Определение № 2125 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 842/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 25164/08.11.2023 г. на В. С. Б., чрез процесуалния представител адвокат Б. Х., срещу въззивно определение № 2711/31.10.2023 г. по ч. гр. д. № 2892/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 7748/23.06.2023 г. по гр. д. 2653/2023 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, без да е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по жалбата – А. Б.Д., [населено място], действащ чрез своята майка и законен представител Е. Г. Б., чрез адвокат С. Ц., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, счита, че частната жалба е неоснователна, а определението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е потвърдено определение № 7748 от 23.06.2023 г., по ч. гр. д. № 2653/2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. Б. срещу разпореждане от 09.01.2023 г., постановено по гр. д. № 78274/2017 г. по описа на Софийски районен съд. С него съдът е указал на Б. да внесе депозит за извършване на повторна съдебно-техническа експертиза в пълен размер, тъй като вече внесените суми са отчетени при разпределяне на разходите за изготвените до момента експертизи. Разпореждането е постановено с оглед постъпилата молба от Б., в която се твърди, че той не дължи сумата 350 лева – депозит за експертизата, съгласно определение от 07.12.2022 г. Жалбоподателят счита за дължима сумата 25 лева. Въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК предвижда две хипотези, в които определения на съда могат да бъдат обжалвани с частна жалба: 1/ когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и 2/ в случаите, изрично посочени в закона. Приел е, че с т. 5 и т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК и т. 7 и т. 9 от ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено кои са определенията, които преграждат развитието на производството, характеризиращи се с препятстване защитата по конкретен, вече предявен иск, временно или окончателно, било пред сезирания граждански съд, било пред гражданските съдилища въобще. Обжалваното разпореждане не представлява акт, който препятства развитието на производството, с оглед така дадения критерий. Не е налице и втората хипотеза, предвидена по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като законът не предвижда изрична възможност за обжалване на разпорежданията на съда, с които на страните се указва да внесат разноски за експертиза по делата. Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съобразно ТР № 2/2022 по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК, ВКС, определението на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Предмет на подадената пред настоящата инстанция частна жалба е определение на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд като въззивна инстанция, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу необжалваем съдебен акт на Софийския районен съд. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. второ ГПК предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. В случая апелативният съд се е произнесъл като второстепен съд, при пълен въззив, разполагащ с функционалната компетентност да разгледа спорния процесуален въпрос, но не и спора по същество. С неговия съдебен акт е изчерпана възможността за инстанционен контрол на преграждащото определение, постановено за първи път от второстепенния по материалноправния спор съд – Софийски градски съд. С оглед на това образуваното производство пред ВКС е процесуално недопустимо и частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на делото, касаторът В. С. Б. следва да заплати в полза на ответника по касация А. Б.Д., действащ чрез своята майка и законен представител Е. Б., сумата 400 лева - разноски по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,