Определение № 93 от 21.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 631/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Б. К., действаща чрез своята майка и законна представителка С. А. И. – П., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 10006 от 06.01.2021 г. по гр.д. № 918/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, осми състав, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 7999 от 25.11.2019 г. по гр.д. № 17211/2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-26 състав, като краен резултат ответното дружество „ДЗИ –Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на ищцата, на основание чл.432, ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., причинени в резултат на настъпило на 14.08.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва от 22.12.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен. В касационната жалба се сочат всички основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на решението като неправилно. Поддържа се, че апелативният съд не е отчел получените от детето тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на двете долни рамена на срамната кост, търпените интензивни болки, страдания и неудобства за период от два месеца, продължителността на възстановителния период и неблагоприятните последици от увредите. Сочи се, че определеното обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 30 000 лв., е в отклонение от предвидените в ППВС № 4/1968 г. критерии, а редукцията му с 50 %, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, е незаконосъобразна и необоснована. Моли се искът в посочената отхвърлителна част да бъде уважен, с присъждане на законна лихва и разноски за производството по делото. Към касационната жалба не е представено отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, а в жалбата не са изрично формулирани материалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, относими към нормите на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД. В постъпил по делото отговор, „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, чрез процесуален пълномощник, възразява срещу искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита атакуваното въззивно решение за правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт. При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Софийския апелативен съд, след самостоятелна подробна преценка на писмените и гласни доказателства, както и заключенията на автотехническите експертизи, е приел за установено, че процесното пътно-транспортно произшествие на 14.08.2018 г. в [населено място], [улица], в района на междублоково пространство, е настъпило в резултат на несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост на водача на лекия автомобил, като е налице нарушение на правилата на чл.5, ал.1, т.1, чл.20 и чл.116 ЗДвП. За да възприеме определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 30 000 лв., въззивният съд, независимо от извода за дължимостта му в по-нисък размер /25 000 лв./, е съобразил липсата на оплакване от страна на застрахователното дружество относно приложението на принципа за справедливост. Размерът на понесените от малолетната ищца неимуществени вреди е съобразен с вида и характера на увреждането – счупване на двете долни рамена на срамната кост, извършеното в „Пирогов” закрито наместване на счупените кости, при което пострадалата е търпяла интензивни болки, необходимостта от постелен режим в продължение на два месеца, след който е настъпило пълно срастване на счупването, необходимостта от ползване на чужда помощ при последващата рехабилитация до края на шестия месец след ПТП. Горните обстоятелства са приети за установени от медицинската експертиза и от показанията на св. П. – съпруг на майката на ищцата. За мотивиране на конкретния размер на обезщетението съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, съставът на Софийския апелативен съд е взел предвид: възрастта на пострадалата – 12-годишна към момента на произшествието, вида, естеството и тежестта на получената травма, лечебния и възстановителен период – общо шест месеца, вида на проведеното лечение, съпътстващите лечението болки и страдания, особено интензивни първия ден и постепенно затихващи в края на първия месец, ограниченията, които е търпяло пострадалото дете и неминуемия стрес от пътния инцидент. Решаващият съдебен състав е приел за основателно оплакването на въззивника – ответник по иска за занижен от Софийски градски съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. В тази насока е преценил, че ищцата, играейки с други деца, внезапно е навлязла на пътното платно, пресякла е на необозначено място, без да съобрази приближаването на лекия автомобил. Съдът е извел извод за неприложимост на правилата на чл.62 ЗДвП, даващи възможност на децата да играят по ширина на пътното платно в жилищна зона. Възприетият от въззивния съд равен принос на участниците в произшествието за настъпване на вредите е в резултат на преценка на действията на всеки един от тях, при отчитане на изяснения механизъм на произшествието. Макар да е изведен извод, че допуснатите от пешеходката нарушения са не само повече, но и по-сериозни, САС е съобразил по-високите нормативни изисквания към водачите на МПС спрямо пешеходците. С оглед на този извод, общият размер на обезщетението за неимуществени вреди е редуциран до 15 000 лв., поради което, след частична отмяна на първоинстанционното решение в неговата осъдителна част – за разликата над 15 000 лв. до 24 000 лева, искът по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен и за тази разлика. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото. Касационната жалбоподателка не е формулирала конкретни правни въпроси, свързани с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и с предпоставките за редукция на обезщетението по чл.51, ал.2 ЗЗД, които да удовлетворяват основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В жалбата се съдържат единствено касационни оплаквания за неточно приложение на материалния закон, вкл. и за несъобразяване на приложимите общи критерии при остойностяване на неимуществените вреди, както и доводи, че ПТП е настъпило в междублоково пространство, което неправилно не е прието от съда за жилищна зона. С оглед разясненията, дадени в посоченото тълкувателно решение, извеждането на релевантни за изхода на делото правни въпроси от касационната инстанция, въз основа на оплакванията и доводите на касатора, е недопустимо, а преценката на основанията за касиране на решението по чл.281 ГПК е извън селективната фаза на касационното производство. ВКС е длъжен да извърши проверка за правилност на атакувания съдебен акт на поддържаните в жалбата основания едва в производството по чл.290 ГПК, т.е. след установяване на предпоставки за допускане на обжалването. Наред с това, отъждествяването на основанията за допускане на касационно обжалване с общите основания за касиране, е недопустимо, в какъвто смисъл са и мотивите към т.1 на цитирания акт на нормативно тълкуване. Отсъствието на посочен правен въпрос, удовлетворяващ общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, съставлява пречка за достъп до касационно обжалване, поради което искането в този смисъл е неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение