Определение № 2154 от 09.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 797/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] против решение №31 от 10.01.2025 г. по т.д. №2358/2023 на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – О. З. О. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. М. Я. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Посочил е, че съдът се бил произнесъл при определяне на „иска за имуществени вреди в противоречие с Общите условия по застраховката“. Това твърдение е посочено като въпрос, по отношение, на който следвало да се приложи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Накратко са развити разбиранията на страната в контекста на защитната й теза по това твърдение.По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е посочено, че решението противоречало на „смисъла, вложен в решение №224/20.07.2015г. на ВКС, ТК“. Това противоречие страната е видяла в цитираните общи положения в мотивите на акта на ВКС относно съдържанието на Общите условия, свързано с посочените покрити рискове, в каквато връзка е заявено, че волята на страните била ясна и съответно било налице изрично изключване на риска по покритието в застрахователния договор. Поддържано е още, че решението не било мотивирано и било постановено в противоречие с чл.236,ал.2 ГПК. Страната е твърдяла, че възивният съд бил длъжен да обсъди всички доказателства, възражения и доводи на страните, като това оплакване отново е посочено като въпрос, по който според касатора, била налице задължителна практика – изброени решения на ВКС, като е интерпретирана накратко практиката относно задълженията на въззивния съд по обсъждане на доказателствата и доводите на страните.Развити са оплаквания за неправилност на изводите на състава направени по обсъдената от него автотехническа експертиза, а също и още оплаквания, буквално възпроизведени от касационната жалба и квалифицирани и от страната като неправилност на изводите на съда. Касаторът е подчертал посоченото като - чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По него отново е посочил, че е налице противоречие с решение № №224/20.07.2015г. на ВКС, ТК. Развити са кратки оплаквания за неправилност на решението. Посочено е още, че с оглед изложеното както за настоящия, така и за „ бъдещи случаи“ следвало да се отговори на въпросите- 1/ „Може ли застрахователят да откаже прекомерно изплащане на застрахователното обезщетение по застраховка „ Каско“ при положение, че застрахованият не е изпълнил клаузи, определени в Общите условия, които дават право на ответното дружество да постанови отказ по процесната щета /т.9.1.9. от раздел І от ОУ?“ 2/ “Достатъчно ли е установяването на обстоятелството, че настъпилото вредоносно събитие е изключен от застрахователно покритие риск, за да бъде отхвърлен искът… или е необходимо по делото да се изследват и други обстоятелства?, 3/“Кои други обстоятелства подлежат на изследване и доказване в горната хипотеза?“, 4 / Какъв е критерият, разграничаващ хипотезата на „неизплащане на обезщетение за вреди, настъпили поради изключен от застрахователното покритие риск от хипотезата на „отказ от изплащане на обезщетение поради неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахованото лице?“, 5/ „ Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства…?“6/ „ Следва ли съдът да допусне на страната, върху която е доказателствената тежест за установяване наличие на правоизключващи или правопогасяващи исковата претенция обстоятелства, събиране на доказателства с оглед изясняване на делото от фактическа страна?“7/“Задължен ли е съдът при няколко САТЕ да се аргументира защо избира да се довери на конкретната експертиза, както и да обсъди всички направени от страните възражения…“ Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. Общото основание се формулира и въвежда задължително от касатора, който го обосновава в една от хипотезите на посочените допълнителни критерии в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Съдът, съобразно цитираната задължителна практика, няма задължението да формулира правен въпрос вместо страната по спора, нито да обосновава допълнителен критерий, тъй като изричният регламент на чл.284,ал.3, т.1 ГПК изисква процесуални действия от касатора, а не въвежда служебни задължения за съда. С оглед това, първите четири въпроса не удовлетворяват тези критерии, тъй като са фактически – свързани с конкретното доказване по спора, а не правни. Първите два съдържателно третират хипотези неустановени и неразгледани от съда, а изцяло кореспондиращи със защитната теза на касатора, а вторите два въпроса / 3 и 4 /са хипотетични и свързани с цялостен анализ на правна уредба, което не съставлява съдържание по чл.280, ал.1 ГПК. Петият поставен въпрос е значим по всяко дело, за да е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, страната следва да посочи кои доказателства и доводи, валидно процесуално въведени не е обсъдил въззивният съд и как това процесуално поведение се е отразило на постановения правен резултат. В случая, обаче, в изложението касаторът е направил оплакване за неправилност на изводите на състава, определена и от него като неправилност и буквално възпроизведена като оплакване от касационната жалба. Или, страната не сочи такива доводи и доказателства, които не е обсъдил съдът, а прави оплакване за неправилност на изводите му при интерпретиране на доказателствения материал, което е ирелевантно за тази фаза на касационното производство, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК и се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване на решението. Или, в случая страната не обосновава общо основание, но и дори и да се приеме, че е налице такова, не обосновава и допълнителен критерий тъй като липсват доводи свързани с противоречие между изводите на състава и практиката на ВКС, третираща задължението му да съобрази целия доказателствен материал и доводите на страните. Въпроси шести и седми също не са релевантни, тъй като са фактически, а не правни, свързани с конкретно доказване на факти а не с правен извод на състава. При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. При този изход на спора, на ответника по касация, следва да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция, които е установил и надлежно поискал в размер на 2000лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение