Определение № 5806 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1307/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 398 от 26.10.2023 г. по в. гр. д. № 438/2019 г. на Пернишкия окръжен съд е потвърдено решение № 44/27.03.2023 г. по гр. д. № 1171/2021 г. на Радомирския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Й. А. срещу Р. Й. А., М. С. А., Й. В. М. и Д. П. В. иск по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на делба, извършена с решение от 29.09.2017 г. по гр. д. № 395/2016 г. на Радомирския районен съд, както и за прогласяване нищожност на вписан отказ на ищеца от наследството на Й. Д. А., починал на 17.02.1997 г. Въззивният съд е приел, че ищецът И. А. и ответникът Р. А. са братя. Техният дядо по бащина линия Д. А. е бил собственик на 4 бр. земеделски земи в землището на [населено място], [община], възстановени с решение от 15.06.1995 г. на ПК-Р., както и на други земеделски земи, също възстановени по реда на ЗСПЗЗ. С нотариален акт № 61/24.02.2009 г. ищецът И. А. и майката на страните Н. Д. са продали на ответника Р. А. своите 5/12 ид. части от УПИ и от построената в него масивна жилищна сграда, находящи се в [населено място], Р. област. На 12.09.2012 г. И. А. е направил отказ от наследството на баща си Й. Д., който е вписан в особената книга на съда по чл.49, ал.1 ЗН. Земеделските земи, произхождащи от Д. А., са поделени чрез съдебна делба, в която не е участвал отказалият се от наследство И. А.. В делбата са участвали Р. А., М. А., Н. Д., Й. М. и Д. В.. Делбата е приключила с решение № 149/29.09.2017 г., като четирите имота по решението на ПК-Р. от 15.06.1995 г. са поставени в общ дял на Р. Й. А., М. С. А. и Н. Т. Д.. Впоследствие през 2018 г. единият от тези имоти е продаден на Р. А., а останалите три – на трето лице. Прието е също, че И. А. е получил от брат си Р. А. сумата 1800 лв., представляваща цената на наследствения му дял от земеделски земи на баща им Й. А., което се установява от представената по делото разписка. При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че в случая е извършена неформална братска делба, по силата на която ищецът е получил от ответника Р. стойността на наследствения си дял от четирите броя земеделски земи, който му се полага по линия на наследяването от неговия баща и от майка му /починала след бащата Й./. Направен е извод, че при това положение извършеният преди това отказ от наследството на Й. А. не е нищожен. Прието е, че в случая съдът не е изправен пред чиста съдебна делба. Такава е била проведена едва след отказа на И. А. от наследството на баща му. Целта на съдебната делба е да се осигури еднакво участие на всеки съделител, който да се удовлетвори от общата делбена маса съобразно делбените му квоти, като по този начин бъдат гарантирани интересите както на съделителите, така и на кредиторите на всеки един от съделителите. Именно затова законодателят е предвидил в чл.75, ал.2 ЗН изцяло нищожност на делба, която е извършена без участието на съсобственик. След като И. А. е получил парични суми за дяловете от наследството както от страна на баща си, така и от страна на майка си, то е била извършена устна делба между него и брат му Р.. И. А. е направил отказ от наследството на баща си, но именно той се опитва да черпи права от недобросъвестното си поведение, тъй като той е ищец по иска за нищожност на делбата, а не брат му. И. А. не може да черпи права от противоправното си поведение и да създава несигурност в правния мир, като връща правното положение, касаещо тези четири земеделски имота, в състояние преди образуването на гр. д. № 395/2016 г. на Радомирския районен съд, т.е. преди 02.06.2016 г., с което да ощетява трети добросъвестни лица – съделителите, както и последващите приобретатели. Евентуалните вземания на кредиторите на И. А., съществували към онзи момент, биха се явили погасени по давност към настоящия момент. С извършената делба И. А. не е бил ощетен, тъй като е получил парични суми за уравнение както за наследството на баща му, така и за наследството на майка му. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищеца И. Й. А.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд се позовал на правен принцип, без да приложи императивната правна норма на чл.75, ал.2 ЗН. По тази причина обжалваното решение влизало в противоречие с практиката на ВКС по чл.75, ал.2 ЗН. Възниквал и въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК дали действително съдът следва да приложи правен принцип, а не императивна норма на закона. Ответникът Р. А. оспорва жалбата. Счита, че тя няма необходимите реквизити, тъй като липсва изложение с формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Позовава се на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че поставените в изложението въпроси са по правилността на обжалваното решение и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Няма приложена практика на ВКС, не е обосновано и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага и доводи за неоснователност на жалбата. Ответниците Д. П. В., М. С. А. и Й. В. М. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3 ГПК. Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос следва да бъде уточнен от състава на ВКС в съответствие с приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: Следва ли съдът да приложи правен принцип /забрана за злоупотреба с права/, когато ищецът се позовава на императивна правна норма, която съдът е длъжен да приложи в хипотеза като настоящата при предявен иск по чл.75, ал.2 ЗН с твърдения за нищожност на направен от ищеца преди това отказ от наследство. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 от посоченото тълкувателно решение, тъй като е свързан с решаващ извод на въззивния съд за наличие на злоупотреба с право от страна на ищеца, което е довело до отхвърляне на исковете за нищожност на направен отказ от наследство и иска по чл.75, ал.2 ЗН. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като може да възникне и по други подобни дела, а няма практика на ВКС по него. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,