Определение № 1451 от 24.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 267/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6172 от 14.10.2025 г. по гр.д.№ 6789/ 2025 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 792/ 2025 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против Столична община – район „Витоша“ искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т. 2 и т.3 вр. с чл.225 КТ - за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № РВТ 24 – РД 15-219 на кмета на район Витоша, Столична община, за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност „заместник-кмет“, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 36 994,32 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 03.01.2025 г. до 03.07.2025 г. В приложено към жалбата изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят релевира правните въпроси 1. „Различни ли са хипотезите при уволнение на заместник кмет от Кмета на Района към съответната община, когато заповедта е без мотиви по реда на чл.39 ал.5 ЗМСМА и когато заповедта е мотивирана с наличие на несъответствие по реда на чл.41 ал.3 ЗМСМА ?”; 2. „Когато заповедта за уволнение е мотивирана с наличие на несъответствие подлежи ли на съдебен контрол установяването и резултата от отстраняването на това несъответствие в определения от закона срок?"; 3. „Представлява ли участието в дружество с ограничена отговорност, включително в еднолично дружество с ограничена отговорност, търговска дейност по смисъла на Търговския закон съгласно чл.41, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация?“; и 4. „Какво е легалното определение на „политически характер на длъжността заместник-кмет“ и „ политическа целесъобразност“, с която лицата на тази длъжност се назначават и освобождават“? Налице ли е противоречие между тези определения от една страна и от друга-изричното посочване, че уволнението се дължи на друга причина, а именно- несъответствие със заеманата длъжност поради осъществяване на търговска дейност?". Касаторът счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение, дължаща се на необсъдени във въззивното решение възражения и липсващо произнасяне от въззивния съд по наведените във въззивната жалба доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Ответната страна Столична община /СО/ – район „Витоша“ не взема становище по жалбата. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно. Въззивният съд приел за установено по реда на чл.272 ГПК и излагайки собствени съображения, че страните по делото са били в трудово правоотношение, възникнало на основание чл.68 ал.1 т.5 КТ вр. чл.39 ал.1 ЗМСМА, Р. И. К. заемал длъжността „заместник-кмет“ с място на работа СО-район „Витоша“, считано от 16.11.2023 г. за срок до изтичане на мандата на кмета на общината. Със заповед на кмета № РВТ24-Р115-219/ 22.07.2024 г. трудовото правоотношение било прекратено с посочено основание чл.39 ал.5 вр. с чл.41 ал. 1 ЗМСМА без предизвестие. В заповедта било посочено, че е налице несъвместимост със заеманата длъжност – констатирано извършване на търговска дейност по смисъла на ТЗ под формата на участие на ищеца като съдружник, притежаващ 4 дяла от капитала на „ДЖУС 99“ ООД. Без значение била датата на връчване на заповедта и дали това е станало при отказ на 22.07.2024 г. или с лично връчване на 03.01.2025 г. Щом заповедта била връчена, тя породила прекратителния си ефект, а и ответникът не бил навел в срок възражение за изтекла давност по чл.358 ал.1 т.2 КТ. Такова възражение било релевирано в открито съдебно заседание, когато вече било преклудирано. Ищецът не твърдял незаконосъобразност на уволнението поради нарушение на чл.333 КТ с оглед връчване на заповедта по време на отпуск за временна неработоспособност, поради което конкретният момент на прекратяване на правоотношението бил без значение. От правна страна съдът приел, че при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.39 ал.5 ЗМСМА мотивите на работодателя, отразени в заповедта, не подлежали на съдебен контрол, съгласно трайната съдебна практика. Освобождаването на заместник-кметовете се осъществявало на специално законово основание, без предизвестие, със заповед на кмета на района. Съдебният контрол за законност на уволнението на това основание се разпростирал само в две насоки – дали заповедта е издадена от оправомощения орган – кметът на общината или района, както и дали освободеното лице заема длъжността „заместник – кмет“, за която е приложимо специалното основание по чл.39 ал.5 ЗМСМА. В конкретния случай тези предпоставки били налице – атакуваната заповед била издадена от кмета на район „Витоша“ и имала за адресат заместник-кмет на същия район. Съдът отхвърлил доводите във въззивната жалба, че щом са посочени в заповедта за уволнение, мотивите на работодателя подлежат на съдебен контрол и на проверка дали отговарят на обективната действителност. Законът допускал при уволнение по чл.39 ал.5 ЗМСМА мотиви да не се излагат, предвид политическия характер на заеманата длъжност и политическата целесъобразност, с която лицата на тази длъжност се назначават и освобождават. Затова дори и посочени в акта на работодателя, мотивите за уволнението били ирелевантни и не подлежали на съдебен контрол. Поради това съдът отказал да обсъжда изложените във въззивната жалба доводи за липса на несъвместимост по смисъла на чл.41 ал.1 ЗМСМА и събраните в тази насока доказателства С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, третия формулиран в изложението на касатора въпрос не обуславя обжалваното решение. Съдът не е държал мотиви представлява ли или не представлява участието в дружество с ограничена отговорност търговска дейност по смисъла на Търговския закон, съгласно чл.41 ал.1 ЗМСМА. Той е посочил, че доводите за липса на несъвместимост са ирелевантни и не е обсъждал доказателствата налице ли е такава, включително дали участието в ООД е търговска дейност. Обуславящи са първите два въпроса, но по тях не е налице допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, значение за точното прилагане на закона и развитието на правото биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни и противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен, а по разрешаването на въпросите няма противоречива практика. Както е изяснено в решение № 168/ 02.10.2013 г. по гр.д.№ 1321/ 2012 г., ІІІ г.о. /и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/, правоотношението между заместник-кмета и общината възниква на основание чл.39 ал.1 ЗМСМА с едностранен акт на кмета, то не е служебно, а трудово правоотношение. Разпоредбата на чл.39 ал.4 ЗМСМА съдържа специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение на назначен от кмета на община /район/ заместник- кмет. Поради наличието на специална уредба на прекратяване на трудовото правоотношение на заместник - кмета, приложима е тя, а не основанията по КТ. Нормата на чл.39 ал.4 ЗМСМА предвижда, че освобождаването се извършва без предизвестие, със заповед на кмета, към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието й. Както назначаването на заместник-кмета се извършва по политически съображения, така и освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, поради което мотивите на издателя й не подлежат на съдебен контрол. Заместник-кметът не би могъл да основе защитата си на тези мотиви, поради което и въвеждането им в заповедта не е необходимо. Съответно дори да са изложени някакви мотиви, те са без значение за законността на уволнението. Затова обуславящите въпроси нямат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Последният въпрос не отговаря на изискванията, които чл.280 ал.1 ГПК и задължителната практика по тълкуването му поставят към общото основание за достъп до касационен контрол. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, правният въпрос по смисъла на цитираната разпоредба е този, който е включен в предмета на спора и разрешаването му обуславя решаващата правна воля на съда, а не въпрос по правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая питането под № 4 не е включено в предмета на спора, то е формулирано общо и абстрактно, без връзка с правните разрешения на въззивния съд и изисква от ВКС даване на дефиниции и тълкувания на понятия. Това не е правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който касационното обжалване може да бъде допуснато. Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая касаторът не излага такива доводи, а излага твърдения за процесуални нарушения на въззивния съд, които не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд