Определение № 2616 от 29.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4470/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, чрез юрк. В. против решение № 101/19.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 142/2023 г. на Окръжен съд Видин в частта, с която като е потвърдено решение № 211 от 16.05.2022 г. по гр.д. № 1063/2021 г. на Районен съд Видин, е отхвърлен предявения от касатора против А. Л. Д., иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 1 730,10 лв., представляваща цена на услуга „достъп до разпределителната мрежа за брой дни предоставена мощност“ по 17 бр. данъчни фактури, издадени в периода от 31.03.2018 г. до 16.07.2019 г. и сумата от 376,38 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 13.04.2018 г. до 16.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.03.2021 г. –датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 575/2021 г. на Районен съд Видин. В останалата част, с която установителните искове са отхвърлени до пълните предявени размери, съответно от 5231,87 лв.-главница, представляваща сбор от цената на доставена електрическа енергия за периода от м.09.2016 г. до м.02.2017 г. и цена на услугата „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от м.09.2016 г. до 16.07.2019 г. и 1785,49 лв.-мораторна лихва, тъй като вземанията са погасени по давност, въззивното решение не е обжалвано. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК, съдебен акт. Видно от исковата молба по делото, въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по гражданско дело, чиито предмет на разглеждане са няколко обективно съединени установителни искове, предявени по реда на чл.422 ГПК, всеки един от които е с размер под 5 000 лв. Видно от заявлението по чл.410 ГПК и от исковата молба, предявена по реда на чл.422 ГПК, предмет на делото са обективно съединени установителните искове с предмет установяване на вземане за неплатена цена за доставена електрическа енергия от м.09.2016 г. до м.02.2017 г. /в размер на 1 531,72 лв./ и на вземане за неплатена цена на услугата „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от м.09.2016 г. до 16.07.2019 г. /в размер на 3 700,15 лв./, предоставена на небитов клиент с кл. № 210005042066 за обект „фурна и магазин“ в [населено място], с посочена в исковата молба обща цена на исковете от 5 231,87 лв. и вземане за мораторна лихва върху нея в размер на 1785,49 лв. Цената на всеки един от обективно съединените искове, определена съгласно чл.69, т.1 ГПК е до 5 000 лв. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, обжалваното въззивно решение, с което са отхвърлени исковете по чл.422 ГПК за процесните вземания, не подлежи на касационно обжалване. Предвид императивния характер на разпоредбите на чл.69, т.1 и чл.280, ал.3, т.1 ГПК, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,