Определение № 322 от 30.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4557/2018 г.

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Прокуратура на РБ за изменение на определение № 295 от 12.04.2019 г. по гр. д. № 4557/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., в частта за разноските. От ответниците по молбата – В. Д. С., Д. С. С. и Д. С. С., чрез общия им пълномощник адв. З. изразяват становище за нейната неоснователност. Ответникът И. Д. Й. не е представил отговор. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 295 от 12.04.2019 г. по гр. д. № 4557/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. не е допуснато до касационно обжалване решение № 1721/05.07.2018 г. по гр. д. № 6153/2017 г. на Апелативен съд - София. Със същото определение е осъдена Прокуратура на РБ да заплати на ответниците по касация (наследници на починалия в хода на касационното производство ищец Д. С. Й.) - В. Д. С., Д. С. С., Д. С. С. и И. Д. Й. сумата от 800 (осемстотин) лв. - разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима, но неоснователна. Разноските са присъдени в производство по чл. 288 ГПК, по което страните не са били призовани в открито съдебно заседание и редът за размяна на книжата не осигурява възможност на страната да се запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка за разноските. Ето защо искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото. Релевираното от молителя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК на противната страна, е неоснователно. По силата на посочената разпоредба заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл. 36 от Закона за адвокатурата. В разглеждания случай ответникът по касационна жалба – Д. С. Й. (приживе) е договорил и заплатил адвокатски хонорар в размер на 800 лв. Предметът на правна защита и съдействие е уговорен като „защита срещу касационната жалба на Апелативна прокуратура – София по гр. д. № 6153/2017 г. на САС“. С оглед на така постигнатото съгласие в договора между страните (без изрично да е диференциран обемът в представителството пред касационния съд) съдът счита, че пълномощието е обхващало действия не само по изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но и процесуално представителство в касационното производство при разглеждане на касационната жалба. Ето защо, размерът на възнаграждението в случая не може да бъде определен при условията на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – т.е. да се приеме, че то е уговорено и се изчерпва само с отговор на касационната жалба и не касае процесуалното представителство пред касационния съд. Затова изложените доводи на молителя за приложение на сочената разпоредба не могат да бъдат споделени. Дължимото на ответника по касация възнаграждение за адвокатска услуга в касационното производство по настоящото дело – т. е. при този материален интерес (от 8 000 лв.) не може да бъде уговорено под прага на чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. – или сумата от 730 лв. Уговореното по договора и заплатено на адвоката възнаграждение е 800 лв., с което незначително се надхвърля минималния размер, посочен по – горе. Настоящият състав обаче счита, че този хонорар е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото и положеният труд от адвоката, който подробно и мотивирано в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК е обосновал доводи и извел аргументи срещу основанията за допускане на касационно обжалване и в подкрепа на правилността на обжалваното въззивно решение. Пълномощникът на страната е анализирал правните разрешенията в посочените от касатора решения на ВКС и относимостта им към настоящия случай. Обстойно и в детайли е обсъдено всяко едно от обстоятелствата от значение за определяне размера на дължимото обезщетение по ЗОДОВ, в подкрепа на неговата законосъобразност. В обобщение, не са налице предпоставки по чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждане на по – нисък размер от уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на ответната страна в касационното производство. Същото е в съответствие с правната и фактическата сложност на конкретното дело и не следва да бъде намалявано. Изложеното характеризира молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна и налага оставянето й без уважение. Воден от тези съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.