Определение № 4241 от 27.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3163/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от 28.05.2025 г. на Р. Х. Х., чрез адвокат Н. Д., срещу въззивно решение № 491/22.04.2025 г. по в. гр. д. № 400/2025 г. на Апелативен съд - София. С определение № 4507 от 08.10.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е констатирал, че касаторът е починал преди подаване на касационната жалба /на 15.05.2025г./, поради което производството по делото е прекратено и е върнато на въззивния съд с указания за връчване на препис от въззивното решение на наследниците на починалия и предоставяне на възможност да подадат касационна жалба или да заявят дали поддържат касационната жалба, подадена от името на техния наследодател. А. Р. Х., А. Р. Х. и Н. Е. Х., в качеството им на наследници на Р. Х. Х., са подали касационна жалба вх. № 31772/24.11.2025 г. срещу въззивно решение № № 491/22.04.2025 г. по в. гр. д. № 400/2025 г. на Апелативен съд - София. В нея се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е съдът при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните; 2. Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението; 3. При влязла в сила осъдителна присъда за деянието, чийто вреди са предмет на гражданското производство, допустимо ли е гражданският съд да разглежда и други причини за настъпване на процесното вредоносно събитие, извън тези, които наказателният съд е приел за релевантни, както и отговорност и на други лица за настъпване на процесното вредоносно събитие, различни от тези осъдени с присъдата; 4. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий; 5. Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /занижено/ с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост. Ответниците по касация ДП „НКЖИ“, чрез главния юрисконсулт Ц. В., „Булмаркет рейл карго“ ЕООД и „Булмаркет ДМ“ ЕООД, чрез адвокат Н. К. са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. ДП „НКЖИ“ поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената касационна жалба, като я оспорва и по същество.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. „Булмаркет рейл карго“ ЕООД и „Булмаркет ДМ“ ЕООД твърдят, че не са налице основанията за допускане касационно обжалавне на въззивното решение спрямо тях. Считат касационната жалба за основателна в частта на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение спрямо ДП „НКЖИ“. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 260561/27.11.2024 г. по гр. д. № 3443/2017 г. на Софийски градски съд, с което: 1/ „Булмаркет рейл карго“ ЕООД е осъдено да заплати на Р. Х. Х. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие взривна вълна на 10.12.2016 г. в [населено място], ведно със законната лихва от 10.12.2016 г. до окончателното плащане, като предявеният иск е бил отхвърлен за частта над присъдената сума до пълния претендиран размер от 60 000 лева; 2/ отхвърлени са предявените от Р. Х. Х. искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на „Булмаркет ДМ“ ЕООД и ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ да заплатят на ищеца сумата от 60 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинената взривна вълна на 10.12.2016 г. в [населено място]; 3/ са отхвърлени предявените от Р. Х. Х. искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД срещу „Булмаркет ДМ“ ЕООД и ДП „НКЖИ“ за осъждането на всеки от тях да заплати на ищеца 60 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на взривна вълна на 10.12.2016 г. в [населено място]. Въззивният съд е приел за установено, че на 10.12.2016 г. в 5:37 ч. по линия Дружба – Образцов чифлик, през района на железопътната гара при [населено място] е преминавала товарна влакова композиция, 23 вагона от която са били натоварени с газ пропилен. От приобщената по делото присъда № 2/22.01.2020 г. по нохд № 349/2017 г. по описа на ОС-Шумен, влязла в сила на 18.04.2023 г., е установено, че железопътният състав е управляван от машинистите Д. М., В. П. и Р. П., служители на ответника „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД. При преминаване през железопътния участък, влаковата композиция е дерайлирала, от което е последвала взривна вълна, в резултат на която са причинени смъртта на седем лица, тежки телесни повреди на четири лица и средни телесни повреди на десет лица. Р. Х. е претърпял средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота. От заключението по приетата медицинска експертиза съдът е установил, че Р. Х. е претърпял: 1/ контузия на главата; 2/ сътресение на мозъка; 3/ разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата; 4/ кръвоизлив в максиларните и етмоидалния синус; 5/кръвоизлив от носните проходи; 6/ множество порезни и охлузни рани по лицето, дясната гръдна половина, дясната раменна и предмишнична области; 7/ множество открити рани на дясното бедро и подбедрицата; 8/ открита рана на мишницата - разкъсно-прободна рана 8-1 см. с чуждо тяло - стъкло /3-4 см./. Ищецът е приет в отделение по реанимация в МБАЛ Шумен. Опериран е по спешност - извършено е зашиване на раните на лицето, раменната област, долен крайник, гръден кош, като от повечето рани са извадени чужди тела /стъкла/. Такива са извадени и от повърхностните слоеве на роговиците на двете очи, при спазване на зрителната острота /извадени оперативно/. След стабилизиране на състоянието му лечението е продължило в хирургично отделение, като общият лечебен престой е девет дни. Вещото лице е разяснило, че обичайно разкъсно-контузните рани заздравяват за 10-12 дни, като с оглед възрастта на ищеца - 44 години към датата на инцидента, няма основание да се приеме друг период за възстановяване. Като ирелевантно за предмета на настоящото производство е прието заключението по извършената пред първата инстанция техническа експертиза. Съдът е посочил, че съгласно чл. 300 ГПК е обвързан от приетото по влязлата в сила на 18.04.2023 г. присъда по НОХД № 349/2017 г. по описа на ОС – Шумен относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, вкл. причинната връзка на деянието и понесените от ищеца телесни увреждания. С оглед това е невъзможно преразглеждане на въпросите относно механизма на настъпване на произшествието, причините за настъпването му /вкл. за дерайлиране на влаковата композиция и за настъпилия взрив/, евентуалните възможности за предотвратимост на произшествието и др. В този смисъл е установено, че недоброто състояние и поддържане на железния път и наличие на отклонения в техническото му състояние не са в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Съдът е съобразил, че съгласно съдебната практика относно задължителния характер на присъдата, за да е налице обвързваща сила за гражданския съд, то следва да е налице тъждество на деянието, предмет на присъдата, и деянието, предмет на доказване в гражданския исков процес. За установяване на това тъждество съдът следва да изясни кое е изпълнителното деяние, кой е съставомерният резултат и кога и къде е настъпил той. Прието е, че по силата на чл. 300 ГПК съдът е обвързан от установените обстоятелства, че осъдените Д. М. и Р. П. са причинили средна телесна повреда на Р. Х., като е налице причинна връзка между противоправното им поведение и причините на ищеца вреди. Доколкото не е спорно, че делинквентите са служители на ответника „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД и са причинили увреждане при изпълнението на своята работа, то дружеството носи отговорност по чл. 49 ЗЗД. Във влязлата в сила присъда на наказателния съд са изследвани въпросите относно състоянието на пътя и механизма на произшествието. Отчетено е недоброто състоянието на железопътната мрежа в процесния участък и са констатирани пропуски в техническата документация, като е прието, че липсва причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Няма данни, че служители на ДП „НКЖИ“ са причинили настъпилото увреждане. Гражданският съд не може да пререшава въпросите относно вината за настъпване на произшествието и последиците от него, като изследва елементите на отговорността по чл. 49 ЗЗД и спрямо този ответник. С оглед изложеното съдът е посочил, че единственият материалноправно легитимиран ответник е работодателят на осъдените лица – „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, а исковете спрямо ДП „НКЖИ“ и „Булмаркет ДМ“ ЕООД са неоснователни. По отношение размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществените вреди, съдът е съобразил увреждането, квалифицирано като средна телесна повреда, нанесена при инцидент вследствие на нарушаване правилата за движение по смисъла на Закона за железопътния транспорт, престоя на ищеца в реанимационно отделение, поради временната опасност за живота му, подлагането на множество оперативни интервенции за отстраняване на чужди тела /стъкла/ от тялото и очите му, продължителността на периода на възстановяване, неговата възраст и негативните последици за емоционалното му състояние от преживените травми. Приел е, че сумата 20 000 лева е справедливо обещетение за вредите от преживяното. За недоказано е преценено оплакването на ищеца, че продължителността на възстановителния период е по-дълга от установената от вещото лице по медицинската експертиза. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Първият въпрос не предпоставя допускане касационно обжалване на въззивното решение. Той не е решен в противоречие с посочената практика на ВКС. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети относими доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд, и да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка на доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти. Изложил е мотиви по всички оплаквания във въззивната жалба на Р. Х. и е обсъдил поддържаните от страните доводи и възражения. Позовал се е на влязлата в сила присъда на наказателния съд и установения с нея механизъм на произшествието, в т.ч. по отношение вината на служителите на „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД. След анализ на събраните доказателства за доказани са приети причинените на първоначалния ищец неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях и деянието. Втори, четвърти и пети въпроси касаят приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Налице е константна съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са видът и характерът на увреждането, интензитетът и продължителността на понесените от ищеца болки и страдания, отражението върху начина му на живот и конкретните му преживявания. В случая размерът на дължимото обезщетение е съобразен със задължителната практика на ВКС относно приложението на закона след преценка на всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, а именно: възрастта на пострадалия, вида на причиненото увреждане /средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота/, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания /престой в реанимационно отделение, поради временната опасност за живота, подлагането на оперативни интервенции за отстраняване на стъкла от тялото и очите/, продължителността на периода на възстановяване съгласно заключението на медицинската експертиза, както и отражението на негативните емоционални преживявания. Въззивният съд е анализирал приетото заключение на медицинската експертиза и е изложил подробни мотиви относно възприетия размер на обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на третия въпрос също не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл.300 ГПК е приел, че е обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, вкл. причинната връзка между деянието и понесените от ищеца телесни увреждания. Посочил е, че въпросите относно механизма на настъпилото произшествие и причините за това /вкл. за дерайлиране на влаковата композиция и настъпилия взрив/ са решени в приключилото наказателно производство, като е установена вината на конкретните извършители. Приел е, че не е установено служители на ДП „НКЖИ“ да са причинили произшествието, поради което не са налице елементите за отговорност по чл. 49 ЗЗД и спрямо този ответник. Така поставеният от касатора въпрос се свежда до ново изследване механизма на произшествието с оглед включване и на други извършители на деянието, наред с признатите с влязла в сила присъда за виновни лица. Доколкото обвързващата сила на влязлата в сила присъда за гражданския съд винаги изисква наличие на тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, предмет на исковия граждански процес, то за гражданския съд е налице задължение да изясни дали е налице тази тъждественост, за да съобрази обективните предели на задължителната за него присъда. Въззивният съд е изпълнил това си задължение. Посочените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК / №127/2015г. по т.д.№ 1882/2014г., ІІ т.о., №94/2020г. по т.д.№ 2009/2019г., ІІ т.о., № 48/2020гг по т.д.№ 199/2019г., І т.о./ не разглеждат идентичен с формулирания от касатора въпрос и не могат да се приемат за относими, за да предпоставят прилагане на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК на ответника по касация ДП „НКЖИ“ следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. На ответника по касация „Булмаркет рейл карго“ ЕООД следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 евро, съгласно направеното искане и приложените доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.