Определение № 955 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2662/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на ОД на МВР- Кърджали, с която се иска намаляване на присъдено адвокатско възнаграждение на другата страна поради прекомерност. Излагат се съображения, че материалният интерес бил 4000лв.. ВКС счита, че молбата е неоснователна. С определението си по чл. 288 ГПК ВКС не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба на ОД на МВР- Кърджали срещу въззивното решение, с което на ищеца Д. М. са присъдени 4000лв. неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, по чл. 200, ал.1 КТ, и му е присъдил разноски- 1440лв., платен адвокатски хонорар. Цената на иска е 10000лв., а не е 4000лв., което определя възможността за касационно обжалване. Освен това ВКС следи служебно за валидността на въззивното решение и в необжалваната част. Производството по чл. 288 ГПК в случая е с правна сложност, доколкото са били поставени въпроси във връзка с тълкуването на три правни норми- чл. 201, ал.2 КТ, чл. 52 ЗЗД и чл. 172 ГПК като е изследвано становището на касатора за противоречие между тълкуването и прилагането им от въззивния съд и практиката на ВКС, както са взети предвид и подробните възражения на М. в отговора на жалбата. Освен това в платения адвокатски хонорар е бил включен и ДДС, т.е. уговореното адвокатско възнаграждение на насрещната страна е било справедливо с оглед на свършената работа и пропорционално на тежестта на спора. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО