Определение № 1980 от 03.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1284/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на молителя в производството по чл.626 ТЗ „АМД резидънс“ ООД срещу определение № 64 от 16.04.2026г. на Апелативен съд Бургас по в.т.д.№ 48/2026г., с което е потвърдено определение № 250 от 25.03.2026г. по т.д./н/ № 75/2026г. на ОС Бургас за връщане на подадената от длъжника молба за откриване на производство по несъстоятелност и прекратяване на производството по делото. Твърдението е за неправилна преценка на значението на дадените указания - на длъжника е указано внасяне на държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност, каквото той не дължи, а наличието на такъв порок компрометира и останалите дадени указания и изключва възможността да се прилагат неблагоприятни последици при тяхното неизпълнение. Възразява се, че процесуалната санкция е неправилно приложена отново поради наличие на неправилно дадено указание. Наведен е довод за игнориране на особеностите на производството по несъстоятелност. Налице е оплакване за отсъствие на цялостен анализ на фактическата обстановка, за необоснован извод за самостоятелност на отделните указания и за отсъствие на преценка за действителната възможност указанията да бъдат изпълнени - не е изследвано дали при дадените указания страната е могла да установи точно какво се изисква от нея; дали е разполагала с реална и ясна възможност за изпълнение; че не е изследвано дали неизпълнението „не е резултат от противоречивия характер на указанията“. Искането е за отмяна на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно определение и връщане на делото на съда по несъстоятелността за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението към частната касационна жалба са поставени въпроси, по които се иска допускане на касационна проверка за правилност при допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК: 1/ Допустимо ли е приложение на процесуалната санкция по чл. 129, ал. 3 ГПК и прекратяване на производство, когато дадените от съда указания съдържат незаконосъобразно изискване за извършване на недължимо процесуално действие?“ 2/ Следва ли съдът, при приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК, да преценява дали страната е разполагала с реална, ясна и недвусмислена възможност да изпълни дадените указания, когато същите съдържат противоречив или незаконосъобразен елемент?“ 3/ Следва ли при производството по несъстоятелност съдът да прилага разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК с оглед засиленото служебно начало и необходимостта от съдействие към молителя, или прекратяването на производството може да бъде постановено при стриктно формално приложение на процесуалните изисквания?“ Иска се допускане на обжалването и поради очевидна неправилност, „пряко изводима от мотивите на въззивния съд“, който едновременно приел, че указанието за държавна такса е неправилно, но въпреки това счита, че същото няма никакво значение за законосъобразността на прекратяването на производството и го потвърждава, при наличие на признато незаконосъобразно указание. Развито е, че това води до правен резултат, при който страната търпи неблагоприятни последици вследствие на процесуално поведение на самия съд, което представлява грубо нарушение на принципите на правната сигурност, равенството на страните и правото на защита. Препис от жалбата не се връчва. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Производството по т. д. № 75/ 2026 г. по описа на Окръжен съд Бургас е образувано по подадена от „АМД резидънс“ ООД молба за откриване на производство по несъстоятелност, към която са били приложени пълномощно и удостоверение от ТД на НАП Бургас за подадено уведомление по чл.78 ДОПК. На основание чл.628, ал.1 ТЗ първоинстанционният съд е оставил молбата без движение и е дал указания на молителя да приложи препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет, заедно с одиторския доклад и баланс към датата на подаване на молбата; опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата; списъци на неговите кредитори и на длъжниците му с посочване на адресите, вида, размера, падежа и обезпеченията на вземанията; да посочи началната дата на неплатежоспособност, съответно началната дата на свръхзадълженост, както и балансовата стойност на активите, нетни приходи от продажбите и средната численост на персонала за предходния отчетен период. Въззивната инстанция е констатирала, че наред с тези указания, неправилно окръжният съд е посочил и необходимостта от внасяне на държавна такса от молителя, тъй като съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, когато производството по несъстоятелност започва по молба на длъжника, такса при подаването на молбата не се събира. Апелативният съд е констатирал, че указанията са съобщени на процесуалния представител на длъжника на 13.03.2026г. и до постановяване на определението на окръжния съд от 25.03.2026г. приложения, съобразно указанията, не са били представени. За неоснователно е счетено оплакването в частната жалба, че неправилното изискване на недължима държавна такса обосновава законосъобразност на последващото бездействие на длъжника да изпълни указанията, дадени от окръжния съд. Акцентирано е, че длъжникът не е представил нито едно от изискуемите писмени доказателства. Обсъдено е, че изискванията за представяне на документите (препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет, заедно с одиторския доклад; баланс към датата на подаване на молбата; опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата; списъци на кредиторите и длъжниците на подалия молбата, с посочване на адресите, вида, размера, падежа и обезпеченията на вземанията и посочване на балансовата стойност на активите, нетни приходи от продажбите и средната численост на персонала за предходния отчетен период) почиват на закона и са относими към редовността на молбата и правомерното развитие на производството по несъстоятелност. Анализирано е, че указанията на първостепенния съд, в разрез с поддържаното в жалбата, са били ясни относно необходимите приложения и производството не е било прекратено единствено поради невнасяне на държавна такса, а заради неизпълнението на посочените изисквания, което препятства по- нататъшното разглеждане на молбата. Искането за допускане на частното касационно обжалване не може да бъде уважено. Така, както с настоящата жалба и изложението към нея, както и с въззивната частна жалба, пълномощникът на длъжника релевира, че на основание чл.620,ал.1 ТЗ държавна такса по молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, не се събира предварително, а е за сметка на масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото, така е могъл да стори това след получаване на разпореждането на окръжния съд, съдържащо некоректното указание за предварително внасяне на такса за образуване на производството. Съществено е, че нито едно от указанията не са изпълнени. Ако това беше сторено, а връщането на молбата е в резултат на невнасянето на държавната такса, тезата на обжалващата страна, изразена чрез въпросите, би могла да бъде споделена. В настоящата хипотеза обаче, никакъв аргумент не може да бъде изведен от особеностите на производството по несъстоятелност, какъвто е контекстът на третия въпрос. Невярна е тезата във втория въпрос, че указанията са били неясни и противоречиви, а ако страната не ги е разбрала, е могла преди да изтече срокът за изпълнението им, да поиска пояснения от съда. Нито поставените въпроси, нито доводът за наличието на основанието по чл.280,ал.2, предл. трето ГПК могат да обусловят касационна проверка. Обжалващата страна следва да бъде осъдена да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 7.67 евро. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.