Определение № 3375 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1746/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Юробанк България“ АД, [населено място], касационна жалба на „Сова Пропъртис“/ предишно наименование „Пиреос недвижими имоти „ ЕООД/ и касационна жалба на Р. И. И. против решение №297 от 15.03.2024г. по гр.д. №1309/23г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: По касационната жалба на „ Юробанк България“ АД: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. К. Х. – И. е поддържала довод за недопустимост на съдебното решение чрез бланкет към касационната си жалба, в която е твърдяла, че съдът се бил произнесъл по непредявен иск, тъй като такъв по чл.61 ЗЗД не бил предявяван. Страната е заявила, че освен това била дадена и неправилна квалификация на исковете. Касаторът е поддържал още и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по което е направено оплакване, че съдът не се бил обсъдил твърдението за неправилно разпределение на доказателствената тежест, както и това, че с цесията било прехвърлено друго вземане. Посочено е, че като не се е произнесъл по „ тези въпроси“ съдът се е отклонил от изброена задължителна практика на ВКС, респ. ВС Поставен е въпросът – „ Ако въззивният съд прецени да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи – допустими и относими към предмета на спора, фактите на които се основават и доказателствата за тях?“. Касаторът е заявил още, че счита че по въпроса „дали е налице цесия“ обжалваното решение било и „ очевидно неправилно“ Отново са изложени оплаквания, че вземане произтичащо от водене на чужда работа без пълномощия не е било цедирано. Направен е извод, че никой не може да предявява вземания, които не са му били цедирани, от което е изведено, че „ такъв иск бил очевидно неоснователен“. Страната е подала и допълнително изложение, в което разширено е застъпила гореизложените основания, чрез поставяне на редица въпроси съответстващи на изложената вече защитна теза. Така е поставила въпроса - „Длъжен ли е съдът да даде правна квалификация съответстваща на спорното материално право..“ Сочено е противоречие с решение на ВКС. Поставен е въпросът- „ Длъжен ли е съдът да уведоми страните каква правна квалификация на предявения иск е направил?“, „Длъжен ли е да уведоми страните ако прецени да промени правната квалификация … ? „ Изброени са решения на ВКС, с които според касатора, въззивното решение влиза в противоречие. Поставен е въпросът- „ Длъжен ли е съдът да укаже на страните кои обстоятелства са в тяхна тежест на доказване?.“, „ Нужно ли е вземането да съществува за да е валидна цесията…?“ Сочено е противоречие с актове на ВКС. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Касаторът е поддържал основание по чл.280,ал.2 предл.2-ро ГПК, като е твърдял, че решението е недопустимо, поради това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Така заявеното основание следва да бъде разгледано извън основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като за допустимостта на акта съдът следи служебно. В случая, страната поддържа, че въпреки указанията за отстраняване нередовността на исковата молба, с допълнителните уточнения по нея, ищецът не е предявявал иск за водене на чужда работа без пълномощия, тъй като е сочил други основания за предявения иск. Определяне на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона, поради това правно необосновано, страната счита, че дадените от ищеца правни квалификации на предявените от него искове обвързват съда. Съдът е бил сезиран с главен и евентуален иск, като с оглед многократните указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба е очертана фактическата обстановка, поддържана от ищеца и кореспондиращия на нея петитум. Така главният иск е бил квалифициран по чл.266, ал.1 ЗЗД, с оглед уточненията от 22.11.21г., с които по реда на чл.129,ал.2 ГПК е конкретизирано, че праводателя на ищеца е сключил договор и процесните СМР са били изпълнявани в съответствие с договореното, а на 12.04.22г. ищецът е уточнил и предявения евентуален иск чрез въвеждане на ново основание по реда на чл.214, ал.1 ГПК. Тези обстоятелства са изложени и в доклада на първостепенния съд. Правно необосновано при тези фактически данни страната счита, че съдът е разгледал непредявен иск с оглед квалификацията на евентуално предявения по чл.61 ЗЗД. Съдилищата / както първостепенния, така и въззивния/ са разгледали фактите изложени в исковата молба / поправена/ както и са се произнесли по заявения петитум, а това, че СГС е прецизирал в решението правната квалификация на иска/ определен с доклада по чл.59 ЗЗД/ е било продиктувано и обосновано от задължителна практика на ОСГК на ВС, с която изрично е посочено, че ако лицето, което претендира извършени подобрения в чужд имот не е владелец или държател правната квалификация не е по чл.59 ЗЗД, а по чл.61 ЗЗД. Извън тези съображения и в същия смисъл това оплакване подробно е било разгледано от въззивния съд и счетено за неоснователно напълно правилно. Или, обжалваното решение е допустим съдебен акт. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставеният от касатора първи въпрос и свързаните с него въпроси от допълнителното изложение в п. 2,3 и 4 са изведени изцяло от защитната теза на страната и съдържателно се базират на неправилна интерпретация както на мотивите на съдебния акт, така и на установените по спора факти и очертания предмет на спор. Така например- въпросът в п.2 от допълнителното изложение е лишен от обосноваване, тъй като съдът е дал правилната правна квалификация с обжалваното решение, такава е дал и първостепенния, който изрично е обосновал това. Същото се отнася и за оплакванията на страната в п.3, изразени с поставен въпрос отново относно това, че съдът бил длъжен да уведоми страните при промяна на правната квалификация. Случаят както вече бе разгледано не е такъв. Въззивният съд не е променял правната квалификация на уважения иск. Те. така поставени тези въпроси са извън контекста на спора. Съдържателно и въпросът поставен в п.4 от допълнителното изложение също не е релевантен и годен да обоснове общо основание. Страната пространно е развила оплакване, че въззивният съд не й бил указал, че следва да докаже, че спорните СМР не са извършени от праводателя на ищеца. Всъщност, осъществено е доказване от ищеца, съобразно дадените му указания, че подобренията са извършени от праводателя му, ако страната е поддържала противното, то е следвало да го докаже, като част от защитата си, а определянето каква защита ще предприеме е извън дискрецията на съда, нито е част от процесуалните му задължения. Още повече, че в случая касаторът не е възразявал, за това, че подобренията са извършени от друг / вж. доклад- с.з. 25.05.22г. по д.5948/21г. на СГС/, нито е опровергавал осъщественото доказване на фактите, твърдяни от ищеца, на който е било указано да ги установи. Въпросът / п.5 на допълнително изложение/, свързан с установяването на валидно цедиране на спорното вземане е поставен извън контекста на решаващите изводи на състава, който изрично е приел, че цесията е валидна, тъй като вземането е установено по основание и размер. Т.е. липсва валидно въведено общо основание. Не е релевантен и общия въпрос поставен както в изложението, така пи под т.6 на допълнителното изложение.За да е релевантен този общ въпрос значим по всяко дело, то страната следва да посочи кои доводи и възражения не са били обсъдени и как това се е отразило на постановения правен резултат. В случая, страната е твърдяла, че съдът не е обсъдил твърдения за неправилно разпределение на доказателствената тежест, както и не обсъдил, че с договора за цесия било прехвърлено друго вземане. Тези оплаквания са фактически неверни, тъй като съдът е изложил мотиви именно както по осъщественото доказване / страната не сочи как според нея следва да бъде разпределена доказателствената тежест и в какво се състои порокът на доклада, а общото оплакване, че не й е било указано как да проведе защитата си спрямо твърденията на противната страна е процесуално необосновано, както вече бе изяснено./, така и по валидността на цесията, включващи и тези оплаквания Касаторът, чрез пълномощника си е поддържал основание чл.280,ал.2 ГПК в хипотеза на „очевидна неправилност“, чрез лаконичното оплакване, че „нямало идентичност на вземането посочено в цесията, тъй като ако изобщо било цедирано вземане, то било за подобрения“. С оглед това се налага извод, че изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност на изводите на съда и разбирането на страната по поставените въпроси са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството. При така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. По касационната жалба на „Сова Пропъртис“/ предишно наименование „Пиреос недвижими имоти „ ЕООД: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Касаторът е инкорпорирал своето изложение в касационната си жалба без да отграничи оплакванията си за неправилност на акта. Същият е поддържал, че постановеният съдебен акт в обжалваната част е недопустим. Като основание за това твърдение са развити доводите, посочени и от другият касатор – „ Юробанк“ АД, [населено място], подробно разгледани вече във връзка с жалбата му, изложени по-горе.Доколкото допълнителни доводи не са развити се налага извод за неоснователност на така въведеното основание за недопустимост на акта на въззивния съд. Страната е излагала и доводи за неправилност на приетото от състава, които не се разглеждат в тази фаза на касационното производство. Поддържана е, по основанията за допускане на решението до касационно обжалване, и очевидна неправилност на решението Това разбиране е подкрепено с оплакване за неправилност на изводите на състава, така квалифицирани и от касатора. С оглед изложената по повод вече разгледаната жалба на „ Юробанк“ АД дефинитивност на това основание се налага извод, че страната не е заявила нито едно обстоятелство, което може да бъде свързано с една от хипотезите му. Както вече бе посочено доводите за неправилност на акта не се разглеждат в тази фаза на касационното производство. Доколкото липсват развити доводи по основанията визирани от чл.280,ал.1, т.1-3 ГПК, то и по тази жалба не следва да бъде допуснато касационно обжалване. По касационната жалба на Р. И. И.: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. В изложението си касаторът е поставил въпросът – „Когато не е налице нито една от хипотезите на водене на чужда работа без пълномощия: а именно не е налице превишаване границите на договор за поръчка, не е налице излизане извън предмета на съглашението между страните и не е налице прогласяване нищожност на договор, следва ли да се квалифицират извършените СМР именно като водене на чужда работа без пълномощия"?Страната е сочила противоречие с решения на ВКС, с които според нея било прието, че договора за изработка бил неформален. Изложени са пространни оплаквания за неправилност на изводите на съда с поддържани факти, които са били преодоляни по спора, с оглед уточненията направени в исковата молба. Поставен е въпросът – „В случай, че от фактическите твърдения на предявения иск се установява, че е налице спор относно заплащане на извършените СМР и наличие на безспорни писмени доказателства, в подкрепа на твърдението за възлагането за извършването им следва ли да се приеме, че извършилият СМР праводател на доверителя ми е действал в качеството си на добросъвестен владелец“. Страната е сочила практика на ВКС, третираща добросъвестното владение. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението в обжалваната от него част до касационно обжалване. Първият поставен от него въпрос не е релевантен, тъй като почива на обстоятелства, преодоляни в производството, а именно чрез оставяне многократно исковата молба без движение, поради противоречивите твърдения на ищеца, чрез пълномощника му, че от една страна е налице договор между страните, с оглед който са извършени процесните СМР от праводателя на ищеца, а от друга, че те били предприети поради това, че същият праводател бил добросъвестен владелец. Страната отново базира пространното си оплакване за неправилност на акта на неразбирането на основни правни категории като например владението, което изисква различен фактически състав от твърдяния като осъществени факти по спора. Именно поради това неразбиране е било предприето и многократно изискване от страна на първостепенния съд за изясняване на фактите и привеждане в съответствие обстоятелствената част и петитума на исковата молба. След като това уточнение е прието и исковете са разгледани, съобразно въведените факти и твърдения на ищеца, въвеждането отново на понятия и правни фигури, за каквито самият ищец не сочи факти, водещи до извод да са осъществени е правно необосновано и не може да доведе до извод за наличие на правно релевантен въпрос. Вторият поставен въпрос е фактически, а не правен, като свързан с конкретните факти по спора и тяхното доказване. Извън това и в него е въведено отново твърдение за осъществено владение, което както вече бе посочено не е било осъществено като факт по спора, а и противоречи на другото твърдение на пълномощника на ищеца – а именно наличие на договорно основание за извършване на СМР. С оглед изложеното касационно обжалване на решението не следва да бъде допуснато. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение