Определение № 60546 от 23.06.2021 г. на ВКС по д. № 795/2021 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Л. Ш. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №710/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторката срещу „Инвестбанк”АД иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.179, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ипотечното право на ответника върху индивидуализирания по делото и в решението недвижим имот – апартамент, собственост на ищцата, не съществува. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2, пр.последно ГПК. Намира, че въпросите от предмета на спора относно правнорелевантните факти за уважаване на иска, а именно: погасено ли е задължението, което ипотеката обезпечава и делимо ли е ипотечното право, т.е. с погасяването на част от обезпеченото задължение настъпва ли като последица и заличаването на ипотеката за част от имотите? - са решени в противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №896/15 г. на второ т.о. Решението на ОС е и очевидно несправедливо, като в тази връзка ВКС следва да отговори на въпроса: Справедливо ли е кредиторът да получи повече, отколкото му се дължи? По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че за изясняване на въпроса дали обезпеченото вземане е погасено, ищцовата страна, в чиято тежест е установяването на тази предпоставка, не е ангажирала преки доказателства, от които по категоричен начин да бъде направен положителен извод за наличието й. По делото са представени голям брой писмени доказателства, от които се установява, че част от задълженията на "Робинзон бийч инвест" ЕООД съм „Инвестбанк”АД са погасени /включително чрез прехвърляне на имоти като даване вместо изпълнение, както и чрез погасяване на задължения от трети лица, чиито имоти са освободени от ипотека/, но те не доказват, че задълженията по договора за кредит, съответно договора за новация между посоченото по-горе ЕООД – длъжник и банката, са напълно погасени. На осн. чл. 174 от ЗЗД ипотеката обезпечава вземането, независимо от промените, които са станали в него, само до размера на сумата, за която е извършено вписването, ведно с лихвите, включително до деня на продажбата, както и съдебните разноски и разноските по изпълнението. В случая, обезпеченото вземане за главница е в размера, уговорен в договора за новация от 30.09.2008 г., а именно 4 500 000 евро, а не 950 000 евро, както твърди ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗЗД, за да има действие подновяването на задължение, обезпечено с ипотека, подновяването следва да бъде извършено в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и да бъде вписано в имотния регистър. Посочените в закона изисквания са спазени и това се установява от приложеното по делото новационно споразумение, в което се съдържа изричното съгласие на длъжника, дал обезпечението – дружеството "Робинзон бийч инвест" ЕООД, който към този момент все още е бил собственик на имотите, и поради това именно той е бил правно легитимирания субект за изразяване на правнообвързваща воля за новиране на обезпеченото задължение. Договорът за новация е оформен с нотариална заверка на подписите и е вписан в имотния регистър. При събраните по делото пред двете инстации доказателства въззивният съд е приел, че обезпеченото с учредената върху имота на ищцата ипотека вземане не е погасено, поради което не е налице предвидената в чл.172 ЗЗД предпоставка за заличаване на ипотеката. Намерил е за неоснователно и възражението на ищцата, че ипотечното право е погасено, защото е станало делимо след подписване на споразумението между длъжника и ответната банка от 26.06.15 г. Нито в договора за ипотека, нито в споразумението от 26.06.2015 г., се съдържат уговорки между страните за разделяне на задължението на конкретни части, респективно за разделяне на обезпечението чрез изразяване на воля относно това кой индивидуално обособен обект кое конкретно задължение, или част от него ще обезпечава. В договора за ипотека, скл. с нот. акт №44/26.03.07 г. страните са изразили своята воля относно това какво ще обезпечава учредената ипотека. В раздел II от цитирания нотариален акт е посочено, че за обезпечаване на отпуснатия кредит от 950 000 евро, ведно с всички лихви, такси и разноски, ипотекарният длъжник учредява ипотека върху подробно описаните недвижими имоти, сред които е и апартаментът на ищцата. Тази воля на страните не е променена нито с новационното споразумение от 30.09.08 г., нито с подписаното по – късно извънсъдебно споразумение от 26.06.2015 г./ развалено впоследствие от банката поради неизпълнение/. В договора за новация изрично е посочено, че размерът на задължението за главница се увеличава на 4 500 000 евро, както и че учредената с нот. акт №44/26.03.07 г. ипотека запазва действието си и за новото задължение. На осн. чл. 150 от ЗЗД ипотеката следва обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасява, ако то се погаси. Неделимостта на ипотечното право следва от разпоредбата на ал. 2 на същата норма, според която, ако задължението се раздели между наследниците на длъжника, ипотеката продължава да тежи за цялото задължение върху цялата вещ или върху всичките вещи, дори когато те са поделени между наследниците. За да отпадне неделимостта, кредиторът, в чиято полза е предвидена тя, следва да се откаже от нея или страните по договорното отношение да уговорят нещо различно. Ипотечното право има акцесорен характер спрямо обезпеченото задължение, но от това, че същото може да бъде изпълнено на части /доколкото е парично/ не следва извод за автоматично погасяване и на част от ипотечното право, съответстваща на направеното погасяване. Такава последица би могла да настъпи, само ако е изрично уговорена от страните. В случая конкретните условия и параметри на обезпечението са ясно обективирани както в договора за кредит, така и в самия договор за ипотека, скл. между „Робинзон бийч инвест” и ответната банка. Учредената в настоящия случай ипотека обезпечава всяка една част от дълга, докато той не бъде погасен изцяло, или докато кредиторът не изрази воля да освободи част от обезпечението. За удовлетворяването на непогасения остатък от обезпеченото вземане /независимо дали е за главница, лихви или разноски/ кредиторът може да насочи принудително изпълнение върху оставащото обезпечение. Изводите на въззивния съд по въпросите за погасяване на обезпеченото вземане и делимостта на ипотеката не противоречат на цитираното и приложено от касатора р. по т.д. №896/15 г. на второ т.о. на ВКС, което разглежда въпроси за правния интерес на ипотекарния длъжник да предяви иска по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че обезпеченото вземане е погасено с последиците по чл.179, ал.1 ЗЗД. В случая интересът на ищцата от иска не се оспорва и той е приет за допустим и разгледан, но отхвърлен поради неустановеност на правнорелевантните факти от предмета му. Въззивното решение не е и очевидно неправилно – в практиката на ВКС е разяснено, че за да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното определение / респ. решение/ трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК – опр. по ч.т.д. №3006/19 г. на второ т.о. на ВКС. В случая такъв особено тежък и очевиден порок на въззивното решение не се установява. То съответства и на практиката на ВКС и съдилищата по сходни дела – приложеното към отговора на ответника опр. по т.д. №1408/20 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Бургас по т.д. №250/19 г., опр. по гр.д. №1399/20 г. на трето г.о., с което не допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд по гр.д. №283/19 г. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.