Определение № 3203 от 15.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1843/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Шумен ,чрез ст. юрисконсулт В. Г. срещу решение №4 от 08.01.2026г. по в.гр.дело № 496/2025г. на Апелативен съд –Варна,с което е потвърдено решение №172 от 27.06.2025г по гр.д. 439/2024г на Шуменски окръжен съд в осъдителната част, по уважения до размера на сумата 60 000 лева иск на К. Р. И. за обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 4.11.2023г, както и сумата от 10 412,77лв - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за болнично лечение, медицински консумативи и медикаменти, и двете вреди като резултат от непозволеното увреждане,причинено на 4.11.2023г от паднал върху нея дървен масив от дърво в парк„Градска градина“, [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2023г до окончателното й плащане, с присъждане на разноски. Въззивният съд е приел за установено, е на 4.11.2023г, около 13.20ч, при преминаване през територията на парк „Градска градина“ в [населено място] върху ищцата,която се движела в определените пешеходни зони на парка, паднал част от дървен масив, отделил се от дърво от вида кестен,представляващ част от флората на парка. През есента на 2022г и пролетта на 2023г са извършвани огледи на съществуващите дървета в парк „Градска градина“ в [населено място],тогава са предприемани и дейности по отсичане на засъхнали дървета,или оформяне на короните им от общинско предприятие, като по външни белези дървото от което се отчупил клона, причинил инцидента,не е засегнато от тези дейности поради видимо добро състояние и липса на критични признаци .След инцидента също бил извършен външен оглед на падналия дървен масив от комисия и не е установено наличие на хралупи, гнили или сухи участъци. От прието заключение на съдебно-лесотехническата експертиза /СЛТЕ/ се установява, че въпросното дърво /от вида „конски кестен”/се характеризира с бърз растеж, развива широка корона и мощна коренова система, пределната възраст на този вид е около 200 год., а действителната на изследваното дърво била около 120 год., установено чрез преброяване на годишните пръстени на пъна, който единствен е останал на място към момента на изготвяне на експертизата.Поради това не е даден категоричен експертен отговор дали дървото е страдало от заболяване към процесната дата, нито категоричност дали дървото е било поддържано правилно.Вещото лице констатира обаче започнал процес на гниене ,засегнал 1/4 от северната част на пъна, частично в периферията и частично към центъра на ствола, но падналият клон бил развил листа от което следва, че клонът е бил жизнен.В деня на инцидента е бил регистриран силен западен вятър със средна скорост 14 м/с и пориви до 18 м/с., в периода между 13.30ч и 14.20ч бил отчетен слаб дъжд, Предвид скоростта на вятъра от 50,4км/час, който не е бил ураганен, не се отличава от обичайните ветрове за района, характерни за периода на късна есен в [населено място], въззивният съд приема за неоснователно правоизключващото възражение на ответника, че вредите са резултат от настъпила непреодолима сила. Макар дървото в парка да е било проверявано от съответните общински служби и да е било без външни белези за заболяване, в него е имало вътрешни гнилостни процеси, довели до лесното откъсване на големия клон от короната на дървото,за което е допринесъл духащият силен вятър.В подкрепа на тези разсъждения въззивният съд е изтъкнал факта, че само този клон се е откъснал на посочената дата.По делото не се твърди и няма събрани доказателства да са били поразени от силния вятър други дървета,растителност или други обекти,намиращи се в парка.Другите дървета в съседство са останали невредими при описваните метеорологични условия.Същевременно може да се мисли и за недостатъчно добре положени грижи от страна на собственика на парка- Община Шумен в лицето на нейните служители, съдейки по изложеното от разпитан свидетел,който е наемател на заведението /кафене с лятна градина/ в близост до процесното дърво,на който направило впечатление нездравият вид на дървото. Свидетелят излага, че няколкократно имал инциденти, свързани с други падащи дървета в парка и затова получил разрешение от Общината за своя сметка да изрязва дърветата около лятната градина на кафенето. Поради изложеното въззивният съд не е отрекъл като причина както особеностите на вещта, така и неположената грижа от страна на собственика й - Община Шумен .Позовал се е на разясненията в т. 13 от ППВС № 17/1963, че е възможно вредите да настъпят едновременно - както поради естеството на самата вещ, така и поради виновното поведение на дадено лице и тогава отговорността ще се дължи и на двете основания – чл.50 и чл.45 ал.1 ЗЗД, но при положение,че отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна, същата следва да бъде ангажирана дори и когато не е известна причината за повредата на вещта, причинила вредите. Или,отговорността се носи и тогава, когато не е съществувала техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. В настоящия случай са взети предвид твърдения за причинени увреждания както поради виновното поведение на длъжностни лица на ответника,с бездействие по отношение на задължението да поддържа флората в парка по начин, който да осигурява безопасността на посетителите,така и поради естеството на самата вещ – дървото е било болно и неподдържано и затова настъпилото природно явление е довело до откъсването на дървен масив /част от короната на дървото/, който е ударил и притиснал пострадалата ищца. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и предвид здравословното състояние на ищцата, тогава навършила 65 години, за да определи обезщетение от 60 000 лева въззивният съд е отчел множеството получени травматични увреждания,вкл. многофрагментно счупване на тибията и фибулата в долната трета, придружено с луксация на дясната глезенна става, компресионна многофрагментна фрактура на тялото на първи лумбален прешлен с костен фрагмент, който стенозира спиналния канал и фрактура на лявата дъга на същия прешлен, дестабилизира фрактурата.Пострадалата е претърпяла няколко операции.Тялото на първи поясен прешлен било стабилизирано с метал към телата на 12-ти гръден и 2-ри поясен прешлени, предприето е и стабилизиране на глезена.Отчетен е болков синдром, който впоследствие е придобил хроничен характер. Постелният режим, нарушената автономност, последващата рехабилитация са преживени от ищцата като психотравмени и са довели до хроничен дистрес, нарушаващ обичайното й функциониране във всички сфери. Въззивният съд е основал изводите си на приетите по делото медицински заключения, според които прогнозата за пълно възстановяване не е благоприятна.Констатирана е протичащата асептична некроза на глезенната става на долния й десен крайник. Десният глезен все още е с метална синтеза на малкия пищял, но разкъсване на хранещите костта кръвоносни съдове от удара от дървения масив създава допълнителни усложнения.Очакването е талусът в бъдеще да колабира поради загубата на костно вещество и нарушеното захранване на костта.Лечението не е приключило.Ищцата изпитвала болки в подколенника и в гръбначния стълб,има накуцваща походка и се придвижва с помощни средства. Констатиран е недостиг на движението на ходилото /дорзална флексия, плантарна флексия /с около 40 градуса. С Решение от 26.11.2024 на ТЕЛК към МБАЛ-Шумен й е определена 54%ВСУ,считано от 1.04.2024г пожизнено, без чужда помощ, поради общо заболяване - множествени счупвания на подбедрица,с придружаващи заболявания хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и счупване на гръбначния стълб в поясната област. Касаторът Община Шумен счита за неправилно решението,с което е ангажирана имуществената му отговорност. Излага оплакване за завишен размер на присъденото обезщетение. В изложението по допускане на касационно обжалване се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроси, формулирани в следния ред: 1. При какви предпоставки собственикът на вещ, трайно прикрепена към земя - общинска собственост, носи отговорност по чл. 50 ЗЗД; 2.Какви дейности включва правилната поддръжка на дърво - общинска собственост ;3. Следва ли силен вятър със скорост 14-18 м/сек. ,квалифициран от НИМХ като опасно метеорологично явление, да се приеме като случайно събитие/непреодолима сила, изключващо отговорността. 4.Допустимо ли е ангажиране на отговорност по чл.49 и чл.50 ЗЗД при липса на категорични експертни изводи за противоправно бездействие или техническа неизправност. 5.Какви са критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД когато пострадалото лице е в напреднала възраст и множество предшестващи заболявания. Постъпил е отговор от К. Р. И., чрез пълномощник адв. М. К.. Изтъква се,че касационно обжалване не следва да се допуска по поставените неясно и шаблонно формулирани въпроси, подчинени на субективните изводи на касатора за факти и обстоятелства, некореспондиращи с доказателствения материал. Излагат се и съображения по фактите и защитните тези на ответника. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не налице основание за допускане на касационно обжалване. По въпроса за предпоставките ,при които следва да се ангажира отговорността на собственика на вещта по чл. 50 ЗЗД е формирана практика на ВКС, включително задължителна за съдилищата тълкувателна практика ,с която въззивното решение е съобразено.Според ППВС №7/1958 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1975 г. когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 ЗЗД или чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта,отговорността е по чл.50 ЗЗД. По делото е съобразено, че отговорност за произтекли вреди от падане на дървесна маса в паркове общинска собственост, от което са произтекли вреди може да възникне и на двете основания. Отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ, а не когато бъде установено ,че същата е била „повредена”, както се постулира във въпроса. Освен задължението на общината да поддържа насажденията в градските паркове в състояние, което не създава опасност за живота и здравето на посетителите, общината отговаря и като собственик при инцидент като произтеклия с ищцата, когато вредата не е настъпила като резултат от непреодолима сила, изключителната вина на пострадалата или изключителна вина на трето лице, както е съобразено в случая. Ето защо не са налице основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване включително по въпроса, поставен в т.4 от изложението. Не само вътрешните свойства на вещта може да са причина от нея да произтекат вреди обемани от обективната отговорност по чл.50 ЗЗД.В разнообразието от случаи от значение е функционалното предназначение, динамиката на процесите при въздействие на различни фактори а също и естеството на необезпечения риск. Въпросът,формулиран в т.2 от изложението няма правно съдържание Отговор в насока какви дейности включва правилната поддръжка на дърво не е необходимо да бъде очертаван от съда като правен въпрос .Критерият за дължимия от собственика надзор в случая не е обусловен от формалното разписване на определени дейности, това не би обусловило извод за непредотвратимост на инциденти като настъпилия с ищцата .Не е правен по съдържание и въпросът следва ли силен вятър с установената скорост 14 м/сек. да се възприема като непреодолима сила, изключваща отговорността за вредите. Въпросът е от фактологично естество и е намерил съответно разрешение при изследване на връзката между фактите в конкретния случай. По въпроса за съдържанието на критерия в чл. 52 ЗЗД също е формирана трайно установена практика на ВКС и не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК Съображенията на касатора да изтъква основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК по този въпрос също са без обосновка в изложението.Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти,относими към стойността,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.,изяснени в практиката на ВКС при обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на травматични увреждания на здравето и свързаните с тях болки и страдания,без да е от значение кой дължи обезщетението.(т.ІІ от ППВС №4/1968г, реш. № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК, реш. № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. О, реш.№ 548/06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г., ІІІ г. о, реш. № 211 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., ГК ,реш.№16/2012г по т.д №461/2011г, реш. № 129/2012г по т.д № 346/2011г, реш. № 60137/2021г по т.д № 1920/2020г реш. № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015г.,ІІІ,г.о на ВКС и др.)Обстоятелствата с обективни характеристики от значение за размера на обезщетението следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност ,с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането .Взема се предвид възрастта на увредения.Наличието по медицински показатели на хронични или съпътстващи заболявания, които не са в причинна връзка с уврежданията които подлежат на обезщетяване,не са основание за занижаване на обезщетението,както се постулира във въпроса. Въззивният съд е отчел насоките в установената практика на ВКС. Съобразено е обстоятелството ,че преди инцидента ищцата е страдала от артериална хипертония, захарен диабет – неинсулинозависим тип и гастрит с ерозия на червата,за които редовно провеждала симптоматично лечение.Претърпяла е тотална хистеректомия и холицистектомия, преживяла е мозъчен инсулт с последвала хоспитализация,след които се възстановила в задоволителна степен, но и че последните не са в причинно-следствена връзка с уврежданията, за които ищцата е обезщетена по справедливост в съответствие с критерия на чл.52 ЗЗД, както е разяснен в практика на ВКС. От ответницата по жалбата не са заявени и установени разноски за защита в настоящето производство. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.