Определение № 1394 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 546/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Б. Г., чрез пълномощник адв. В. С., срещу определение № 7 от 03.01.2025г. постановено по ч.гр.д. № 3284/2024г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4555 от 05.11.2024г. по гр.д. № 1690/2024г. на Асеновградски районен съд за връщане на подадената от Х. Б. Г. против М. Т. А. искова молба за делба на апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***** по КККР на [населено място] и прекратяване на производството по делото поради неотстранени нередовности. Жалбоподателят моли за отмяна на определението. Твърди, че исковата молба по гр.д. № 994/2021г. е приета за редовна и е изпратена на ответниците; към нея са били приложени всички необходими документи и те са получени от ответниците; исковата молба е била вписана и повторно вписване след разделяне на делото не следва да се извършва. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „подлежат ли на оставяне без движение и при неизпълнение прекратяване на делото и връщане на исковата молба на указания да се впише вече вписана искова молба за делба, както и представяне на доказателства, които вече са представени на същия съд и връчени на ответната страна, когато се разделя делото“. Върховният касационен съд намира, че частната жалба е допустима. Жалбоподателят Х. Б. Г. е предявил пред Районен съд-Асеновград с една искова молба искове против М. Т. А. и В. Х. Г. по чл. 30 ЗН, по чл. 37 ЗН, както и иск за делба на апартамент в [населено място]. По тези искове е образувано гр.д. № 994/2021г. Производството по иска по чл. 37 ЗН е отделено и е образувано гр.д. № 1050/2023г. Производството по гр.дело № 994/2021г. е спряно до решаване на отделеното производство по гр.д. № 1050/2023г. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Определението за спиране е отменено с определение № 2161/30.04.2024г. по ч.гр.д.№ 761/2024г. на ВКС, I г.о. В него е прието, че първо трябва да бъде разрешен спорът по предявения иск за възстановяване на запазената част от наследството, след това следва да бъде разгледан отменителният иск по чл. 37 ЗН и едва след приключването на производството по този иск съдът следва да се произнесе и по искането за допускане на завещаното, респ. подареното от наследодателя имущество до делба. Трите иска следва да бъдат разделени за разглеждане в самостоятелни производства, като производството по отменителния иск по чл. 37 ЗН бъде спряно до приключване на производството по иска за възстановяване на запазената част от наследството, а производството по иска за делба да бъде спряно до приключване на производството както на иска, предявен по реда на чл. 30 ЗН, така и на иска, предявен по реда на чл. 37 ЗН. В изпълнение на тези указания с определение № 2872/16.07.2024г. първоинстанционният съд е разделил производството по делото. Постановил е по гр.д. № 994/2021г. да продължи разглеждането на иска по чл. 30 ЗН, а искът за делба да се докладва за образуване на дело под нов номер. Въз основа на това определение по иска за делба е образувано гр.д. № 1690/2024г. по описа Районен съд-Асеновград. С определение № 3077 от 29.07.2024г. исковата молба е оставена без движение с указания за представяне на пълномощно, представяне на приложените към нея документи в заверен препис, представяне на препис от исковата молба и приложенията за връчване на насрещната страна, представяне на схема на делбения имот и вписване на исковата молба. С молба от 26.08.2024г. пълномощникът е заявил, че не му е ясно кои писмени доказателства не са заверени, че исковата молба за делба е вписана още в началото и че при разделянето на делото на две, а после на три не са отделени всички документи, за което страната не носи вина. На 28.08.2024г. е представено пълномощно и отново е заявено, че по гр.д. № 994/2021г. е приложена схема на имота, исковата молба е била вписана, изпратени са преписи на ответника, даден е ход на делото и са проведени няколко заседания. С определение № 4137/10.10.2024г. са дадени повторни указания на лично на ищеца за представяне схема на имота, вписване на исковата молба за делба /доколкото по вече вписаната искова молба е образувано друго дело/, както и да представи приложените към исковата молба писмени доказателства и препис от исковата молба за връчване на ответника. Съобщението с указанията е получено от ищеца на 17.10.2024г. С определение № 4555 от 05.11.2024г. първоинстанционния съд е върнал исковата молба и прекратил производството по делото, приемайки че в срок ищецът не е отстранил нередовностите. Въззивният съд е потвърдил този преграждащ акт. Установил е горните фактически обстоятелства относно разделянето на първоначалното производство в три отделни такива. Счел е, че дадените указания по новообразуваното дело за отстраняване нередовности на иска за делба са законосъобразни. Намерил е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е следвало да изпълнява тези указания, дадени с определенията от 29.07.2024г. и 10.10.2024г. Според съда, ищецът е следвало да представи преписите от документите по новообразуваното дело, тъй като ако същите са приложени действително, то те са по предходното дело. Възражението на жалбоподателя, че исковата молба за делба вече е била вписана по предходното дело, съдът също е отхвърлил. Посочил е, че ищецът не е приложил по делото препис от вписана искова молба и съдът не може да се направи извод дали е необходимо вписване /доколкото по вече вписаната молба има образувано друго дело/ или не е необходимо. При преценка на визираните основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива са налице. Въпросът, от значение за изхода на производството, поставен от жалбоподателя и доуточнен от съда, е следния: при разделяне на производство по чл. 210, ал.2 ГПК, извършено след размяна на книжата между страните и провеждане на съдебни заседания, подлежи ли исковата молба по новообразуваното дело на оставяне без движение за представяне на преписи от доказателствата, преписи от исковата молба за ответника и за вписване на исковата молба. Практика по конкретния въпрос не се открива, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. При разделяне на производство по реда на чл. 210 ал.2 ГПК извършените до момента на разделянето процесуални действия от съда и страните запазват силата си - по аргумент от разпоредбата на чл. 118, ал.2 ГПК. За да е ясно какви са тези действия е необходимо по новообразуваното дело да се изготвят и приложат служебно преписи от всички документи по първоначалното дело: исковата молба, доказателствата, отговора на исковата молба, други молби на страните, призовки, протоколите от съдебните заседания и др. Ако това не е сторено, съдът по отделеното производство не може да оставя исковата молба без движение и да изисква отново от ищеца да представи доказателствата по делото, преписи за ответника, както и да изисква вписване на исковата молба /когато тя подлежи на вписване/, а е длъжен служебно да извърши проверка по първоначалното дело дали тези визирани от него нередовности не са отстранени, включително дали исковата молба е вписана. Когато разделянето се извършва поради това, че производството по първоначалното дело е преюдициално спрямо отделеното, то новообразуваното производство по обусловения иск подлежи на спиране на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Евентуални нередовности на този обусловен иск ще подлежат на отстраняване когато отпадне пречката за движение на делото, т.е. след възобновяване на производството. Горното разрешение сочи на неправилност на обжалвания акт. В случая е видно, че по първоначалната искова молба на Х. Г. са образувани три отделни производства чрез разделяне по чл. 210, ал.2 ГПК като преди разделянето исковата молба е приета за редовна, разменени са книжата между страните и са проведени съдебни заседания. При образуване на гр.д. № 1690/2024г., което е по иска за делба, не са приложени заверени от съда преписи от документите по първоначалното дело. Несъмнено е от указанията в отменителното определение на Върховния касационен съд, че разглеждането на иска за делба е обусловено от изхода на другите две производства по чл. 30 ЗН и по чл. 37 ЗН, т.е. това производство подлежи на спиране по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Ето защо, в тази ситуация първоинстанционният съд е следвало да зачете всички извършени процесуални действия преди разделянето и да предприеме спиране на производството. Дадените указания на ищеца за отстраняване нередовности на исковата молба за делба са незаконосъобразни, защото се предприети при наличие на основание за спиране на това производство. Отделно, съдът е могъл чрез служебна справка по първоначалното дело да установи дали такива нередовности действително са налице, вкл. дали исковата молба е вписана. На основание изложеното обжалваното определение на Окръжен съд-Пловдив и потвърденото с него определение на Районен съд-Асеновград за връщане на исковата молба и прекратяване производството по делото следва да бъдат отменени. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд, който да спре производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.