Определение № 391 от 09.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2259/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт П., срещу определение от 17.02.2014г. по в.ч.гр.д.№148/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено от 02.12.2013г. по гр.д.№3559/2013г. на Пловдивски районен съд за връщане на исковата молба на [фирма], и за прекратяване на производството по делото като недопустимо. Ответникът по частната касационна жалба П. Д. С., чрез процесуален представител адв.М., оспорва частната жалба като недопустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.2 ГПК. Според цитираните разпоредби не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е с цена 125лв. Поради това, че цената на предявения иск е под установения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, решението по делото не подлежи на касационно обжалване, а затова не подлежи на обжалване и определението за потвърждаване на определението за прекратяване на производството. Подадената частна касационна жалба се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение