата с детето на този етап би спомогнало за задълбочаване на разрива в отношенията им и би оказало силно негативно влияние на детето в емоционален план. Аргументирал се, че е подходящо първоначално да бъде определен ограничен режим на лични отношения, с конкретни мерки за преодоляване на отчуждението на детето към бащата. Необходимо първите дванадесет срещи между тях да се осъществяват в Детски контактен център в [населено място], кв. Х., [улица], ет. 4, офис 1, всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, след техния край - двадесет и шест срещи да бъдат всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа и всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, отново в посочения детски контактен център, а следващите дванадесет пъти бащата да вижда детето всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 15.00 часа в присъствието на майката или на определено от нея пълнолетно лице и всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 15.00 часа в присъствието на майката или на определено от нея пълнолетно лице. От тези периоди трябва да се изключи един месец през лятото, който съвпада с платения годишен отпуск на майката (с оглед възможността, респ. необходимостта, детето да бъде заведено от майката на почивка през лятото). След провеждането на всички горепосочени контакти следва да се премине към по-разширен режим на лични отношения, като бащата да вижда и взима детето всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, всяка година от 09.00 часа на първия ден на есенната и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката, до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции, всяка година през първите половини на пролетната и лятната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на съответната половина до 19.00 часа на последния ден на тази половина, всяка четна година през първата половина на коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00 часа на последния ден на тази половина, всяка нечетна година през втората половина на коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 18.00 часа на последния ден на тази половина, всяка четна година на двадесет и пети януари (рождения ден на детето) – от 10.00 часа (или след приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа, и всяка година на двадесет и втори януари (рождения ден на бащата) – от 10.00 часа (или след приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следния правен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото?“. Сочи, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 344/21.09.2012 г. по гр. д. № 862/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 127/05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 194/18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ВКС, IV г. о. Поддържа се, че въззивният съд не е съобразил най-добрия интерес на дето, с оглед доказателствата, че бащата е груб и агресивен, не полага никакви грижи за детето, за последната година е посещавал детето само четири пъти, като дори ЧСИ отказва да му съдейства за осъществяване на срещите принудително предвид нежеланието на детето да се вижда с бащата. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуален въпрос за задълженията на въззивния съд. Въззивното решение не е в противоречие с посочените от касатора решения на ВКС. Въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства по делото във връзка с предявения иск по чл. 59, ал. 2 СК. Решението е постановено съобразно дадените в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС указания, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Предвид естеството на производството по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата в задължение на съда е служебно да следи за защита интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Така щом установи наличие на нови обстоятелства съдът служебно – т. е. дори без позоваване на страните следва да ги прецени, а при необходимост да изиска и доказателства, както и съдействие от социалните служби и да се произнесе съобразно тях. В случая това служебно начало е проявено с инициативата на въззивния съд да изслуша детето и да допусне изготвянето на съдебно-психологична експертиза. Установено е от експертното заключение, че връзката на детето с бащата на този етап е прекъсната и възстановяването й може да се случи със съдействието на социалните служби. Бащата гледа на детето и се държи с него като продукт на поведението на майката. За емоционалното благополучие на детето е необходимо то да поддържа пълноценен контакт и с двамата си родители и действително да усеща тяхната любов и подкрепа. Ако родителите не проявят разбиране относно това какво причиняват на детето си и майката не съдейства, а бащата не промени нагласата и държанието си към него, то следва контактите му с детето да бъдат опосредени и да се осъществяват с помощта на социалните служби в продължение на период, не по-малък от два-три месеца, след което да се премине към приетия за обичаен режим на контакти - два пъти месечно с преспиване от петък до неделя при отсъстващия родител, редуване или споделяне на празниците и един месец през лятото. Съобразени са представените социални доклади. Според изложеното в доклада на ДСП-С. от 27.04.2020 г., бащата е заявил пред социалния работник, че, за да не се травматизира дъщеря му, е склонен първоначално срещите с нея да се осъществяват в контролирана среда, чрез посредничеството на социална услуга. Такова е и препоръката на социалния работник. Предвид изложеното въззивният съд не е нарушил задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Само несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не може да обоснове 0достъп до касационно обжалване. С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение