Определение № 517 от 07.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2534/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 161 от 07.02.2023 г. по гр.д.№ 3269/ 2022 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 731/ 2021 г. и като краен резултат Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“ АД е осъдено да заплати на жалбоподателя 70 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2020 г. до окончателното изплащане, искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв. и е разпределена отговорността за таксите и разноските за производството по делото в двете инстанции. Въззивното решение не е обжалвано от ответника, не съществуват съмнения по валидността му, поради което е влязло в сила в частта, в която искът е уважен за разликата над 30 000 лв до размер 70 000 лв. Първоинстанционното решение е било обжалвано от ответника само в частта, в която искът е бил уважен за разликата над 30 000 лв, поради което до този размер е влязло в сила. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол жалбоподателят поставя материалноправния въпрос „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“ и процесуалноправния въпрос „Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?“. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна ЗАД „Алианц България“ оспорва жалбата с доводи, че макар поставените въпроси да са обуславящи, те не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а в съответствие с нея. Излага и съображения за правилност на обжалваното решение. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въззивният съд приел, че с решение на наказателния съд третото лице – помагач по делото Н. И. К. бил признат за виновен в това, че на 02.09.2020 г. около 14:30 часа в [населено място], при управление на лек автомобил нарушил правилата за движение по пътищата вследствие на което реализирал пътно транспортно произшествие с мотоциклет, управляван от ищеца и му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза – дистаза /раздалечаване/ на срамната кост. На основание чл.300 ГПК гражданският съд бил обвързан от приетото от наказателния съд, затова деликтът, извършен от застрахования при ответника водач, бил установен. Спорни обстоятелства били само размерът на дължимото обезщетение и наличието на принос на пострадалия. За определяне на справедливия размер на обезщетението съдът взел предвид, че при произшествието ищецът получил счупване на таза - разкъсване на лонното съчленение на таза - връзката между двете срамни кости; счупване на кръстната кост с изместване на лявата сакроилиачна става. Травматичните увреждания наложили оперативно лечение и довели до трайно затруднение на движенията на снагата за около 1 година. Проведено било болнично лечение /общо 21 дни/ и домашно - амбулаторно /с продължителност 9,7 месеца/. По време на болничното лечение било извършено оперативно открито наместване на разкъсването на срамните кости и счупването на кръстната кост и фиксация с метални импланти. Ищецът търпял болки с много голям интензитет за 9-10 дни непосредствено след произшествието, болки с умерен интензитет за около 6 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал. Предстои му нова операция, която ще му причини нови болки и страдания за около 2 месеца. Сегашното му състояние било стабилно, самостоятелната му походка била възстановена. Налице били и невъзстановими увреди - тазобедрените стави на ищеца извършвали движения в обем по-малък от нормата със 17 % и с 10 %, а движенията в поясния отдел на гръбначния стълб били ограничени в обем по-малък с 15 % от нормата. Ищецът изпитвал болки и понастоящем - в кръста, седалището и лявата тазобедрена става при движения, сядане, влажно и студено време, с умерен и слаб интензитет. Като съобразил тези обстоятелства, възрастта на ищеца към деня на инцидента /56 години/, която предполагала задълбочаване на проблемите в тазобедрените стави заради дегенеративните промени, които неминуемо щели да настъпят, съдът определил справедливото обезщетение в размер 70 000 лв. Посочил, че при определяне на този размер отчита и съдебната практика по сходни случаи и застрахователните лимити към деня на настъпване на вредите - 02.09.2020 г. Посочил също, че за твърдените в исковата молба, поддържани и във въззивната жалба страдания - тежък психически шок, неспокоен сън и прекалена чувствителност – по делото нямало ангажирани доказателства, както и че при премахване на медицинските импланти дефицитът в движенията на ставите на ищеца ще бъде преодолян, поради което не било нужно да се определя обезщетение в по-голям размер. По повод възражението за принос на пострадалия съдът приел, че не са установени негови действия, които да стоят в причинна връзка с произшествието. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, формулираните от касатора правни въпроси са обуславящи, но са разрешени от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Съдът е съобразил установената практика, че за да определи справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за търпени неимуществени вреди дължи изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” /решение № 50042/ 10.05.2023 г. по т.д.№ 342/ 2022 г., І т.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/. Въззивното решение не се отклонява от така формираната практика, поради което не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд