Определение № 3491 от 03.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2295/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2672/29.04.2025 г., подадена от Н. Ж. С., чрез адвокат С. Г., срещу определение № 473 от 01.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 20253600500175/2025 г. на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдено определение № 356 от 05.02.2025 г. по гр. д. № 2199/2024 г. на Районен съд – Шумен за прекратяване на производството по предявения в условията на евентуалност иск от Н. Ж. С. срещу Д. Ф. Х. и В. В. А. за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът е придобил по давност сервитутно право – 1/2 ид.ч. от правото на водоползване, и предаване владението върху същото, от кладенец, общ за поземлени имоти с идентификатори *** и ***, изграден на границата между горепосочените имоти, находящи се в местност „П.“, [населено място], поради недопустимост. Въззивният съд е съобразил, че производството по делото е образувано по искова молба на Н. Ж. С., в която е формулирано искане да бъде установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху кладенец, общ за поземлен имот с идентификатор ***, чийто собственик е ищецът, и имот с идентификатор ***, чийто собственик е ответницата, находящи се в местността „П.“ в [населено място], който кладенец е изграден на границата между имотите, както и че е собственик на 1/2 ид.ч. от водоползването на кладенеца, на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, към което е присъединено и владението на праводателите, като бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху 1/2 ид.ч. от гореописания кладенец. При условията на евентуалност се иска да бъде установено, че ищецът е собственик на сервитутното право на водоползване - право на ползване на 1/2 ид.ч. от гореописания кладенец, като ответниците бъдат осъдени да му предадат ползването на сервитута за ползване на водоизточника - процесния кладенец. Съдът е посочил, че напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че евентуалният иск е недопустим. Изложил е, че действащата в страната правна система възприема принципа на изчерпателност при уреждането на вида и съдържанието на вещните права, включително и сервитутните права, които представляват ограничени вещни права върху чужда вещ. В случая предмет на предявения евентуален иск е кладенец, който е водно съоръжение и статутът му се урежда от Закона за водите и съответните подзаконови нормативни актове. В Глава седма, чл. 103 - чл. 115 ЗВ е уреден режимът на поземлените сервитути, свързани с водните обекти, като „водоползването“ не попада в обхвата на посочените разпоредби. Правото на водопрекарване (а не водоползване) е сервитутно право, уредено в чл. 112 ЗВ, и при него собственикът на един имот (обслужващ имот) е длъжен да даде право на водопрекарване през имота си на всички, конто имат постоянна или временна нужда от това. В исковата молба обаче не се излагат твърдения, че се налага изграждане на тръбопроводи или съоръжения за водопрекарване, а че е ограничен личният физически достъп на ищеца до използване на водното съоръжение. Н. С. претендира с исковата молба правото на сервитут, изразяващо се в правото да ползва 1/2 от водата в процесния кладенец, и твърди ,че е придобил по давност сервитутно право да преминава през имота на ответницата да достига до кладенеца и да ползва 1/2 ид.ч. от водата; не става въпрос за прекарване на тръби от кладенеца до имота на ищеца; водоползването щяло да се извършва от всяка от страните със собствено въже, на края на което имало кофа, или със собствена потопяема електрическа помпа, които се пускали в кладенеца, когато ще се водоползва, и се прибирали от собственика, когато водоползването приключело, и по този начин ще се поливали насажденията, намиращи се в двора на ищеца, и свързаното с това право на ищеца на преминаване и достъп до кладенеца. Според въззивния съд посочените действия не представляват правото на водопрекарване, което сервитутно право е уредено в чл. 112 ЗВ, като при него собственикът на един имот (обслужващ имот) е длъжен да даде право на водопрекарване през имота си на всички, конто имат постоянна или временна нужда от това, и става дума за възможността за прокарване на водопроводни или канализационни тръби. Законът за имуществата, собствеността и сервитутите е отменен и не може да се приложи в случая. По действащото право основанието за възникване и съдържанието на сервитутите са винаги определени в закона, поради което неоснователно е становището на С., че соченото от него право на водоползване дори да не е изрично посочено в закона, подлежи на защита и може да се придобива по давност. Жалбоподателят счита определението на Окръжен съд - Шумен за незаконосъобразно и неправилно. В изложението към касационната жалба при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК формулира въпроса: Допустим ли е иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е придобил по давност сервитутно право – 1/2 ид.ч. от правото на водоползване и сервитутното право да се достига до кладенец, общ за поземлени имоти. От насрещните страни са постъпили отговори, в които се излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. ВКС не е задължен да го изведе от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. ВКС, състав на второ гражданско отделение счита атакуваното пред него определение за валидно и допустимо. Намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на атакуваното определение по следния относим за спора въпрос, уточнен и конкретизиран от ВКС с оглед предмета на исковото производство и решаващите мотиви на въззивния съд: Допустим ли е иск за признаване на сервитутно право на водоползване в частна полза от кладенец, находящ се в частен имот. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: По отношение на вещните права законодателят е възприел принципния подход, че могат да съществуват само онези вещни права, които са изрично уредени в закона. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 55 ЗС. Това се отнася и до сервитутите, тъй като сервитутът представлява вещно право на ограничена власт върху чужд недвижим имот (служещ имот), принадлежащо на собственика на друг имот (господстващ имот). Следователно сервитутните права се придобиват и защитават единствено по предвидените в действащото законодателство способи; валидно могат да се учредяват единствено такива видове сервитути, които са посочени от закона, и с такова съдържание, което е предвидено от закона. Действащото законодателство не урежда сервитут на водоползване (водочерпане, водовземане) в частна полза от съоръжение за водовземане – кладенец, в частен имот. Разпоредбите на чл. 112 – чл. 115 ЗВ предвиждат право на водопрекарване, което обаче не включва сервитутно право на черпене на вода от съоръжение за водовземане, находящо се в служещия имот. След като такова ограничено вещно право не е уредено, искът за признаването му е недопустим. Предвид дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното определение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответниците имат право на 450 лв. разноски за адвокат за настоящото производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,